мъкотйя 805 мълвя
три часа по стръмната боянска пътека. Ем. Манов, МПЛ, 237. Де пък му е дошло на ум на тоя хайдук чак там да го пъхне и как е мъкнал чувалите — да му се чудиш и маеш!.. Че то било мъкнене, че то било криене... Б. 06-ретенов, С, 156. Гражев пъ/шеше и все пълзеше. Струваше му се, че това жалко мъкнене няма да има край и той никога не ще стигне дотам. Ив. Мартинов, ДТ, 80.
МЪКОТЙЯ, мн. -йи, ж. Остар. и диал. Мъчнотия, мъка. Гостолюбивата му челяд пригаждаше, всякак на болния, за да намали мъкотията му. Ив. Вазов, Съч. XXII, 161. Други [от разказите на Каравелов] раз-гледват народния живот с всичките му бремена, мъкотии и грозотии от двойния произвол на деспоты — турци и фанариоты. С. Бобчев, Н, 1881, кн. 2, 116. По-нататък не с по-малко мъкотии е било придружено възвеждането на този архиепископ в сан патриаршеский при Симеона и Петра. Т. Шишков, ИБН, 316.
МЪЛВА ж. 1. Непроверени, предавани от уста на уста новини, сведения, приказки; слух. Мълвата изкарваше неговите богатства на няколко хиляди жълтици. Елин Пелин, Оьч. III, 28. Разбира се, това беше само мълва и в нея цмцше повече завист, отколкото истина. И. Йовков, Ж 1945, 52. Хората можеха да се досетят каква е работата. Слугините непременно щяха да разнесат мълвата из града. Ем. Станев, ИК I и И, 261. Мълвата за успехите на Борис стигна и до семейството на Чакъра. Д. Димов, Т, 82. По селото бе тръгнала вече мълва: нещо лошо ще стане! Комити имало в селото, затова е дошъл аскерът! Д. Талев, И, 443. Целият ден из града се носеха разни мълви. В. Геновска, СГ, 232.
2. Оспшр. Шум от гласове; говор, глъчка. Един господин с голяма глава .. думаше нещо на оратора, което потъваше в мълвата. Ив. Вазов, Сьч. X, 75. По масите на Кафе дьо Пари искрят цветни коктейли; в кратките паузи на музиката се чу равна, заглушена мълва. К. Константинов, ПЗ, 103. Цар Кир е на трона. Посърнал и бледен, / застана пред него Крез, тамо доведен. / Наоколо стихна и шум, и мълва. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 47. Отвън сцената зачува ся голяма мълва. Д. Войников, РК, 64.
3. Остар. Брожение, вълнение, протест. Пилат като видял, че нищо не помага и мълвата в народа става по-голяма, зел вода, та си умил ръцете пред народа и рекъл: „Аз съм чист от кръвта на тоя праведник.“ Д. Ман-чев, НН (превод), 115. Тоя глас против новия цар ся пронесе по цяла България; мълвата от ден на ден ставаше по-голяма; народът ся събираше под народния пряпорец и бунтът си чакаше часа. Д. Войников, КБИ, 45. Обнародването на турски шпиони в 16 брой на „Нова България“ повдигна голяма мълва у града ни. НБ, 1876, бр. 20,79.
МЪЛВЕЖ, мн. няма, м. Поет. Шум от човешки гласове, приглушен, неясен говор. Едно меко шуртене на водоскоци се смесва с мълвежа на тълпата. К. Константинов, ПЗ, 196. Побащима и помайчима повеждат младоженците за към брачната стая.. Не пречете на това / дето има тук да стане / и с милувки, и в стенане, / и в мълвеж, и без мълва. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 855-856. • Обр. Пристъпвам и гледам бистрите струи на поточето. Слушам мълвежа на припрените му вълни. Ив. Кирилов, Съч. II, 173. Сега едва се счу приглъхналият мълвеж на безкрайния родопски лес. О. Василев, 33, 120. Гледаше Ведена, слушаше напевния мълвеж на капчуците под стряхата и се унасяше. Ст. Марков, ДБ, 102.
МЪЛВЕНЕ ср. Отгл. същ. от мълвя и от мълвя се. А майката гледаше тия милувки над рожбата й и изказваше задоволството си с нежно мълвене: „Нали то ми е хубавичко?“ Н. Попфилипов, РЛ, 21.
МЪЛВЯ, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. мълвял, -а, -о, мн. мълвели, несв.
1. Непрех. и прех. Поет. Говоря, изговарям, изричам нещо тихо, приглушено. — Господин докторе, спомнете си какви тежки случаи сме имали, не се отчайвайте, господин докторе — мълвеше фелдшерът. Ем. Станев, ИК I и II, 289. — Значи е жив? — повпшряше мама. — Жив! — мълвяхме ние.
— Жив и здрав. К. Калчев, ПИЖ, 49-50.
— Братко, братко! — едва мълвеше тя, задавена от плач. Д. Немиров, Др, 124. —Да даде бог! — мълвят всички уста, преди да напият виното. Ст. Загорчинов, ДП, 463. Българийо, за тебе те умряха,/една бе ти достойна зарад тях / и те за теб достойни, майко, бяха! / И твойто име само кат мълвяха, / умираха без страх. Ив. Вазов, Съч. II, 169. • Обр. Нивата сякаш мълвеше нечути и неразбрани думи на радост и на блаженство. Й. Йовков, Ж 1945, 193. Тамо шумяха / някога тъмни лози; / своята тайна мълвяха, / сякаш не бяха /сънни брези. Н. Лилиев, С 1932, 18. Вятърът в буйните млади треви / твоето име неспирно мълви. А. Разцветников, С, 105.
2. Прех. и непрех. Остар., сега поет. Говоря, изказвам някаква мисъл, изразявам някакво мнение. — Преди време, Светломире, ти говореше на отроците да се борят против суетата и господарите, сега мълвиш за примирение с мъката. М. Смилова, ДСВ,
94. — Те не знаят нашите богове, тези чужденци! А мислехме, при кръвни братя тръгваме, за братя подехме бран и бяхме готови да погинем:.. лъжа!.. А жрецът Кардам рече: — Неправо мълвиш, Властимире! Н. Райиов, ВДБ, 16-17. Правителствата мълвят все един отговор. СПл, 1876, бр. 5,20.
3. Само мн. Непрех. Поет. Със следв. подч. доп. изр. със съюз че. Разпространявам мълва, слух; говоря. Мълвяха, че е уловена телеграмата, с която падналото прави
