ди кандило и немощната светлина гони по стените неясни сенки. Елин Пелин, Съч. II, 139. Наскоро и като отведнъж се намерих на едно голо и безлесно място на една равнина в едни ливади, и напреде ми .. мъждяха два огня. П. Р. Славейков, Избр. пр И, 49. Днес на животът ми свещта /мъжди, гасне вече. П. Р. Славейков, Ч, 1870, бр. 6, 185. Чувствата ела-бнат, разумът мъжди. Ив. Вазов, Сьч. И, 26. Потъпкани свети завети / на правдата едва мъждят. К. Христов, НН, 24.
МЪЖЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Мъжов. Тя тогава прокле часа, в когото ся беше оженила, и желаеше сякой ден мъжевата си смърт. Кр. Пишурка, МК (по-бълг.), 446. Понеже во времято на мъжевата си болест нямаше нощем спокойствието си,.., тя зачна в главата си една такава безумна мисъл: да допълни храна и спокойствие с духовни пития. С. Радулов, НД (превод), 9-11 .Ни мъжева грижа, ни добра вечеря. Н. Геров, РБЯ III, 106.
МЪЖЕЛОЖСТВО, мн. няма, ср. Книж. Педерастия.
МЪЖЕМРАЗКА ж. Книж. Жена, която мрази мъжете. В края на алеята женската полиция ни промени маршрута. Това бяха около тридесет „мъжемразки“ в строга бежова униформа, строени в две редици. Л. Стефанова, ВМД, 88.
МЪЖЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от мъжа като прил. Диал. Омъжен. „От како сум, мил побратим, яз мъжена, / да веру ваш, мил побратим, пак сум мома“. Нар. пес., СбБрМ, 419.
МЪЖЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от мъжа и от мъжа се; омъжване.
МЪЖЕНЙЦА ж. Диал. Мъжатница; мъжаница, мъжатица, мъжовница. Като божур червени / привеждат се невестите стъкмени. / .. / Разтрибат румените мъже-ници / и носят по-дълбоки пък паници. К. Христов, ЧБ, 89.
МЪЖЕНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от мъж; мъжле, мъжленце.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЪЖЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Мъжки. Тъй ще да си обезпечат бъднината като .. живописци, други да показват чър-пгание в учебните ни заведения мъжески и женски. Н. Павлович, ЗЖ, 10. А тия качества [работност, честност] и правят^ истинс-кий честен и мъжеский характер. И. Груев, СП (превод), 6. Имай мъжеска искреност към приятелите и великодушие към неприятелите. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 17-18.
МЪЖЕСКИ. Остар. Нареч. от прил. мъжески; мъжки, мъжествено. Тия людие умеяха да разберат и да преценяват самата същина на работата, та я браняха мъжески. И. Груев, СП (превод), 252.
МЪЖЕСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За мъж — който има типично, подчертано мъжки физически черти, качества. През това време на отсъствието му [Стамен] беше станал удивително силен и мъжествен. П. Михайлов, МП, 25. Въпреки че Валентин й беше противен, все пак в себе си тя признаваше, че той е красив и мъжествен. Д. Кисьов, Щ, 168. Мурад, стройният, мъжественцягп и мълчалив Мурад, й падна на сърце. И. Йовков, ЖС, 172-173. //Който е типичен, характерен за мъж. Стоил е наистина много висок и едър, но той няма тая внушителна и мъжествена фигура, каквато обикновено имат твърде снажните хора. Й. Йовков, Разк. I, 8. Износена и посивяла сламеница .. засенчваше мургавото му лице с хубав мъжествен профил. Ем. Станев, ИК I и II, 5. Докато разговаряха така, Фани наблюдаваше зашеметена цъфтящата и мъжествена красота на лицето му. Д. Димов, ОД, 147. Под лампата .. стоеше човек със зеленикаво сетре. Вгледа се в лицето: познато, русо, с голяма, мъжествена уста. Ст. Дичев, ЗС I, 544. Сега расото стои още по-добре на неговото [на Левски] стегнато тяло,.., а едва наболата брада му придава мъжествен вид. Ив. Унджиев, ВЛ,
60. // За жена — която притежава мъжки черти, качества. Зад тезгяха .. cmoejue Са-рандовица, снажна, мъжествена. Й. Йовков, В АХ, 6. А днес ви срещнах — тъй да се рече — /задочно: /На филм видях ви, и за кратко само, /.. / Все този облик ваш — и женствен, и мъжествен. Е. Багряна, ПЗ, 113.
2. Смел, храбър, твърд, решителен. Да живее свободна, независима, мощна и демократична България и нейният мъжествен, трудолюбив и свободолюбив народ! Г. Димитров, Съч. III, 122. — Но аз го обичам, защото е орел, защото е мъжествен и с бла-городно сърце. Ив. Вазов, Съч. XX, 12. Северът обича мъжествения човек. Й. Радичков, НД, 127. — Помислих си: защо да беся такъв мъжествен човек? Каква полза ще имам от смъртта му? А. Гуляшки, ЗВ, 90. // Който се отнася до мъжество или е проява на мъжество. Жизнерадостният дух и мъжествената воля на Гина Кунчева подхранват същите качества и у сина. Ив. Унджиев, ВЛ, 37. У нея се пробуди внезапна жизненост, мъжественото хладнокръвие, което бе наследила от баща си. Д. Димов, Т, 402. Джон Браун .. бил пленен и осъден на смърт чрез обесване. Мъжественото държане на Браун пред съда направило силно впечатление на широките народни маси. Ист. VIII кл, 108. Цар Самуил излезе от палатката да си посрещне войниците, но щом ги съзря, съдбата коленичи, опъна своя невидим лък, пусна отровна стрела и прониза неговото мъжествено сърце. А. Кдралийчев, В, 115. Отдавна аз съм чужд за вас, но нямах кураж да ви напусна, обаче това мъжествено решение взех едвам оная вечер.., когато гледахме Нора. Ив. Вазов,
