дръзва всеки да се бори с мълнийни облаци. А пламък и мълния е Тайното учение. Н. Райнов, БЛ, 156. На всяко мълнийно святкане една бледава светлина лъкатушеше от върхове в дълбочини и отиваше да угасне в пропасти. Превод, Ч, 1875, бр. 4, 188. Радоил с грамадната си сабя, която пущаше мълниени отблясъци, се втурна в царските хора. Ив. Вазов, Съч. XIV, 76. Далечният шум на мелницата го унасяше в приятна дрямка.. Пред очите му се завъртяха рой сини слънца, после жълти мълнийни линии почнаха да се гонят. М. Грубешлиева, ПИУ, 146. Още по-яростно започва да рови снега. Омаломо-щена от лавината, сега с мълнийни движения иде на себе си. Колкото повече бърза, толкова повече намагнитва силата си. Бл. Димитрова, Лав., 279. Мълниен поглед.
МЪЛНИЕНОСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който носи мълнии, в който има мълнии или който е свързан с мълнии. Това място беше най-мълниеносното — тук падали мълниите една след друга и граничарите предпочитали при буря да стоят настрана от него. Е. Евтимов, ПМ, 83-84. Пред очите ми израстваха и мълниеносната нощ, и някаква представа за Захарий Зографа, млад, с пищови на пояса. П. Спасов, ГЛЗЗ, 91. Необходимо е да бъдем съобразителни и предпазливи. Предстои сезон с най-усилена мълниеносна дейност. ГД, 1979, бр. 16, 4. Мълниеносен облак.
2. Прен. За бързина, скорост — изключително голям; светкавичен. Бай Пондю скочи като на пружина, облече се с мълниеносна бързина,.., грабна бастуна и хукна навън. Г. Караславов, Избр. съч. II, 194-195. Новината за идването на инспектора се разнесе с мълниеносна бързина из цялата болница. П. Незнакомов, БЧ, 117. Електронната сметачна машина решава сложни математически задачи точно с мълниеносна бързина. ВН, 1958, бр. 2009, 4.
3. Прен. Който протича, който се извършва с изключително голяма бързина, за много кратко време; светкавичен. Ние живеехме нормално, дори се забавлявахме, четяхме военните съобщения за воюващите, в които се разправяше за мълниеносни нашествия. К. Константинов, ППГ, 273. Окупаторите бильТ изненадани и зашеметени от мълниеносните удари. Ал. Гетман, ВС, 48. За някакъв мълниеносен миг почувствува дълбок срам и ojn себе си, и от тази позорни бедност. Б. Йосифова, БЧМ, 84.
4. Прен. Обикн. за поглед — много бърз и изразяващ силен гняв, раздразнение, предвещаващ кавга, разправия. Съдебните заседатели фърляха въз адвоката мълниеносни погледи. Ив. Вазов, Съч. XIII, 25. Г-жа Масларска.. Енергична, решителна. Мъжествени черти,"авторитетна поза, мълниеносни погледи. Й. Йовков, М, 157. Влязох в него [магазина], кипнал до 150 градуса, отворих уста, хвърлих мълниеносен поглед, но...
продавачката пак ми се усмихна съчувствено. ВН, 1960, бр. 2645, 4.
МЪЛНИЕНОСЕЦ, мн. -сци, м. Книж. Този, който носи мълнии (обикн. като епитет на бога Зевс или Юпитер от античната митология). „О, татко мълниеносецо, обла-котворче, що думаш? / Искал ли би да избавиш сега от зловещата гибел / смъртен човек, на когото отдавна съдбата е знайна?“ А. Разцветников, Избр. пр III, 48.
МЪЛНИЕНОСНО нареч. Изключително бързо; светкавично. Тридесет пъти председателят на съда прекъсва речта на Димитров и всеки път той мълниеносно и остроумно отбива правените му забележки. Ст. Благоева, ГД, 177. Кочияшът .. измъкнал мълниеносно своя пистолет и го убил. Г. Караславов, Избр. съч. III, 288. Споменът за него проблесна мълниеносно в съзнанието й. Кр. Кръстев, К, 228.
МЪЛНИЕОТВОД м. Спец. Гръмоотвод. Предпазване на сградите от мълния става с помощта на мълниеотвод. Физ. VIII кл, 1965, 25. За запазване на тях [ударите на мълниите] се използуват известните на всички гръмоотводи (по-вярно мълниеотводи). П. Марков, А (превод), 47.
МЪЛНИЙНО. Рядко. Нареч. от мълниен; мълниеносно. Никифор .. пръв забелязва лавината. Той е предвидил злополуката!.. Всички мълнийно разменят местата си. Първите стават последни, последните — първи. Бл. Димитрова, Лав., 252.
МЪЛНИЯ ж. 1. Атмосферно явление, което представлява разряд на електричество между облак и земята или между два облака, съпроводено от краткротрайно ярко осветяване на небето, обикн. във вид на зиг-загообразна огнена линия; светкавица. Внезапно мълния светна и след нея по-силна гръмотевица разпръсна планинските самотии. Ив. Вазов, БП, 159. Шиба силен дъжд, гърми, проблясват мълнии. Н. Фурнаджиев, МП, 111. Светна мълния. Треперяща светлина огря дядовата Харитонова килия. А. Каралийчев, ПГ, 19. — Не се сродявай с дявола, Йосифе. Направиш ли го, мор ще нападне овцете ти, мълния ще подпали къщата ти. Ц. Лачева, СА, 55. Газът, изтичащ от земята, е бил запалван от мълния или случайно от човек. Пр, 1954, кн. 1, 49. Блясък на мълния, блясък На меч и блясък на женски очи — три измами. Защото мълнията е високо, мечът може да спре и жената не иска да убива. Н. Райнов, БЛ, 169.
2. Прен. Бърз, краткотраен блясък в очите, обикн. като израз на някакво силно чувство (гняв, възмущение и др.). В дълбоките му очи светнаха мълнии. Ив. Вазов, Съч. XIII, 7. Очите му бяха станали студени и хвърляха мълнии. Д. Спространов, С, 145. Това гласно мислене взимаше характер на мърморене, понякога кръстосвано с мълниите на неговите винаги изразителни погледи. Сг. Чилингиров,
