МЪЛЧАЛИВЕЦ 810 МЪЛЧАН
22. Желязното черковно клепало.. тихо и отсечено прозвънтяваше в мълчаливата нощ. Елин Пелин, Съч. I, 53. Снощи лунният сърп беше на същото място — на запад, над сините, мълчаливи планини. Л. Стоянов, X, 40. Трамваят пресича железопътни линии, върви през дълги мълчаливи улици. Н. Фурнаджиев, МП, 108. Настана мълчалива дълга пауза, в която и тримата се чувствуваха неудобно. Кр. Кръстев, К, 189.
4. Който става в мълчание, съпроводен е с мълчание. Атаката бе мълчалива, стремителна, неотразима — летяха напред, без да издават никакъв звук. П. Вежинов, ВР, 142. Тя нищо повече не беше ми казала след оная сутрин, но сега почувствувах, че тежка и мълчалива борба започва помежду ни. Л. Александрова, ИЕЩ, 44. За четвърт век, колкото траеше вече тяхното мълчаливо съперничество, той знаеше достатъчно много за него. Ст. Дичев, ЗС, 27-28. След мълчаливата вечеря Ведена се прибра е стаята. Ст. Марков, ДБ, 89. Той привикна към нещастието на брата си, не се плашеше от неговия вид и от неговия страшен вторачен, мълчалив поглед. Елин Пелин, Съч. III, 172. Орехчето запрелита .. преди Сивушка, все още смаяно от неочакваната мълчалива, но горда смърт на Единака [вълк]. О. Василев, ДГ, 109.
5. Който не е изразен с думи, не е изказан гласно. По мълчаливото съгласие на всички, командата идеше винаги от Златан. К. Константинов, СЧЗ, 78. Бяха сключили сякаш мълчалив договор да не се докосват до темата, която .. можеше да ги раздели. Ем. Манов, ДСР, 474-475. Ако рече да чака дори мълчаливото одобрение на родителите си, той сигурно не ще го дочака. Г. Ка-раславов, ОХ I, 211 .И досега помня това кимване и препълнения с мълчалив укор поглед на стареца. О. Василев, УП, 55. И в това бавно, но зловещо и хищно движение .. чувствуваше се мълчалива и сурова закана. И. Йовков, Разк. II, 155-156. — Нищо няма да предприемаме — отвърна капитанът на мълчаливия въпрос. Д. Кисьов, Щ, 219.
— Друга (простонар.) форма: мълчслйв.
МЪЛЧАЛИВЕЦ, мн. -вци, м. Човек, който не обича много да говори, който обикновено мълчи, не разговаря. — Той беше мълчаливец, говореше малко и винаги се изчервяваше, когато трябваше да каже нещо. Д. Спространов, С, 315. Мълчаливец по природа, той ги наби без викове, без шум. Т. Харманджиев, КЕД, 150. Когато говореше за тях, спътникът му странно се вълнуваше и в тъмнокафявите му очи изгряваха сякаш сто слънца, като че не беше същият оня мълчаливец, който по целия ни път не пророни нито звук. Н. Хайтов, ПП, 136. // Човек, който мълчи, не иска да говори, не казва нищо. Мъжът продължаваше да мълчи. Седмиците ставаха месеци. Гестапо сякаш се бе отказало да узнае нещо от мълчаливеца. ВН, 1960, бр. 2743, 4. • Обр. Някои пътешественици са посещавали Белоградчишките скали нощем на лунно осветление,.., когато за човека е страшно да се движи между тия гигантски мълчаливци. Й. Радичков и др" ГСП, 16.
— Друга (простонар.) форма: мълчелйвец.
МЪЛЧАЛЙВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от мълчалив. — Мълчали-вичко ли е [момчето]? — обърна се той към тъмнината, продължавайки да стиска младежа за врата.. — Само този простак мълчи — каза шепнешком Вълков. Д. Кисьов, Щ, 65.
— Друга (простонар.) форма: мълчелйвичък.
МЪЛЧАЛИВКА ж. Мълчалива жена, мълчаливо момиче. Дори някогаишата мъл-чаливка се развесели. А. Христофоров, 0,85.
МЪЛЧАЛИВО нареч. 1. Без да се говори; безгласно, безмълвно, мълком. Тя скоро разбра, че Еньо я мрази,.. Тя понесе мълчаливо и твърдо това откритие и се помъчи с всички сили и средства .. да не изпуска щастието. Елин Пелин, Съч. III, 138-139. Аз соча мълчаливо ранения крак. Л. Стоянов, X, 50. Отрупани от нощний сняг нечакан, / градински вейки виснат мълчаливо. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 26. Бинба-шията нищо не му [на бея] отговори и мълчаливо даде знак да му доведат коня. Д. Та-лев, И, 357. Иван все още чакаше да подкачат разговор за Ганчовските,.. Дори и дядо Ильо, който винаги намираше за какво да приказва, смучеше мълчаливо лулата си, за-
^бен в широката си вълнена салтамарка. Караславов, Тат., 127.
2. Без да се издава глас, шум; безгласно, беззвучно, безшумно. Крилатият народ .. сега се гушеше мълчаливо в гнездата си. Ив. Вазов, Съч. XXII, 88-89.
— Друга (простонар.) форма: мълчелйво.
МЪЛЧАЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от мълчалив. Невестата му беше по-жива,.., но той я възспираше с мъл-чаливостта си, със своята разумна сдържаност. Д. Талев, ЖС, 444. По мълчали-вост, сестро, никой не може да победи брат ти! А. Наковски, МПП, 129. Сла-достното фъфлене в буковата гора тук се заменя с мълчаливост и тържественост. Йв. Вазов, Съч. XV, 52. Детето е расло и свиквало на мълчаливост, усилвана още повече и от грижливостта на родителите да го отстранят от .. игри с връстници. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 115.
— Друга (простонар.) форма: мълчелйвост.
МЪЛЧАЛНИК, мн. -ци, м. Остар. Мълчаливец, безмълвник. Тоя подвиг съединен е с подвига мълчание и безмолвие, и оттука добили са затворниците друго име: мълчални-ци. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 257-258.
МЪЛЧАН,-а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съ-чет.: Мълчана вода. Обредна вода, при нали-ването на която се мълчи и която, според пове
