МЪЖАТИЦА 793 МЪЖДЕЯ
три откоса кара. /../Де бре, Димо, / моми, мъжаници! / Де бре душо, гиздави вдовици! К. Христов, СК, 45.
МЪЖАТИЦА ж. Диал. Мъжатница; мъжаница, мъженица, мъжовница. В неделята, когато тръгват от момкови за невястата, девойките, понякога придружавани и от стари жени мъжатици, пеят след-нята песен. СбНУ VII, 61.
МЪЖАТНИЦА ж. Диал. Жена, която има мъж, която не е вдовица; мъжаница, мъжатица, мъженица, мъжовница. Уволниха го, беше учител, и той избяга. Не ми остави нищо, нищо... Сега не знам мъжатница ли съм, или вдовица. Ив. Вазов, Д, 29. Виж, не съде вдовици, ами и мъжатници има, дето са дале момичетата си да вар-дат чаркове. Т. Влайков, Съч. II, 228.
— „Моя стара майко, / мене не са били / луди градещани, / а ме разболиа / булки мъжатници“. Нар. пес., СбВСтТ, 366.
— Друга форма: мъжётница.
МЪЖДЕЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от мъждея и от мъждея се. А мъждеенето на оная нощ, през която му се стори, че тя [Ирина] го вълнуваше, се губеше в ослепителния блясък на поемата за сините планини. Д. Димов, Т, 692.
МЪЖДЕЕЩ, а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от мъждея като прил. Който мъждее, изпуска слаба, неярка светлина; мъжделив, мъждив. Филип Тотю скочи прав и дигна чаша към ниския потон, отгдето между паяжини и накачена суха чубрица висеха две задимени, мъж-деещи лампи. Сг. Дичев, ЗС I, 441. Идеше светлина само от мъждеещите кандила и свещи. И. Йовков, Разк. II, 126. Мъждеещата свещ едва пръскаше тъмнината и да се чете или върши каква да е друга работа, бе немислимо. Сгр. Кринчев, СбЗР, 376.
МЪЖДЕКАМ, -аш, несв., прех. Диал. Разправям се с някого, карам се на някого. От тая вечер стана ясно вече за жена му къде бяха отишли селските пари. — Че така ми кажи ти, бе, па аз да ги мъждекам тия, дека са зинали. Ст. Даскалов, СД, 370.
МЪЖДЁЛ м. Диал. Вид дребен дъб с твърда и тежка дървесина.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973.
МЪЖДЕЛЁЕНЕ ср. Отгл. същ. от мъжделея и от мъжделея се.
МЪЖДЕЛЕЯ, -ёеш, мин. св. мъжделях, прич. мин. св. деят. мъжделял, -а, -о, мн. мъжделели, несв., непрех. Мъждея. Високият глобус сред площада мъжделееше като забулена луна. Б. Несторов, АР, 45. На стената мъжделее лампа стара с лоша газ. В. Марковски, Избр. пр II, 50.
МЪЖДЕЛЕЯ СЕ несв., непрех. Очертавам се неясно, възприемам се, виждам се смътно; мержелея се, мъждея се. А пък само над планината, която се мъжделее срещу нас, се е откроила една дълга, бяла ивица. Т. Влайков, Пр
1, 264. В дъното на яза, над лъскавата вода мрачно се мъжделееше силуетът на една воденица. Ем. Станев, К, 17.
МЪЖДЕЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който свети слабо, изпуска слаба, неярка светлина; мъждив, мъждеещ. Мъжделивото пламъче едвам осветляваше едно малко околчесто пространство на пода. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 184. Под мъжделивата светлина на лампата се усмихваха трите^ хубавици от картината на дяда Недка. Й. Йовков, Ж 1945, 67-68. Народният войвода направи крачка към мъжделивата лампа, разгърна мемоара и зачете. Ст. Дичев, ЗС I, 449.
МЪЖДЕЛИВО. Нареч. • от мъжделив; мъждиво. Две цигански кандила осветляваха мъжделиво тая кръчма. Ив. Вазов, Съч. XIV, 119. Пещта, която снощи ни тури в съмнение за турски караул, пак заварихме, че гореше мъжделиво. Йв. Докторов, ЗД, 61.
МЪЖДЕЛИВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от мъжделив. Те будеха в ума ми неясни, мъгливи спомени за някакъв забравен, отдалечен период на моя живот, заглъхнал в мъжделивостта на миналото. Ив. Вазов, Съч. IX, 123.
МЪЖДЕНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от мъждя; мъждеене.
МЪЖДЕНЕ2, мн. няма, ср. Мед. Безредно патологично трептене на отделни мускулни снопчета. Нерядко мъжденето и трептенето на предсърдията може да се прояви с пристъпи от тахикардия. Л. Томов и др., СВВМ, 16. В основата на абсолютната аритмия най-често стои мъжденето на предсърдията. М. Василев и др., ВБ, 154.
МЪЖДЕНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Рядко. Мъждене\ мъждеене. Вечно лазурното небе, безчетният рой звезди със своето безучастно мъждение,.., вливат съзнание за всесветовна самотност. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 372. Ела, презри мъжде-ния и дим — /на първа жар отдай се до забрава. Д. Дебелянов, ЗлП, 23.
МЪЖДЕЯ, -ееш, мин. св. мъждях, прич. мин. св. деят. мъждял, -а, -о, мн. мъждели, несв., непрех. 1. Светя слабо, изпускам слаба, неярка светлина; мъжделея. Селото вече беше близо. Насреща в ниското мъждееха светлини. X. Русев, ПС, 25. Някъде далеч, всред мъглата и влагата, мъждееха електрически лампи. Д. Димов, Т, 238. В Болярово никъде не светеше. Само в една от стаичките на новия хан мъждееше свещ. А. Сграшимиров, ЕД, 49. Газената лампа .. мъждееше през опушеното стъкло. Сг. Даскалов, СД, 270. Наоколо мрак. Само две кандила едва мъждееха пред иконите на Христос и света Богородица. Сг. Дичев, ЗС I, 262. Звездите там мъждеят, сякаш /сълзи им погледи смъглили. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 156.
2. Прен. Проявявам слаби признаци на жи
