МЪЖЕСТВЕНО 796 МЪЖЙЩЕ
Н, 41-42. • Обр. Мъжественият мотив на тая песен .. заля двора и се пръсна в нощта. Ив. Вазов, Съч. XXII, 107. Той все върви напред.. На лирата му се прибавят нови струни, от които излизат мъжествени звукове, възпяващи дълга, любовта към чуждопю благо. К. Величков, ПССъч. VIII, 182-183.
МЪЖЕСТВЕНО. Нареч. от мъжествен. У този сериозен, хубаво облечен млад мъж наистина имаше нещо привлекателно. Дали това беше мекият и спокоен блясък на сивогълъбовите му очи или одухотворените черти на мъжествено хубавото му лице, Росинка в този момент не можеше да каже. Д. Днгелов, ЖС, 177. Той [Левски] с радостен трепет видя, как десницата е стиснала пушката, как левицата мъжествено е хванала кривия ятаган. Ст. Дичев, ЗСI, 531. Витко потъна е кръв. Но доколкото му позволяваха силите, той се държеше мъжествено, без да сломят съпротивата му. Ив. Хаджимарчев, ОК, 371. В поведението на Ралица след смъртта на Иво най-добре се разкрива моралната й сила. Тя понася мъжествено своето страдание. Лит. XI кл, 45.
МЪЖЕСТВЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от мъжествен. Очите му горяха от гордост и от яд, черните му въси и широката също брада придаваха мъжественост и високомерие на неговото лице. Ст. Загорчинов, ДП, 67. Той беше мъж, тя беше жена, в нея всичко беше много нежно, много женствено, докато същата тая външност у Андрея носеше всички белези на мъжественост. Д. Талев, ЖС, 247-248. РазроиСена-та му черна като смола брада, разрунтаве-на от ушите по цялото лице, придаваше една дива мъжественост на цялата му [на дядо поп] физиономия. М. Георгиев, Йзбр. разк., 151. Той беше отдавна възбудил враждата им [на турците] против себе си поради мъжествеността, с която беше изпълнявал своята длъжност като владишки наместник в Пазарджик. К. Величков, ПССъч. I,
139. Йовковото творческо дело и сега свиде-телствува по безспорен начин за изразителността на родната реч, за нейната мъжественост и сила. СбАСЕП, 445.
МЪЖЕСТВО, мн. няма, ср. Остар. Зряла мъжка възраст, между юношество и старост. Человеческият живот ся разделя на четири епохи: на детинство, на юношество, на мъжество и на старост. Е. Васкидо-вич, ПП (превод), 21. Длъжността днес на възпитателя е да развие юношество в здраво мъжество. Ч, 1870, бр. 5, 152. Мъжеството наистина показва вече зрялост на разума и значението на чловека. Лет., 1869, 117. • Обр. Народът му бил преминал от детинство в мъжество, а той искал да го управлява като дете. ИЗ 1877,1881,147.
МЪЖЕСТВО, мн. няма, ср. Смелост, храброст, решителност, твърдост. Тая първа победа над себе си го насърчи и му повърна цялото мъжество. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 20. Тя [майката] надви на болките си и запази и в тая минута своето нечувано мъжество. К. Величков, ПССъч. I, 126. Сега той се мъчеше да си обясни, защо някои хора нямат мъжеството да понасят болки. Д. Немиров, Др, 16.
МЪЖЁТНИЦА ж. Диал. Мъжатница; мъжаница, мъжатица, мъженица, мъжовни-ца. Не може да се оплаче вдовица от мъ-жетница. Послов., П. Р. Славейков, БР 1,307.
МЪЖЕУБИ`ЙСТВО, мн. -а, ср. Убийство на съпруг от съпругата му. Данаидите били наказани за мъжеубийство. Л. Анд-рейчин и др., БТР, 1976,452.
МЪЖЕУБИ`ЙЦА ж. Книж. Жена, която е убила мъжа си. Бог послуша и неговата молитва, и молбата на Сара,.., която са укоряваше от бащините си слугини като мъжеу-бийца. Н. Михайловски, ССИ (превод), 69.
МЪЖЕЦ1, мн. -жцй, след числ. -жёца, м. Конусовиден мускулен израстък на мекото небце у човека и някои човекообразни маймуни. Илийко не може да изговори думите си. Езикът му надебеля внезапно и се придръпна към мъжеца. Сг. Чилингиров, ПЖ, 63. Вътре в устата са венците, езикът, небцето и мъжецът. Т. Шишков, ПХ (превод), 2.
МЪЖЕЦ2, мн. няма, м. Остар. и диал. У мал. от мъж; мъжле. — Я виж каква брани мъжеца си! — ухили се леля й. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 132. — Ох! Какъв мъжец ми й дал господ! Да гледа, а да не види. Т. Шишков, ГМ, 17. — Мари жено хулава, / не продавай си мъжецо / за две трески борина. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 295.
МЪЖЁШ м. Диал. Жмичка, криеница; мъжитатурка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЪЖИЛО ср. Диал. Маточник1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЪЖИНСТВО ср. Диал. Наследство от мъж, съпруг (Т. Панчев, РБЯд). — Запишете [в кооперацията] мене и децата. Имам две ниви, мъжинство от първия стопанин, и тях запишете. В. Караманчев, 43, 133.
МЪЖИТАТУРКА ж. Диал. Жмичка, криеница; мъжеш.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МЪЖЙЩЕ, мн. -а, ср. Грубо. Увел, от мъж; мъжага. Пред него аз съм същинска буболечка. Знаеш ли какво мъжище е? Два метра в плещите. Д. Ангелов, ЖС, 138. Четирима яки мъжища хванаха четирите краища на чергата, на която бе проснат Димо. М Кюркчиев, ВВ, 81. — Хм, видял ме веднъж и се влюбил в мене. Мъжшца, знаеш ли кога са искрени, пък и какво мога да имам аз с такъв човек? Ем. Станев, ИК III и IV, 366. — Къде се зареяха пустите мъжища! — вече сърдита гълчи буля Нико-
