МЪКНА 803 МЪКНА
100-101. Христо се заливаше от смях, когато изброяваше колко баби имал .. и коя какви билки и бурени му мъкнела. А. Каралийчев, С, 204. // Имам у себе си, нося нещо със себе си; влача, влека. — Боже, Панко! Ти с всичкия си ум ли си? Едничка черга имаме за пред хората и ти ще я мъкнеш по нивите! Д. Ангелов, ЖС, 369. — Е, какво мислиш? На твоите години не научи ли човек занаята, вятър е после. Ще мъкнеш теслата и бичкията като чичо си. Кр. Григоров, ОНУ, 24. Много добре,.., нека си направи нова къща и Къно. Стига е мъкнал губерчето на младини по чуждите обори и плевни. Кр. Григоров, РД, 1960, бр. 37,2.
3. Прен. Имам, притежавам някаква физическа или нравствена черта, която ми пречи, затруднява ме, мъчи ме; влача. Казват, че когато в дома на Марабака се родила малката Селма, една от лелите й, гледачка на карти, предсказала: „Една болест, която ще мъкне цял живот.“ Кр. Белев, 3, 28. Наистина по тая кожа / ний мъкнем ощ следи от ножа. К. Христов, ПХ (превод), 5.
4. С мъка, усилие, труд придвижвам нещо, като го тегля след себе си по земя, вода и др.; влача, влека. Конят изцвили болезнено и полетя по средата на улицата, като мъкнеше за крака и мъртвия си господар. П. Вежинов, НС, 39. Малкото черно конче с увиснали уши беше много уморено от непрекъснатото пренасяне на ранени и убити бойци и едва мъкнеше дрънкащата линейка подире си. Ив. Мартинов, ДТ, 149. Той [Рах-метов] е аристократ, но скъсва със своята среда и става дърводелец, каруцар, бурлак. Тегли въжето, мъкне гемии по Волга. А. Каралийчев, НЧ, 19. На нивата му още един човек се бореше със земята. Той и едно магаре мъкнеха с мъка ралото. К. Пет-канов, СВ, 17. // Помагам някому да се придвижва, като го тегля, дърпам; влека, влача. И засилва крачките си, като мъкне и мен. Т. Влайков, ПРI, 264.
5. В съчет. стяло, корем и др. Ходя, движа се, обикн. бавно, с усилие, поради тежестта на собственото си тяло или от умора. По каменната стълба се изкачваха към втория етаж тютю но работнички,.. Най-отзад Сара бавно мъкнеше дебелото си тяло. Ст. Мокрев, РСН, 7. Тодора помами кучката и тя запристъпва след нея, като едвам мъкнеше подутия си корем. К. Пет-канов, БД, 146. В това време се зададе Жълтата брада, четвъртият от компанията. Той едвам мъкнеше корема си, цял изпотен. Елин Пелин, Съч. IV, 219-220. // В съчет. скрак, нозе. Ходя сусилие, като не повдигам или едва повдигам краката си; влача, влека. Стоян едва мъкнеше крака. К. Петканов, СВ, 167. Тия галоши някога Га-равала носеше с топлинки, а сега Гаравал-ката мъкнеше из къщи. С. Северняк, ИРЕ, 26. Тая сутрин викам на жената: — Не ме изпращай! Като тръгна на лов, не ме изпращай. А тя мъкне чехлите си чак до път-ната врата. Елин Пелин, Съч. IV, 219.
6. Прен. В съчет. със същ. хомот, ярем и др. — намирам се в пълно подчинение или върша тежка, изнурителна работа; влача, влека. Тук пак ме глътна потокът на хиляди улисии и никога недовършена работа и цял ден мъкна хомота. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 400. — Да поприказваме, другарю секретар,.. Мъкна ли аз ярема седма година ми кажи ти? Мъкна... Какво искаш повече? Н. Хайтов, ПЗ, 75-76. — Аз избягах от къщи отдавна.. И след това слугувах като най-прост слуга. Дълго мъкнех ярем като впрегатно животно, но не това ми тежеше. Д. Габе, МГ, 67. // В съчет. със същ. живот, съдба, съществуване и съгл. и несъгл. опред. към тях. Живея тежко и мъчително, имам тежък и мъчителен живот, съдба, съществуване. Само се полъ-же понякога някой клетник от виделото, колкото да усяща напокон още повече тъмнината и още по-тежко да мъкне своя тегловен живот. Т. Влайков, Съч. И, 21. С какво Лука е заслужил да мъкне една такава съдба и да го презират всички, защото е беден? Д. Немиров, БЛ, 29. „Затуй ще мъкнеш ти сега такъва хал'— / отвърна господ бог — такъв ти е късметя!“ П. П. Славейков, Събр. съч. I, 73. // Диал. Нося, понасям, търпя. Каквото да му кажеш, все го мъкне.
Н. Геров, РБЯ III, 95.
7. За вода, вятър и др. — нося, отнасям със себе си, с течението си; влача, влека. Реката мъкнеше пън, същинска лодка. Ем. Станев, ГЧ, 20. Отгоре течаха порои, които мъкнеха камъни, клони, шума. Ив. Мартинов, ПМ, 223. Навън бе станало доста хладно, вятърът мъкнеше ниско над града жълти разпокъсани облаци. П. Вежинов, Б, 10.
8. Водя някого някъде, обикн. против волята му, без нужда или където не е желан; влача, влека. И ти ли си на неговия ум? Затова и тебе мъкнат по съдилищата! Елин Пелин, Съч. I, 158. — Чакай, затвори вратата. Нека тия твои селяни, дето ги мъкнеш със себе си, почакат малко. П. Спасов, ХлХ, 95. — Ами ние сме хора със семейства... Как тъй ще ни мъкнете по чужди земи? П. Вежинов, ДБ, 63. Много добре ме посрещнаха габровци.. Час по час ме мъкнат на гости, тъпчат ме с какви ли не гозби. А. Каралийчев, НЗ, 165. Струваше й се, че всички ще кажат: „Ето, мъкне мъжа си, за да покаже, че има мъж партизанин!“ Ст. Даскалов, СЛ, 241.
9. Остар. и диал. Измъквам, изваждам, изтеглям. И лани тече реката буйна и бистра... и пресъхна,.., и папунякът рови с дълъг клюв в ровката земя да мъкне червеи оттам. П. П. Славейков, Събр. съч. I., 153. В Чакър дере наистина гъмжат раци. Лягаме по корем и един по един светкавично ги мъкнем из водата. Хр. Смирненски, Съч. III,
153. После минаха край извора няколко души,..; те се навеждаха, пиеха вода и в това
