мъждйв 794 мъждя
вот, дейност, същестуване; мъждукам, мъжделея. В душата ми мъждееше смътно съзнание, че неочаквано съм станал герой на интересен, увлекателен роман. Стр. Крин-чев, СбЗР, 353. Само по-скоро да се свърши, да изгасне най-сетне това измамно съзнание, което продължава да мъждее когато и последната надежда е изгубена! Л. Стоянов, X, 40. Ти ще видиш как хората се любят, образуват семейства, раждат деца, а твоят живот ще мъждее като пламък на забравено кандило. Д. Димов, Т, 80. Посивялата природа немощно мъждееше с дивите крайпътни бурени, с мазните блата наоколо. Бр. Йосифова, БЧМ, 86. През това време, когато зрителният и асоциативният център поглъщат лавини от нервна енергия, останалите мозъчни центрове едва-едва мъждеят. Ц. Цанев и др., ЧП, 132. МЪЖДЕЯ СЕ несв., непрех. Мъжделея се, мержелея се. И кой знае от що пред нейния по мътен поглед като че ли нящо недобро се мъждее. Т. Влайков, Съч. II, 160.
МЪЖДИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който свети слабо, изпуска слаба, неярка светлина; мъжделив. След зеленикавия полумрак на кабинета мъждивата светлина в коридора изглеждаше ослепителна. Б. Райнов, ДВ, 211 .Едно малко прозорче вече светеше. Бледа, мъждива светлинка падаше току под стряхата и се стапяше безпомощно в гъстите пластове на мрака. Г. Караславов, Т, 55. Цяла нощ лежеше по гръб, с очи отворени в мрака, едвам осветяван от мъж-дивото кандило. Елин Пелин, Съч. III, 77. Мъждивата лампа .. изцеждаше слаба жълтеникава светлина. М. Марчевски, МП, 18. • Обр. България нямаше никаква политическа звезда, разни мъждиви светила блу-дящи ся появяваха и изчезваха. П. Р. Славейков, ПХС, 21.
МЪЖДИВО. Нареч. от мъждив; мъж-деливо. Прииждат гъсти потоци коли, по ъглите през дъжда мъждиво светят червени и зелени сигнали. Б. Райнов, ДВ, 121. Изпочупените от хлапетата фенери мъждиво догаряха по главната улица. Ем. Станев, ИК I и II, 278. Тъмницата на графа Волский беше една дупка тясна и задушлива, състояща се от четири стени нечисти, мъждиво някак осветлявани изотгоре чрез едно окно малко. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 11-12.
МЪЖДРЯН м. Вид по-дребен ясен с бели кичурести цветове; бял ясен, мъжки ясен. Fraxinus omus. Черно-бялата сврака пак беше кацнала на мъждряна и се полюшваше. К. Калчев, ТЕ, 89. Богатата дървесна растителност в района е представена от благун, цер,.., мъждрян. РН, 1981,кн. 10,22.
МЪЖДРЯНОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от мъждрян. Мъждряново дърво.
МЪЖДУКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Мъждукащ. На мъждукавата светлина видяха една лъскава, добре наточена стрела с „уши“. Н. Хайтов, Л, 87.
МЪЖДУКАМ, -аш, несв., непрех.
1. Светя слабо, пресекливо, издавам слаба трепкаща светлина. Долу, в невидимата" далечна равнина, мъждукат едва забележими светлинки. К. Константинов, СЧЗ, 179-180. В залива мъждукаха светлините на рибарски ладии. Д. Димов, Т, 513. В иконостаса пред лика на божията майка мъждукаше кандило. Неговата слаба светлина играеше леко с мътните сенки на нещата в стаичката. Елин Пелин, Съч. I, 53. Навън вече беше съвсем тъмно.. И само на ниския хоризонт .. мъждукаха безпомощно две-три звездички. Г. Караславов, ОХ III, 95. В дюкяна лампата мъждукаше и слабата й светлина трепереше по празните полици. Г. Белев, ПЕМ, 134. Кръчмата не беше затворена, отдалече мъждукаше прозорецът. П. Михайлов, ПЗ, 139.
2. Прен. Проявявам слаби признаци на съществуване, дейност, живот; мъждея, мъжделея. Започна то [обществото] да реагира сега на драми и драматическа игра, в която и съдържанието е по-смислено, и формата не е тъй отчаяна, драми, в които мъждука някаква идея. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 96. Бях се поотчаял, но да ти призная — в душата ми все мъждукаше надеждица, че работите ще се оправят. А. Гуляшки, СВ, 42. Бързо се трупало богатството на. Серафим Огненов, но той имал само една радост в живота си — колкото голяма, толкова и несигурна: животът едвам мъждукал в единствения му син. Д. Талев, ЖС, 57.
МЪЖДУКАНЕ ср. Отгл. същ. от мъждукам. Беше вече тъмно и при мъждукането на едно кандило едва се виждаше старият калугер. Сг. Загорчинов, ДП, 185. В нощната тъмнина, която изглеждаше още по-злокобна при потайното мъждукане на редките училищни фенери,.., сърцето биеше бързо, очите дебнеха всяка сянка. Д. Талев, ГЧ, 90. Извънредно горещите и извънредно студените звезди се изключват. И в двата случая животът е обречен на мъждукане, ако не на гибел. И. Спасова, ЧК (превод), 155.
МЪЖДУКАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от мъждукам като прил. Който свети слабо, пресекливо, който издава слаба трепкаща светлина; мъждукав. Под мъждукащата светлина на кандилото ние цяла нощ говорихме за народните работи. Н. Фер-манджиев, РХ, 238. От тавана се спуща мъждукаща лампа, скрита в абажур от навързани на конци хартийки. Св. Минков, ДА, 74. Тук при оскъдното осветление на мъждукащите газови лампи .. са се печатали на български революционни вестници и книги. Г. Белев, KP, 28.
МЪЖДЯ, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. мъждял,-а, -о, мн. мъждели, несв., непрех. Мъждея, мъждукам, мъжделея. В почернелия иконостас над главата му мъж-
