МЪЗДА 801 МЪКА
Растенията, ся делят на дръвие, дръвца и буряни.. Буряните имат листие и един мъзгав растак. Ив. Богоров, КГ, 64-65.
МЪЗДА, мн. няма, ж. Остар. Отплата, възмездие. И разбра се, че суетната вяра на църковници залязва, та нещо тъмно вести олизка гибел на едно царство. Чакаха ecu правдива мъзда за добро и зло. Н. Райнов, КЦ, 120. Чистата ни съвест и незлобиво сърце приносят ни мъзда по-сладка от синко. П. Кисимов, О А II (превод), 11 .И праведните своята мъзда / и скръбните получи щат тогава. / По делу всем бог правдою возда! П. П. Славейков, ОБ, 135. И за жестокостта без край / те мъзда въздадоха, довека да се знай! К, Христов, ЧБ, 114.
МЪЗДОВЪЗ ДАЯНИЕ ср. Остар. Мъз да, възмездие, отплата. Секий ще да земе достойното мъздовъздаяние за работите си от сина человеческаго. И. Михайловски, ССИ (превод), 133-134.
— Друга форма: мьздовоздайние.
МЪЗДРАК, мн. ~ци, м. Остар. Мажд-рак. Tue главорези [еничарите] носеха невинните жертви налъзнати на мъздраците си с голямо тържество и с очевидна радост. Л. Каравелов, Съч. V, 63. Те [неприятелите на Цезар] го убиха, като го промушиха на дваесет и две места с мъздраците си. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 199. След тях [московците] вървят казаците със своите рошави шапки и със своите дълги мъз-драци. С, 1872, бр. 31, 243.
МЪЗДРУТА ж. Вид риба от семейство шаранови, разпространена в сладките води на Европа и Азия; дойца. Leuciscus idus. В кошчето на чичо Мишо се появяваха все нови и нови костури, скобари и дори речни кефали и мъздруги. К, 1964, кн. 4, 9.
МЪЗЪЛ м. Диал. Наемен работник, помагач на мандра при усилена работа през лятото.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МЪЗЪЛЧЕ, мн. -та, ср. Диал. У мал. от мъзъл. — Че какви може да сте тогава?
— От тез, дето са малко още. — Да не сте тогава като мъзълчето? М. Яворски, ХСП, 211.
МЪК между м. Само в съчет.: Ни гък, ни мък. Разг. Нито дума, нито звук. —Докато не обмислим добре работата, никому ни гък, ни мък. Сг. Л. Костов, Избр. тв, 366. — Какво има да вършат, това си е тяхна работа. А ние с тебе — ни гък, ни мък. Нищо не чух, нищо не видях. Д. Ангелов, ЖС, 156.
МЪКА ж. 1. Силно мъчително чувство, огорчение, породено от тежки нравствени изживявания, от загубата на нещо мило, скъпо, от дълбока обида и под.; болка.
— Открий ми сърцето си, повери ми мъката си. Ив. Вазов, Съч. XXXVI, 66. Непоносима мъка пълнеше душата й. Елин Пелин, Съч. III, 74. Сенеберлията се правеше весел, но дядо Щерю позна мъката в очите му. Й. Йовков, В АХ, 143. Когато я [Росинка] качваха в полицейската камионетка, тя все още се усмихваше. Евгени я гледаше с дива, безпомощна мъка. Д. Ангелов, ЖС, 290. Мъка късаше сърцето на Мито, като гледаше как добичето не ще да яде нищо. Ст. Даскалов, БМ, 269. Уж са били теб годили / за Радой съседа, / теб годили, мен сватили, / с мъка сърцееда. П. К. Яворов, Съч. I, 34. Пред твоите витрини бляскави / на куп заапават често те, / и колко скръб в очите трескави, / и колко мъка се чете! Хр. Смирненски, Съч. I, 32.
2. Страдание. Народът почна да гледа на труда не като на мъка, а като на благословия. Елин Пелин, Съч. IV, 97-98. За такъв мрътвец се не плаче. Ако е умряла баба Минчовица, куртулисала се е от мъки. Т. Влайков, Съч. II, 40. Сви се на две върху широкия сед и търпеливо зачака острите родилни мъки. К. Петканов, ДЧ, 335. —А блудниците?
— Те ще бъдат осъдени на вечна мъка. А. Ка-ралийчев, ПГ, 107-108. И във злоба безсилна пак били го — диви и зли. /В страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил. В. Андреев, ПП, 50. // Остар. Измъчване, мъчение. Казват, че изказал работата, горкият, под мъката. Ив. Вазов, Съч. XXII, 16$. Утре същите тия хора можеха да ми земат здравието с безчеловечни мъки! К. Величков, ПССьч. I, 12. Турските власти твърде небрежливо и ггристрастно изпитваха виновните; употребиха и мъки върху мнозина обвиняеми. Г. Бе-нев, БК (превод), /0.
3. Напрежение, усилие, борба за извършване на нещо, за преодоляване на някаква трудност. Някои войници се плъзгат и падат, други им подават пушките си, те се ловят за тях иис цъка излизат по калните и плъзгави сипеи. Й. Йовков, Разк. II, 151. Не без мъка се изкачих до (същата със знамената. Ив. Вазов, Съч. XVII, 20. Тя беше очарователна, учена душа, свършила в Германия с отличие и с голяма мъка, защото беше дъщеря на беден чиновник. Елин Пелин, Съч. IV, 255. От Оризово нагоре почват стръмнините. Дотам всеки влак върви спокойно, но оттам почва мъката. Ив. Бурин, НП, 8-9. Без мъка няма наука. Послов., П. Р. Славейков, БП1,38.
4. Обикн. членувано. Диал. Ад, пъкъл.
— Господ да порази и нея, и тях, кучешките синове. В мъката да ги прати, при рогатите дяволи. Т. Влайков, Съч. 1,1925,52. Заповядвам ти, лукави враже, право да ми кажеш, в мъката (ада) от кои души повече има, дали мъже или жени?" Отговори врагът: „По-много жени има в мъката“. Отеч., 1977, кн. 11, 17. „Стой! — извика той,.. Хората мя измамиха, казаха ми, че от тука ся влазя в мъката“. Е. Мутева, РБЦ (превод), 117. Щом изрекла тая дума, / влакното се прекъснало, / та паднала грешна майка, / във дъното на мъката. Нар. пес., Христом. ВВII, 240.
5. Прен. Диал. Имот, имане, придобито
