мълняк 808 МЪЛЧА
ХНН, 43. — Написах за Лихтенфелд.. — Как за Лихтенфелд?.. — В очите на фон Гайер светна мълния. Д. Димов, Т, 518-519.
3. Прен. Вид извънреден, несистемно издаван вестник, лист или изключително бърза телеграма, съобщение, посветени на някакво особено важно събитие, злободневен въпрос. Яна отиде най-напред до лавката, където видя закачена на стената една „мълния“. Т. Монов, СЧ, 25. За навременното изпълнение на работническите предложения се използуват постоянно „тревоги“, „мълнии“, телеграми, стенлистове и др. ВН, 1959, бр. 2399, 2. Когато работниците от смяната влизаха в предприятието, те видяха на видни места „мълнии“, с които се съобщаваше за успехите на другите смени. ВН, 1952, бр. 163, 2. Световните телеграфни агенции спират потока си от текущи телеграми, за да предадат „мълнията“. ВН, 1963, бр. 3664, 4.
О Кълбовидкш мълния. Особен вид мълния — плаващо във въздуха ярко огнено кълбо с неизяснена природа, което се поражда при гръмотевична буря. Причините за обособяването на кълбовидната мълния с овална форма все още не са напълно изяснени. ВН, 1960, бр.
2618,4.
> Гръм и мълния. Като възклицание — за израз на силна изненада или негодувание, протест. Франц: — Помниш ли ти още девица фон Еделрейх, Германе? Герман:
— Гръм и мълния! Защо ми напомнихте това? Н. Бончев, Р (превод), 32. Като мълния. Много бързо, с голяма бързина и за кратко време. Всички тия мисли ù минаха като мълния през ума. Ив. Вазов, Оъч. XXIII, 34. Като мълния се разнесе новината, че затворниците ще бъдат освободени. X. Русев, ПС, 257. „Едва вечер като мълния ми мина мисъл през главата — да се хвърля в морето.“ А, Каменова, ХГ, 185. Мятам мълнии. Гледам гневно, свирепо. Виолета тракаше нетърпеливо с токчетата си пред входа на ресторанта и мяташе мълнии към нас, задето се бавим. К. Калчев, ДНГ, 80. Хвърлям / хвърля (пращам / пратя) <гръм и> мълнии срещу (против, върху) някого или нещо. Разг. Отправям най-остри нападки срещу някого или нещо. — Първото нещо, което ще напечатим — .., — е стачният бюлетин. Оттук .. ще хвърляме гръм и мълнии срещу буржоазията. Г. Караславов, ОХ III, 307. Цанков .. бе изменил на идеалите си. Той се бе прегърнал с консерваторите и сам бе вдигнал ръка за принципи, срещу които бе хвърлял гръм и мълния само преди пет години. В. Геновска, СГ, 226.
— Други форми: мблния (остар.) и мъня (диал.).
МЪЛНЯК, мн. -ци, м. Диал. Мартеница с пари.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от
H. Геров, 1908.
МЪЛЧА, -йш, мин. ce. -ах, несв., непрех.
I. Не говоря, не произнасям ни дума, ни звук. Бръчков, който дотогава мълчеше, поиска думата. Ив. Вазов, Сьч. VI, 59. Той стоеше прав със скръстени ръцеии це знаеше да приказва ли, или да мълчи. И. Йовков, СЛ, 38. Около чудния богомолец се струпаха Момчиловците, гледаха го и учудено, и насмешливо, ала никой нищо не казваше. Сам Момчил дълго мълча, преди да отвори уста. Ст. Загорчинов, ДП, 467. Едно време .. нашият фелдфебел ни казваше, че когато владиката пее, поповете мълчат. В. Неш-ков, Н, 277. Под трънлива круша виси пъстра люлка, а в нея изведнъж изпищява с прегракнал глас галена рожба.. — Мълчи, мама, мълчи, малка щерко, мълчи да пожъна! Елин Пелин, Съч. 1,155. Тоз, който има нещо да говори, / той по-напред се учи да мълчи. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 41. С уста мълчи, с очи гълчи. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 143. Когато фактите говорят, и боговете мълчат. • Обр. Жъртва на мисъл коварна, / мъртва, душата мълчи. Н. Лилиев, С 1932, 17. Душата ми те моли и заклина: /..; век измина... /Ду-ишта ти вълшебница мълчи. П. К. Яворов, Съч. I, 81 .Не спомняш ли, не спомняш ли си как / аз често — и в последното падене — / .., / кога смутена съвестта мълчи — /обхващал съм ти лудо аз главата / и взирал съм се в твоите очи? К. Христов, ВС,8. • В с р а в н. — Хайде да се чукнем и да забравим тая работа.. От мене не се плаши — аз мълча като гроб. К. Петканов, ДЧ, 380. „Камък говори ли, това са и Трифонците!“ — казваха за тях и etno — такъв се показва и той. Мълчеше като гроб. Ог. Даскалов, БМ, 49-50. — Но никому нито думичка.. Ако Колчо научи, ще ме пребие. — Ама, разбира се, успокои я госпожа Патева. — За тия работи аз мълча като риба. П. Незнакомое, СНП, 115. Мълча като пукал. А Мълча като пън.
2. Прен. Не изказвам, не изразявам публично мнението си, отношението си към нещо, не откликвам на нещо. Данев сега мълчи! Потайва се!... И с Цанкова се подиграх, и Бяла Слатина създадох, а той мълчи-и-и! Потайва се!... Неговите приятели из провинцията се беенуват, а той мълчи-и-и! Потайва се! Ал. Константинов, Съч. I, 10. Гостите имат и такива прояви, за които пресата е принудена да не мълчи. Ив. Мирски, ПДЗ, 140. И Стесн. За писател, поет и под. — не творя или не публикувам творбите си. — Какво стана, Керековски? Защо мълчи знаменитият лирик? Хр. Смирненски, Сьч. III, 88. Мълчах години непрестанно/с опустошен от мисли лоб/и днеска от това мълчание / излизам аз като от гроб. А. Далчев, С, 130. // Не пиша, не отговарям на писмо, не се обаждам (с писмо, по телефон и др.). На 2 октомври 1871 г. Райчо Попов се обръща към стария войвода [П. Хитов] да му съобщи причините, поради които мълчи, и го призовава да работят заедно за общо добро. Ив. Унджиев, ВЛ, 216. Писах му вече
