МЪЖКАНА 797 МЪЖКИ
лйца. Ст. Марков, ДБ, 212.
МЪЖКАНА ж. Рядко. Мъжкарана. Поп Павел си гледаше само книгите.. Жена му, едра и пъргава мъжкана, въртеше цялата къщ-на работа. Ил. Волен, РК, 63. Тя е мъжкана, увлича се, служи обаче добре. Може да бъде и подкупена. А. Сграшимиров, Съч. V, 207.
МЪЖКАР, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Мъжко животно; самец. Някои от кобилите поди-гат глави и поглеждат към двамапуг цъж-кари, които се късат един други. И. Йовков, АМГ, 141. Аз крещях не по-зле от женските [авлиги], подражавах тревожните им крясъци, свирех като мъжкарите. Ем. Станев, ЯГ, 88. Всеки самец водеше от десет до петнадесет сърни,.., иззад дърветата де чуваха още много призиви на мъжкари. Й. Радичков, НД, 261. Вестта за убитата слоница .. беше вдигнала на крак цялото племе. Негрите се страхуваха от внезапно нападение на отмъстителния мъжкар... Гр. Угаров, ПСЗ, 210. Женският е малко по-едър от гълъб, а мъжкият по-дребен. Мъжкарят има сивопепеляви пера по гърба. Ст. Дончев, ПНД, 55. /I Стесн. Диал. Мъжко магаре. Магарешки стомах не хартия — дърво ще смели. — Миналата година .. мъжкарят на дядо изяде дръвника пред ма-герницата. Т. Харманджиев, КЕД, 128. Он имел един мъжкар и иде заранта на оране и закарал мъжкара и му завре една жлтичка под опашката. СбНУ Х1Л, 461.
2. Стесн. Разг. Мъж. Четирима мъжкари носеха на рамо големи сопи и не спущаха очи от своя повелител. Ем. Манов, ПУ, 115. Тя бе навлязла вече решително в брач-ната възраст, а все още нямаше перспектива за брак, може би защото търговската среда на родителите й не я блазнеше с наличните си мъжкари. Б. Райнов, С, 1972, кн. 11, 32. Имам йедна най-благодушна жена и три синове мъжкари. Кр. Пишурка, ИТ (по-бълг.), 38. — Пък и детето един мъжкар, да му се не нагледаш... Ст. Марков, ДБ, 218.
МЪЖКАР АН м. Рядко. Мъж, момче.
— Твоят мъжкаран нещо много често взе да купува бонбони. Да не краде отнякъде парите. Кр. Григоров, ПЧ, 18.
МЪЖКАРАНА ж. Разг. Жена с мъжки черти, характер, поведение; мъжкарка.
— Тръгвай да идем при председателя с ключа! — кресна Ценда Босашка, яка, набита мъжкарана. Ст. Даскалов, ЕС, 28. Тя бе пълна, малко мъжкарана и много приказлива. В. Андреев, ПР, 50. — Хей, другарю председател, мързи ги мъжете — провикна се мургава мъжкарана от върха на един листник. Н. Тихолов, ДКД, 85. Толкова си приличаха. Мъжът беше женствен, а жената — мъжкарана. Г. Белев, КВА, 76.
МЪЖКАРЕЦ, мн. -рци, м. Диал. Мъжко растение.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЪЖКАРЙЦА ж. Диал. Мъжкарана, мъжкарка.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от
H. Геров, 1908.
МЪЖКАРКА ж. Разг. Мъжкарана. Вак-саджийката бе една софийска мъжкарка — която остана е историята като първата у нас жена в панталон. П. Мирчев, СК, 34. — Тъй не може то, какво е туй. Чакай да ги нахокам аз!... Каква е мъжкарка кметката, ще ти бие мъжа. Й. Йовков, А, 88.
МЪЖКАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
I. Който се отнася до мъжкар.
2. Остар. Мъжки. У нея [Мария-Терезия] качествата на майка и съпруга бяха съединени с една мъжкарска юначност и с вещината да царува. С. Бобчев, ПОС (превод), 9.
МЪЖКАРСТВО, мн. (рядко) -а, ср. Рядко. Отвл. същ. от мъжкарски. За „мъжкарството“ на Румена [войвода] всички са единодушни. Н. Хайтов, Хд, 61.
МЪЖКАРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от мъжкар. Клинката отдели агнетата от майките. Дойдоха одринските джелепи и закупиха всички мъжкарчета. К. Петканов, ЗлЗ, 79. Веднъж някои махленски мъжкарчета бяха подлъгали неговия Делчо и отишли в Дълбока долина да берат круши. Кр. Григоров, ТГ, 17. — Твоите дечица какви са? — продължих аз. — Момченца, или момиченца? — Две мъжкарчета и едно момиче. К. Митев, ПБ, 400.
МЪЖКАТА нареч. Разг. Като мъж, както подобава на мъж; мъжки. В чифлика имаше всичко в изобилие и това караше хората мъжката да работят. К. Петканов, ЗлЗ, 79. — И още нещо искам да ти кажа, Ленко — трябва дд се пипа внимателно, мъжката. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 266. Той трябва да спи спокойно, за да може денем да работи мъжката, тъй като неговият труд е потребен на целия български народ. А. Каралийчев, НЗ, 144. — Успехите не идват лесно. Трябва човек да се бори за тях мъжката. ВН, 1956, бр. 166, 2.
МЪЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на мъж, който е присъщ на мъж, подобава на мъж (в 1 знач.). В сянката изпъква една едра мъжка фигура по бели ръкави, мина тихо, предпазливо. Елин Пелин, Съч. III, 106. Прибери ме в къщата си, да облегна глава на мъжко рамо. Омръзна ми да слагам глава на студено заглаве. А. Дончев, ВР, 28. Само с женска сила може да сенадвие мъжката сила и упоритост. Д. Талев, ЖС, 329. Захаров .. реши да пожертвува мъжкото си и съпружеско достойнство, примири се и остана да живее с нея и занапред. Д. Ангелов, ЖС, 128. Момчето бе спасено и цели два месеца аз ходих при него,..., страшно горд със себе си, защото всъщност това беше и първата истинска мъжка постъпка в живота ми. П. Вежинов, ЗНН, 15. Лелята
