мъж 792 МЪЖАНЙЦА
почне да мъдърствува: „Насити се проклетото черво и подмамва душата с благочестиви мисли и покаяние“. Ем. Станев, А, 70.
МЪЖ, мъжът, мъжа, зват. мъжо, мн. мъже, м. 1. Лице от мъжки пол. Член 72. Жената е равноправна с мъжа във всички области на държавния, частноправния, стопанския, обществения, културния и политическия живот. Конст., 22. А тамо виж Тирезий, кой менил е / дваж своя пол: от мъж жена станал, / и изново вид мъжки придобил е. К. Величков, Ад (превод), 172. О, мой боже, правий боже! .. Не ти, който си направил / от кал мъжът и жената. Хр. Ботев, Съч. 1929, 18-19. // Лице от мъжки пол в зряла възраст. Работници — жени, мъже, деца се разщракваха нагоре-надолу и се отправяха на дружини към полето. Елин Пелин, Съч. III, 11. Те [рибарите и контрабандистите] бяха високи мъже, с мрачни лица — сурови и подпухнали от безсъние, боравене по вода и от пиянство. А. Страши-миров, К, 58. Стана Миле Рибар и беше широк, силен мъж със строго лице, с ръце като лопати. Д. Талев, ПК, 63. Гимназиалният курс беше петгодишен и момчетата завършваха последния клас .. деветнадесет-двадесетгодишни, с наболи вече мустаци, с оформени характери, почти мъже. А. Гу-ляшки, ДМС, 123. В казармата душата е друга. Тук младежът става мъж, съзрява. Кр. Кръстев, К, 61. Шапката си ще нахлупя / и право в дюкяна, / аз мустаци ще си купя — / искам мъж да стана! В. Стоянов, СбХ,
36. // Със съгл. или несъгл. опред. Виден деятел на обществено поприще. Ако искрено е говорил Стамболов, това показва, че тоя даровит държавен мъж е бил лош психолог. Ив. Вазов, Съч. X, 142. Само това е доста-тъчно да увековечи името на този политически мъж в нашата народ на история. Т. Жечев, ББ, 291. Мъж на науката.
2. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Съпруг. — Аз съм твой мъж, и ти ми си жена! Ив. Вазов, Съч. XXIII, 18,. Жела скочи и хвана мъжа си за ръката. И. Йовков, Ж 1945, 35. Госпожа Дена заедно с приятелката си .. бяха дошли да направят някоя и друга баня на тия прочути лековити извори. Сами мъжете им ги доведоха. Елин Пелин, Съч. IV, 195. — Минке, я ела тука. Земваш ли ти Божка за мъж? — пита чорбаджи Стойо пламналата от страх и изненада своя дъщеря. Ц. Церковски, Съч. III, 192. • Разг. Като обръщение на съпругата към съпруга си. Продаде дядо Петко една ниви-ца,.., нарами торба с хляб, .. и: — Сбогом, жено! Прощавайте, селяни! — Сбогом, мъжо! Ал. Константинов, Съч. I, 285. Катран и върви, /бре, мъжо, взе ли от пазаря? Знае / невеста ранобудна — всичко / готово е, но пак ще пита. П. К. Яворов, Съч. I, 45.
3. Силен, твърд, храбър, мъжествен човек; юнак. — Ще пее — обади се пак рибарят — тя трябва да слуша. Ако ще бъдеш мъж — мъж бъди. Й. Йовков, Разк. II, 48. — Вървете и си гледайте работата. Земя не бяга, стига да сте мъже идая орете! К. Петканов, СВ, 212. Ръцете не кръстосвай пред бедите. / По-лют ли е врагът — по-мъж бъди! Ив. Вазов, Сьч. 1П, 195. Спи ми, /рожбичко моя, /и кога порастеш — /за родината своя /като мъж да умреш! Хр. Радевски, П, 135.
О Бял мъж. Каша от прясно сирене и брашно; балмуш. А пък лятно време ще те нагостят с такъв бял мъж, какъвто и у власите надали ще намериш! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 164. Освен печените агнета, белият мъж .., първо място държеше и едно младо теленце, опечено по хайдушки. 3. Стоянов, ЗБВ II, 106.
> Барабар Петко с мъжете. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой се заема да извърши нещо наред с другите или се мери с другите, без това да е по силите му. Дядо Чунчев ме зърна и ме извика при тях. Прочее, барабар Петко с мъжете, седях иазс тях и главно седях с Константин Величков. СбЦГМГ, 281. На сутринта се наканих да отида на къра,.., постегнах се и хайде — барабар Петко с мъжете! М. Кюркчиев, ВВ, 115.
— Друга (остар. книж.) форма: м у ж.
МЪЖА, -иш, мин. св. мъжйх, несв., прех. Диал. Омъжвам. Бащата е имал пъл-на власт над своите деца. Той ги е женил и мъжил, лишал ги е от наследството. Знан., 1875, бр. 18, 277. „Бабичко, ти моя мила, / кажи, ако знаиш/ защо майка мене мъжит / за старо и харо“. Р. Жинзифов, НС, 136. „Айде Яно, айде на сватба да доиш, / брата ке жениме, сестра ке мъжиме!“ Нар. пес., СбБрМ, 340. мъжа се страд.
МЪЖА СЕ несв., непрех. Омъжвам се.
— На мнение съм и двете учителки да не остават догодина тук.. — „Алената роза“ и без това няма да остане догодина в Диканя, годена е, ще се мъжи. Ив. Карановски, Разк. I, 119. Аз няма да се мъжа, тя ще се мъжи. Д. Спространов, ОП, 114. „Кърста-но, бяла цървена! / Мъжи се, дури си млада, / дури си тънка висока“. Нар. пес., СбБрМ, 418. Ако си се ти на шеги женил, а я сум се вистина мъжила. П. Р. Славейков, БПI, 25.
МЪЖАГА м. Едър, снажен и силен мъж; мъжище. Някой изхлопа на вратата, блъсна я и в широката дъсчена рамка застана едър мъжага, облечен в кожух и с висок калпак, който опираше в горната рамка на входа. А. Гуляшки, МТС, 74. Войникът помълча, помисли — той бе нисък, набит и здрав мъжага, с малки хитри очи. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 151. Баща му, Дра-гота, поведе ни на бран. „Хайде, мъжаги, дръжте ромеите, бийте, трепете ги“. М. Смилова, ДСВ, 208. — Пусти Нейко, лока я [ракията] като водица — изпечен мъжага, уплаши ми окото! К. Петканов, МЗК, 91.
МЪЖАНЙЦА ж. Диал. Мъжатница; мъжатица, мъженица, мъжовница. Пусти Димо — / като хала бара: / С една коса /
