МЪЛЗА 806 МЪЛНИЕН
телство викало турски гарнизони. Ив. Вазов, Съч. XXV, 216. Чак в Боруй хората мълвят, че цар Александър взел една хубава еврейка за царица. Ст. Загорчинов, ДП, 268. Мълвяха, че по звезди гадае що тряба да се случи — и мъдрец го [Петър Осогове-ца] зовяха. Н. Райнов, КЦ, 93. мълвя се страд. Не се знаеше отде идат тия слухове, но те дълго и упорито се мълвяха. Елин Пелин, Съч. III, 20. Смътни неща се мълвяха за забогатяването му. А. Страшимиров, УШ, 32. Сто двадесет души те бяха на брой. /И паднаха всички при първия бой! /.. /И тъмна мълва се мълви зарад тях/аз чувах я още дете като бях. П. П. Славейков, Худ. С I, 101. мълви се безл. Не можеш да допуснеш, че е лекомислен човек, пропилял милиони за някаква си артистка, както се мълвеше. Ем. Станев, ИК III, 101.
МЪЛЗА. Вж. м ъ л з я.
МЪЛЗЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от мълзя, мълзя се и от мълза, мълза се.
МЪЛЗЯ, -йш, мин. св. -йх и (диал.) мълза, -еш, мин. св. мълзах и мълзох, несв.
1. Прех. Доя (в 1 знач.). Стоян прегръьцаше с една ръка овцата, разкрачваше я над ведрото и с допряна буза до опашката й я мълзеше. К. Петканов, СВ, 40. Взехме да мълзим овцете. Г. Марковски, СК, 108. Ако не го мълзе, дере и коли, / и вълната му свилена не стриже, / кажете ми тогава за какво ли / за стадото си толкоз ще се грижи? Ем. Попдимитров, СР, 157. — Ти, овчарко, колко ведра мълзеш? — Двеста мълзем, а илядо мерим. СбВСгТ, 308. Отзарана рано проминах / край твои равни дворове, / Калина крави мълзеше. Нар. пес., СбНУ XLIII, 386.
2. Прех. и непрех. Бозая (Ст. Илчев, РРОДД). Телето се навира под кравата да мълзи. мълзя се, мълза се страд.
МЪЛКОВАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Мълчалив. Станка скочи. Като мълкова-то куче тя се спусна направо през редиците и изневиделица налетя на Лекова. Ст. Марков, ДБ, 289.
МЪЛКОМ нареч. Безгласно, мълчаливо, мълчешката, мълчешком. Разтваря едно писмо и го чете, най-напред мълком, после с глас. Ив. Вазов, Съч. XIX, 43-44. Някакъв червей се беше вмъкнал в тоя силен и цк като дъб човек и мълком го разяждаше. И. Йовков, ПК, 199. Дядо Ламби я погледна учуден и по лицето му мина някаква догадка. Стана и мълком си излезе. И. Петров, НЛ, 247. Те обаче бяха принудени да признаят мълком, че Славейков наистина е господар в сферата на българския език. М. Кремен, РЯ, 417. И мълком тя пренасяше обиди / от някога обичния си мъж / и мълком сълзи ронеше. П. П. Славейков, Събр. съч. I,
160. И всеки, от мъка оборен, / преглъщаше мълком скръбта. А. Муратов, ХД, 93.
МЪЛКОХАП, -а, -о, мн. -и, прил.
О стар. и диал. За куче — който се спуска и хапе мълчаливо, без да лае. Навъсен и зъл, чорбаджи Величко тръгна подире й като старо мълкохапо псе. Ст. Дичев, ЗС II, 107. От мълкохапо куче се пази. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 29.
Прен. За човек — който пакости, върши зло, обижда мълчаливо, с малко думи. Той беше още същото малко, тънко човече, със същото бледно лице, с истите перфидни очи,.. Даже съпикасах истите малко назад възвити зъби, които го показваха за пакостлив и мъл-кохап. Сг. Миларов, СЦТ, 156-157.
МЪЛМОЛЕНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от мълмоля и от мълмоля се.
МЪЛМОЛЯ, -иш, мин. св. мълмолйх, несв., прех. и непрех. Рядко. Мърморя, мълмоля се страд.
— От Л. Андрейчии и др., Български тълконен речник, 1973.
МЪЛНЁЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от мълнея се.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МЪЛНЕКРЙЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Ин-див. Поет. Който е с криле като мълния. Над света като пролетна буря ще мине / мълнекрил ведролик великан. Хр. Смир-ненски, Съч. I, 105.
МЪЛНЕЛИК, -а, -о, мн. -и, прил. Ин-див. Поет. Който е като мълния. Огненият дъх на милиони изстрадали гърди,.., лесове от вдигнати в закана ръце — носят буря! Неотразима, непоколебима, мълнелика буря иде! Хр. Смирненски, Съч. III, 237.
МЪЛНЕЯ СЕ, -ёеш се, мин. св. (рядко) мълнях се, несв., непрех. Диал. Виждам се отдалече и неясно. Нещо се мълнее.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МЪЛНИЕВ, -а, -о, мн. -и. Индив. Прил. от мълния; мълниен. Изневидяло засвят-каха мълнии:.. Бели петна, които невинно се губеха в ослепителни мъгли на зората, а после изпращаха мълниеви стрели. А. Страшимиров, УШ, 22.
МЪЛНИЕВЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Рядко. Който е като мълния, има вид на мълния.
— От Сг. Младенов, Етимологичен и правописен речник.., 1941.
МЪЛНИЕЗАЩЙТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Който служи за защита на сгради и съоръжения от разрушителното действие на мълнията. Сътрудниците получиха редица нови данни за теорията на мълнията и дългата електрическа искра, които имат значение за разработването на мълниезащитните инсталации в промишлените и селскостопанските съоръжения. ВН, 1960, бр. 2690, 4.
МЪЛНИЕН, -ийна, -ийно, мн. -ийни и (рядко) -а, -о, мн. -и. Прил. от мълния. Не
