мъжкотини 800 МЪЗГАВ
ков, Б, 101. — Не остава, освен да запретнем ръкави и мъжки да се заловим за канала — каза Орце. Д. Спространов, С, 167. — Много страдахме, но и мъжки се борихме. Спечелихме свободата и щастието си. Н. Фурнаджиев, МП, 126. Капитанът сега гребеше мъжки, не както когато преследваха делфина. П. Вежи-нов, ДБ, 265. •Ирон. Тръгнах из стаята. Подът скрибуцаше и аз все се страхувах да не се събуди свако, но той така мъжки хъркаше, че сигурно е заглушавал стъпките ми. Сг. Дичев, Р, 47. Гостите, без да чакат нова покана, мъжки се заловиха за агнетата. Д. Спространов, ОП, 220-221.
МЪЖКОТИНИ само мн. Събир. Диал. Множество индивиди от мъжки пол (мъже, овни, кочове и др.).
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МЪЖКУЛ м. Диал. 1. Мъжки кромид.
2. Високо и право плътно стъбло на лук със семе; копе.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МЪЖКУЛКА ж. Диал. Женска риза с везани поли и ръкави.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МЪЖЛЕ, мн. -та, ср. Пренебр. Умал. от мъж (обикн. във 2 знач.) Той вървеше и повтаряше в ума си името й.. Досега той не беше я виждал в града. Изпращаше колетче на мъжлето си. Г. Караславов, ОХ I, 433. — Тука ли ти е мъжлето, Славке? — рече той, като влезе при нея. Ст. Марков, ДБ, 112. Тъкмо в таквоз временце цдва при мен едно мъжле с кожена капа. Сп. Йончев, ИЩ,
4. Бяхме двама. По-точно, един и половина, тъй като другият беше едно от ония ситни мъжлета, които на ръст са някъде около метър и половина. Тонич, ББК, 50.
МЪЖЛЕНЦЕ, мн. -а, м. Пренебр. Умал. от мъжле. — Пък ти, къзъм, виж да посме-ниш мъжленцето си. Че може то да е нещо ке-дерлия. Сг. Марков, ДБ, 114. — Ще се видим пак с тебе, мъжленце! Ив. Вазов, Съч. ХХП, 51.
МЪЖОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на мъжа, на съпруга; съпружески. След два дена Любица напусна мъжовата си къща. Ив. Вазов, Н, 23. Ирина .. изпратила скришом вестници до Умурбег, мъжовия й приятел, да й дойде на помощ. Сг. Загорчинов, ДП, 297. Старата не обърна внимание на мъжовите си думи. Й. Йовков, ПГ, 171. Тя поема мъжовата си работа, за да изхрани многобройната си челяд. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 401.
МЪЖОВНИЦА ж. Диал. Мъжатница; мъжаница, мъжатица, мъженица. Телял вика, личба личит: /.. / Вонка мома да н'излезе / ни мома, та ни невеста, / ни църноока вдоица, / ни па млада мъжовница. Нар. пес., СбБрМ, 422.
МЪЖОРЙЯ само мн. Събир. Диал. Мъ-жоря, мъжорля. — Там — изпрати и последните думи като камъни Гана от двора си,
— само там, в твоя бардак, можеш да събираш хорските невести и мъжория! Ст, Даскалов, СЛ, 148.
МЪЖОРЛЯ само мн. Събир. Диал. Мъ-жоря, мъжория. — Речи го де, речи го. Той мъжът ми нали затова е отишъл в казармата, за да могат чуждите мъжорля всичко да рекат на жена му. О. Василев, ЖБ, 74.
МЪЖОРЛЯК, мн. -ци, м. Диал. Увел. от мъж; мъжурак. — Крушката не пада по-далече от корена си, като майка си ще е; пък сега, като е без мъж, и по-напгатък ще иде. Току спира мъжорляците. Ил. Волен, Д Д, 128. — .. Емито си знаеше цената
— най-хубавото момиче в Пловдив! Само да се покаже на улицата — и вие, мъжорляците, вратовете си ще счупите!... А. Мандаджиев, ЧЛНП, 29.
МЪЖОРЯ само мн. Събир. Разг. Много мъже, множество мъже. — Който ви закачи, ще бъде убит. Ама ако и вие закачате мъжорята,.., топора в главата! Й. Вълчев, СКН, 145. — Къде е Гана?.. — Краварка я направиха.. Там спи .. с мъжорята. Ст. Даскалов, СЛ, 71. — Мене ако слушате, по-добре тукинка да си седиш, но какво да ви правя — мъжоря. А. Каралийчев, НЗ, 67.
МЪЖУРАК, мн. -ци, м. Диал. Увел. от мъж; мъжорляк.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МЪЗГА ж. 1. Растителен сок, обикн. под кората на дърво. Пролетта дойде рано,.., всичко цъфтеше в надпревара, в свежия въздух се носеше дъх на преснота и мъзга. Г. Караславов, ОХ II, 631. Мъзгата глухо течеше под кората на дървета}па. Д. Вълев, Ж, 7. Шумата .. стои по земята свита и спарена, гората е неприветлива, съ§-сем малко мъзга е останала в клоните. Й. Радичков, СР, 8. Изправеният до огнището пън беше обхванат от огъня, а една сурова вършина свиреше и изцеждаше мъзгата си. К. Калчев, ЖП, 127. В клетките, които имат различна форма, ся нахожда расти-телний им сок (мъзга), от който ся храни растението. Д. Мутев, ЕИ, 83.
2. Орен. Живителен сок, жизнена сила.
— Овълчихте се! Там [на фронта] ви овълчи-дса, изсмукаха от душите ви всяка човечност, мъзгата на младостта ви! Ем. Станев, ИК I и II, 54. — Твоята сила —.., — ако не пие мъзга от земята и ако не се оглася от звъна на стада, ще залинее. Сг. Сивриев, ПВ, 139.
— Друга (диал.) форма: млъзга, млязга.
МЪЗГАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който има мъзга. Скърцаха коли, натоварени с върбови клони; децата налитаха,.., чупеха крехки мъзгави клонки и си правеха пискуни. Г. Караславов, Избр. съч. I, 79.
