МЪКА 802 МЪКНА
обикновено с тежък труд. — Дохожда оня ден старши стражар и зима да ми продава моите единайсет уврата ниви, единия ми чифт волове и съдовете ми и дома ми: синката ми мъка! Ив. Вазов, НП, 28. Той пъда-руваше не отскоро и пазеше с увлечение и страст.. Ходеше той по цели дни и нощи, бдеше над хорската мъка. Ц. Церковски, Съч. III, 42. „Чужд човек не искам да се разполага на мойто, на мъката ми!“ Ил. Волен, МДС, 33. Архангелск, при устието на Северна Дейна, богат търговский град,.., обръща добра търговия с чуждестранни мъки. Ив. Богоров, ВГД (превод), 151. Що ми е мило и драго, / че са е пролет пукнала! / Се е излезло на трева: / и стока, маре, и мака. П. П. Славейков, КНП, 86.
6. Като сказ. опред. при съм или ставам в 3 л. ед. ч. и дат., обикн. от крат. лич. местоим. Разг. Изпитвам мъка, обхваща ме мъка (в 1 знач.). — Че ти къща нямаш ли, не ти ли дохожда на ум, че има работа.. Какво Даринке, какво стига. Ще приказвам, че ми е мъка. Нека чуят хората. И. Йовков, ПГ, 236. Иска ми се да се отбия, за да го видя още веднъж, но не знам никакъв адрес. Стана ми мъка. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 42-43.
О Вечна мъка. Диал. Ад, пъкъл. — Па ти сам преди малко разправяше как Зерзеву-лът срещу бога се разбунтувал, а бог .. прокълнал него и ангелите му да станат черни, а седенето им занапред да бъде във вечната мъка. Ст. Загорчинов, ДП, 344-345. Виждам / видя <голяма> мъка. Разг. Влагам много усилия, труд, много се мъча, докато направя, извърша нещо. Другият ме издебна, хвърли се отгоре ми и заби нож в дясна-та ми ръка. Докато и него смъкна на земята, доста мъка видях. К. Петканов, ЗлЗ, 233. Телата им се сплетоха в кълбо, по-търколиха се по земята и аз видях голяма мъка, докато ги разтърва. К. Георгиев, ВБ, 105. — Мъжът ми сам си го [харпуна] направи. Той е фрезист и за него беше лесно да го направи. Само с ластиците видя мъка. А. Мандаджиев, ОШ, 8. Родилни мъки. Книж. Трудности, мъчнотии при създаване на нещо голямо. В една статия на „Дунавска зора“ .. се излагат родилните мъки на Българското книжовно дружество в Браи-ла. М. Арнаудов, БКД, 17. С мъка. Разг. Трудно, едва. Вратите се отваряха и затваряха с мъка. Г. Белев, КВА, 332. Дъждецът продължаваше да ръми и уличните лампи с мъка пробиваха дълбокия мрак на тази есенна вечер. Д. Ангелов, ЖС, 178. Като си обуваше с мъка новите ботинки, тя си припомняше сума още слухове. Ив. Вазов, Съч. IX, 155. С триста мъки. Разг. Много мъчно. В него [писмото до Портата] се казвало, че всички те, преданите слуги на Дивана, уреждали с триста мъки своите владения, разорени от размирието. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 315. Танталови мъки. Нетърпимо страдание, предизвикано от близостта на нещо силно желано и от съзнанието за неговата непостижимост. Когато в ресторантите виждах щастливци да ядат всичко по волята си и да се прохлаждат със златното пилзенско пиво, аз изпитвах танталови мъки. Ив. Вазов, Съч. IX, 117. Боян си представи веднага целия страшен път, танталовите мъки и сизифовия труд, които лежаха пред него, и не можа да не го съжали. Л. Дилов, ПБД, 95. Ходене по мъките. Книж. Редица, низ от тежки житейски изпитания, трудности, страдания. Това е епилогът на многовековното ходене по мъките на един народ. Това е осеяната с трупове на мъже, жени и деца пътека през ледената гора на турските ятагани, която изведе до свободата. В. Йосифов, Избр. тв. 1,68.
МЪКАРЙЯ ж. Диал, Трудност, мъчнотия. Вагоните на руските железници са извънредно сгодни и покойни. Комфортът намалява мъкарията на тридневното и тринощно пътуване през тия еднообразни полета. Ив. Вазов, Съч. XVI, 128.
мъкйло, мн. -а, ср. Диал. Мъка, мъчение. — Разкриха открадването на пушките и ме уловиха. Малее, големи мъкила бяха. Съдраха ме с бой. А. Каралийчев, НЗ, 220.
МЪКНА, -еш, мин. св. мъкнах, прич. мин. страд. мъкнат, несв., прех. Разг. 1. Нося, пренасям с усилие нещо тежко; влача, влека. Магаретата с голяма готовност помагат на хората и послушно мъкнат тежки товари. Елин Пелин, ЯБ, 17. На другия ден .. тя напуснала квартирата си с един голям куфар, който едвам мъкнела. К. Калчев, ДНГ, 124. Велика и Дочка мъкнеха торбите и ги товареха на колата. К. Петканов, НЗ, 130. Вода ще нося, готов съм цял ден камъни да мъкна на гърба си. А. Каралийчев, НЗ, 130. Жени мъкнеха кошници с прежда. Ст. Дичев, ЗС I, 101. Чумата е за чорбаджиите. Ние ще ги мъкнем на гробищата. Й. Йовков, СЛ, 172-173. • Обр. Отговорни редактори бяха Иван Ганчев и Петър Георгиев. Те мъкнеха на плещите си почти цялото редакционно бреме. А. Каралийчев, С, 208.
2. Неодобр. Непрекъснато нося, донасям различни неща някъде (при подчертаване на неодобрително отношение към действието); влача, влека. Та като почна оня ми ти дявол да мъкне ядене, риби, меса,.. — ние се спряхме, па го гледаме! Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 42. По-рано реквизиционните комисии минаваха колкото за очи, омитаха пържените яйца и варените кокошки, които угодливите хора им мъкнеха, за да ги омилостивят, и се пръждосваха. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 108. Три пъти Чакъра го беше смазал от бой, задето мъкнеше вкъщи нелегална литература, но и трите пъти Динко беше излизал победител над тираничния си и властен чичо. Д. Димов, Т,
