МЪЛЧАЛИВ 809 МЪЛЧАЛИВ
два-три пъти, но той мълчи — ни пише, ни по телефона се обажда.
3. Пазя тайна, не говоря, не разказвам за някого или за нещо. — Тия пари аз ще ти дам, но ми дай дума, че няма да кажеш никому..
— Ще мълча! Елин Пелин, Съч. III, 56. — Помни, че ми обеща и ти, Христо, обещахте да мълчите по тези работи... То, братя, не е само моя тайна; то е народна тайна. Сг. Дичев, ЗС I, 353. Нещо мина през ума на Нона. Тя се повърна. — Слушай, Николай, ти да си "мълчиш.. Да мълчиш, никому да не казваш. Й. Йовков, ЧКГ, 310. — Освен тебе знае още Младен... Но той ще мълчи! А. На-ковски, МПП, 224. Тук я осени наделсдата, че Костадин може би няма да съобщи за случката, ако му изповяда цялата истина и го помоли да мълчи. Ем. Станев, ИК П1,60.
4. Обикн. с крат. лич. местоим. в дат. Не възразявам някому, понасям укори и неправди, без да протестирам. — Махай се, кай, да не те гледам.. — И ти му мълча?! Я нека да беше казал това на мен, да види как се плюе в джамия. Ем. Станев, ЙК I и II, 483. В края на краиищта всяко нещо си има граници. Че бил го назначил на тази работа, цял живот ли ще му мълчи!... Г. Мишев, ЕП, 110.
— Невястата — защо му мълчи и защо му търпи тя! П. Тодоров, Събр. пр И, 224. Свалете шапки, вие [изроди дворцови], пред тия, що горят / под слънцето жестоко. Пред тия, що мълчат / и работят безспир окъсани и голи! В. Ханчев, Худ. СI, 468. Децата ни мрат / в задушната смрад / със жадни за слънце очи, /а ние бездушно превиваме врат / и мълчим, позорно мълчим! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 47.
5. Изпълнен съм с тишина, не издавам никакъв звук, шум. Гората мълчеше, потънала в черната нощ. М. Марчевски, ТС, 103. Понеже воденицата продължаваше да мълчи, те дойдоха до убеждение, че скритият вътре бунтовник няма оръжие. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 222. Едната [воденица] работеше дене и ноще, бухтеше колелото й,.. Другата мълчеше. Й. Йовков, СД, 105. В сянката на висок орех малката воденичка на Мустафа мълчеше. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 185. Старецът задърпа с всички сили въжето, като се навеждаше и изправяше. Ала камбаните упорито мълчаха. Елин Пелин, Съч. IV, 50. Оръдията мълчат. Батареята мълчи мълчи се безл. А когато се мълчи, още по-близо до ума е, че ще да е много голям броят на онези, които ще опитат да нарушават закона. М. Иванов, ТЛРУ 33. Свръзката.. предаде заповедта да се мълчи Затихнаха войнишките гласове. М. Яворски, ХСП, 190. Той беше човек строг: канцеларията бе за него храм, в който трябва да се мълчи и да се работи М. Кремен, СС, 61.
МЪЛЧАЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не обича много да говори, който предпочита да мълчи; неразговорлив. Про-тивоп. приказлив. За брата ми почти не оставаше време да говори, па и той беше по природа мълчалив. Б. Вазов, СбЦГМГ,
214. Фелдшерът беше мълчалив човек и то не защото това му беше природно качество, а"защото често не знаеше какво да каже. Й. Йовков, ВАХ, 45. Колкото мълчалив и потаен бе Теодосий, толкова бъбрив беше неговият спътник. Ст. Загорчинов, дд, 232. Николина беше простичка, затворена, мълчалива. Г. Райчев, ЗК, 33. Като повечето азиатци, Манило беше сдържан, мълчалив и замислен. Ал. Бабек, МЕ, 157. Елка не беше от мълчаливите, тя обичаше да разправя надълго и широко неуспехите си. А. Гуляшки, МТС, 136. // Който мълчи, не говори; безгласен. Девойката седна пак в ъгъла си мълчалива. Йв. Вазов, Съч. XXVI,
15. Мълчалив свидетел на това тържество беше и поп Стефан. Й. Йовков, Ж 1945,
132. Сенов вървеше мълчалив, гневен, с наведена глава. Елин Пелин, Съч. II, 183. Всички седяха мълчаливи и неподвижни, обърнати почтително с лицата към Ахмед ага. К. Величков, ПССъч. I, 28. Най-сетне песента се свърши и Вардарски млъкна, но и той, и другите в стаята .. останаха още някое време мълчаливи, заслушани сякаш още в тъжната песен. Д. Талев, ПК,
211. Старецът вървеше пред войниците бос, мълчалив, с вързани ръце и наведена глава. А. Каралийчев, В, 122. // Който няма способност да говори; безсловесен. Още там.. [Стоян] изяде целия сомун и не забрави, разбира се, мълчаливия си другар [кучето]. Д. Талев, ЖС, 46. На хармана., почиваха двата вола с дълги, остри рога,.. Мир и спокойствие лъхаше от тия мълчаливи, безсловесни домашни животни. К. Калчев, ПИЖ, 53. Заскърцаха вратниците, за последен път излязоха мълчаливите работници — воловците, и не извърнаха очи назад към харманите. А. Каралийчев, ПГ, 76. • Обр. Той гледаше, но той не видеше ни пълния месец,.., тържествен и мълчалив,.., ни широкото поле на юг. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 19. Белчо лежеше мъртъв край нивата,.., с очи отворени широко към синьото небе, жални, мълчаливи и хубави. Елин Пелин, Съч. II, 32. Камъните, които днес съборихме, когато разбихме канарата, лежат мълчаливи и покорно очакват присъдата си. А. Каралийчев, НЗ, 14.
2. Който не издава глас, звук. Цели ята от гларуси се виеха край морето. Но тия птици, тъй досадни кресливи други път, сега бяха мълчаливи. Й. Йовков, Разк. II, 38. Тук остана да пази бай Стоян с няколко души другари.. Техните строги, мълчаливи фигури.. стърчаха денонощно наоколо с такава вярност и бдителност, че птичка не можеше да мине незабелязано. Елин Пелин, Съч. II, 153-154.
3. Който е изпълнен с мълчание, в който не се чува някакъв глас, звук, шум. Природата беше мълчалива и тъжна. Ив. Вазов, Съч. XXII, 168. Наоколо нямаше нищо другок освен мълчаливи долове и тъмни гори. И. Йовков, СЛ,
