МЪДРОСЛОВИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Философия. — Индийското мъо-рословие е толкова обширно, щото синки-те системи мъдрословия ся срещат в него. Г. С. Раковски, БСI, 5.
2. Мъдрост, мъдруване, философствуване. Въздухът наоколо бръмчеше от рояци специални думи, технически термини, научни мъдрословия. Ив. Вазов, Съч. IX, 192. Науката не търпи никакви ораторства и никакви схоластически мъдрословия. Л. Ка-равелов и Хр. Ботев, ЗК, 148.
МЪДРОСТ, -тта, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на мъдър. Хубавото лице на монаха светеше от щастлива и съроечна усмивка и в кротките му очи грееше доброта и мъдрост. Елин Пелин, Съч. IV, 95. Старецът прие репресивните мерки, наложени от семейния съд, с неочаквана мъдрост. И. Попов, ЖП, 20. Ум е качество, което се унаследява от родителите и после развива с упорит труд, а мъдростта е качество, което се придобива чрез богат житейски опит. СбЦГМГ, 382. Като вникна пд както трябваше в условията на живота,.., Франклин проумя всичката мъдрост на тази притча. С. Бобчев, ЖФ (превод), 25. „Недей прави на другите това, / което не желаеш да ти правят“. /Ив мъдростта на тез слова / намерил той [дяволът] прекрасен завет. Хр. Радевски, Б, 44.
2. Само ед. Дълбоко и вярно познание, натрупани знания, система от възгледи и представи за света, извлечени от практиката на живота. Исках да уча, ама нямаше какво да уча в Търново. Всичката българска мъдрост в българските училища на този град по това време бях изучил. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 95. Запомнил бе той от майка си думи, пълни с мъдрост и сила. Д. Талев, ПК, 163. Тъй растяхме ние, селските деца.. И никой не ни учеше на житейската мъдрост, никой не ни караше да се вглеждаме в нея. К. Калчев, ПИЖ, 33. Сега той си спомняше и думите на старшията, който неведнъж казваше, че в уставите е записана мъдростта на вековете. Кр. Кръстев, К, 267-268.
3. Мъдър израз, мъдра мисъл. „Казвай му аго, да му е драго“ — учи народната мъдрост. Ив. Вазов, Съч. IV, 115. — Кон и жена трябва да се бият — продума той с горда самоувереност, че изрича житейска мъдрост, която сам е открил и разбрал. Т. Харманджиев, Р,
152. Старите са казали много мъдрости, с които днес мъчно ще се съгласим. Б. Шивачев, Съч. I, 37. Превеждам на български френската мъдрост: „Парите са всичко“. С. Таджер, ПНМ, 158. Безгрижни преживял е дни / тоз, който тая мъдрост знай: /Живот — за вино и жени, /смъртта — за родний край. К. Христов, ИБ, 37.
— Друга (остар. книж.) форма: мъдрост.
МЪДРОУМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Индив. Който е свързан с мъдрост, с ум. И таз тревога / е богата / с вяра мъд-роумна. В. Марковски, Избр. пр II, 165.
МЪДРОУТМСТВО, мн. няма, ср. Индив. Качество на мъдър и умен човек. Той беше пленен от нравствените красоти — „бист-родушието и мъдроумството“, — така ярко отразени в личните отношения и в литературното творчество на своя скъп познайник. СбЦГМГ, 121.
МЪДРУВАМ, -аш, несв., непрех. и (рядко) прех. Обикн. ирон. 1. Дълго и прекалено дълбокомислено, но често ненужно или безуспешно размишлявам за нещо, обмислям нещо; умувам. Мъдрувахме не само около далечното тежко и нерадостно минало на народа ни,.. Тълкувахме сегашните събития у нас и по света. Г. Караславов, БП, 390-391. — Искам нещо да ти кажа, Тинке, но друг път ще бъде. Тя не го пита повече. Какво ли ще й каже Динчо, дето ще го мъдрува толкова. А. Каменова, ХГ, 27.
— Хей, мъдрецо, я стига си мъдрувал там с тия книжки, ами ела да ядеш. Ив. Мартинов, ПМ, 134. — Какво сте се омърлушили?
— .. — Не сме се събрали да мъдруваме, а да се веселим. Д. Кисьов, Щ, 312.
2. Неодобр. Изказвам мисли, за които сам си въобразявам, че са умни, мъдри. А успехът, каквото и да мъдруват разни буквоя-ди теоретици и сухи педанти, е бил и ос-тая и днес единственият критерий за определяне достойнствата на една пиеса. Ив. Вазов, ПМЧ, 58. — Щом се чува да свисти, да знаеш, че мината не е за нас. Паднала е другаде, а звукът й идва по-късно — мъдруваше единият. П. Славински, ПЩ, 366. Странни ми са тези хора, наистина. Мъдруват, че всички страдания са от бога дадени, но тичат за Лучиано, щом имат нужда от него. С. Славчев, БФ, 269. И на обществен тоя мъчител/и поп и черква с вяра слугуват; / нему се кланя дивак учител / и с вестникарин зайдно мъдруват, / че страх от бога било начало / на сяка мъдрост. Хр. Ботев, Съч. 1929, 26. мъдрува се безл. — Какво мога да те посъветвам аз, Надя? Ти по-добре послушай сърцето си, на него вярвай. Какво има тука да се мъдрува, а? Ем. Манов, ДСР, 477. — Евет, бей ефен-дим. Тук няма какво да се мъдрува. Думите на падишаха са ясни. М. Марчевски, П, 40. Редица факти сочат, че разкритите резерви не се въвеждат веднага в действие. Защо и закога се мъдрува? СП, 1958, бр. 151, 1.
— Друга (остар. книж.) форма: мудр^вам.
МЪДРУВАНЕ, мн. -ия, ср. Обикн. ирон. Отгл. същ. от мъдрувам и от мъдрува се.
— От много мъдруване ние, българите, дойдохме до това състояние. Д. Кисьов, Щ, 190. То [християнството] стана една сила, която не можаха вече да разбият ни мъд-руванията на философите, ни гоненията на властвующите. К. Величков, ПССъч. III, 64. Останалите и не слушаха мъдрува
