МЪДРЯ 791 МЪДЪРСТВУВАМ
нията на Хаджибричката. Него винаги го избиваше на приказки, когато си пийнеше. Ст. Чилингиров, ПЖ, 191.Нина: — При все това, аз бих те помолила: майката и бащата трябва да се потачват. Вяра: — Да търпя техните мъдрувания; да слушам техните безсмислици за разни женитби и приличия! Ив. Кирилов, Ж, 39.
— Друга (остар. книж.) форма: мудруване.
МЪДРЯ, -иш, мин. св. мъдрйх, несв., прех. Рядко. Мисля, измислям, измъдрям. — Форе, какви ги мъдриш? — провикна се отдалеч Салчо, като забеляза, че приятелят му още не е поканил Мона. Б. Болгар, Б, 13.
МЪДРЯ СЕ, -иш се, мин. св. мъдрйх се, несв., непрех. 1. Стоя и размишлявам, без да предприемам нищо, чудя се какво да правя, как да постъпя; двоумя се. Кметът скръсти ръце и ги загледа подред. — Е, тъй ли ще се мъдрим цял ден? Костаке, ти дойде най-напред. Кажи какъв ти е дертът. Ст. Чилингиров, ПЖ, 92. Че какво има да се мъдря толкова? — отсече той отведнъж за себе си тогава. — Час по-скоро трябва да ставам кооператор. Б. Обретенов, С, 53-54. Тая вечер дядо Мито реши окончателно да действува. — Ако ще се мъдря — рече той, — току виж, че станало късно... П. Велков, СДН, 34. Франц: — Чул ли си ти някога да се мъдри джелатин, кога му заповядат да посече някого? Дан и и л:
— Това е така, но да погубя невинен... Н. Бончев, Р (превод), 82.
2. Стоя, държа се мирно, смирено, почтително, обикн. за да се харесам. Нека стана пак булка, да виж как ще знам да са мъдря. П. Р. Славейков, БП II, 305. Знам я аз тая Илчовица. Само се мъдри като млада невяста, а пък дъщерите й... Т. Влайков, Съч. I, 1925, 218. Като видя учителят Ния, лицето му отеднаж се промени,.. Все дебнеше да погледне Ния,.. А Ния се мъдри пред него. Д. Талев, ПК, 87. Най-после .. годежът стана.. Хаджи Пени се мъдреше срамежливо, а Панайотка стоеше между лелите си и приятелите си и изглеждаше като упоена от щастие. Д. Немиров, Б, 112-113. Проточила се една церемония — със зурлите му, с тъпаните му, с играчите му, а булката — света вода ненапита — мъдри ли се, мъдри. Чудомир, Избр. пр, 158.
3. Разг. Съм, намирам се, стоя някъде и изпъквам, откроявам се, привличам вниманието със своята важност или със своята неочакваност, необичайност. Тя се беше облякла с ново и чисто рухо, на главата й се мъдреше някаква шапка от червено сукно като паница. Ст. Загорчинов, ДП, 117. В техните [на занаятчиите] прашни дюкянчета се мъдреха на поличките първите социалистически брошурки. К. Константинов, ППГ, 30. Над малките полички в старобългарски стил се мъдреха пазарски вазички, статуетки и миниатюрни портретчета на кино-артисти. М. Грубешлиева, ПП, 26. Баща й държеше в ръка бележника. Под колонката с шестиците се мъдреше една двойка. Л. Галина, Л, 31. В папките се мъдреха собственоръчните биографии на двамата герои на деня. Н. Каралиева, Н, 103-104. На снега се мъдреше килнат калпак. Д. Вълев, 3, 69.
МЪДЪР, -дра, -дро, мн. -дри, прил.
1. Който има много познания, опит и ум, който е познал най-важните истини в живота. — Марко — каза той, — ти мъдро приказваш, но от нас има no-мъдри хора. Ив. Вазов, Съч. XXII, 115. Да владееш безупречно теорията за вероятностите е едно нещо, а да бъдеш мъдър е друго, нали? А. Гу-ляшки, ЗР, 134. — Може да е бил — разгорещи се монахът, — но на всрко племе трябва улегнал, мъдър вожд. И. Вълчев, СКН, 22. Мъката просвещава човека, прави го мъдър. А. Гуляшки, МТС, 272. Утрото е по-мъдро от вечерта. Послов.
2. За лице, очи, поглед, усмивка — който изразява мъдрост. Толкова беше живял между тия хора,.., а като че едвам сега ги видя и разбра както трябва —.., тия сурови и набити мъже, с мъдри лица. Й. Йовков, Ж 1945, 131. Стар човек беше, но ум личеше във всичко у него: в походката му,.., в дълбоките му мъдри очи. П. Константинов, ПИГ, 118. Мислите на св. Спиридон,.., отиваха при бога и съзерцаваха с часове неговата мъдра, прощаваща усмивка. Елин Пелин, Съч. IV, 25. В ослепително светлите зали гладко бръснатите физиономии си придават мъдро и достолепно изражение. Хр. Смирненски, Съч. III, 176. В очите на тоя мъж има нещо силно, мъдро. Л. Александрова, ИЕЩ, 361.
3. В който се съдържа мъдрост. Огнянов се любуваше на тая древност и с благодарение слушаше мъдрите размишления на побелелия труженик. Ив. Вазов, Съч. XXII, 163. Придворният капелмайстор произнесе реч, пълна с мъдри слова. Св. Минков, СЦ (превод), 12. Вие всички чухте мъдрата реч на нашия любим братовчед и прославен господин Единакът. О. Василев, ДГ, 22. Щом като човекът е казал такива мъдри думи — как няма да се съглася? А. Гуляшки, МТС, 136. Спиро е умен човек — си казвах, — не може да греши, чете такива мъдри книги! М. Кремен, РЯ, 74. Мъдър съвет.
4. Като същ. Човек, който има много познания, опит и ум, който е познал най-важните истини в живота. Три неща има, които могат да се познаят само в определено време: героят в сражение, мъдрият в гняв и приятелят в нужда. М. Арнаудов, Т, 204. Спрямо фактите човек трябва да бъде много внимателен: умният се опитва да ги измени, мъдрият им се подчинява. Ем. Манов, ПС, 10. Докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват. Послов.
МЪДЪРСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Рядко. Мъдрувам. Нахрани се и за
