това, но твърде мъгляво... Не мога да си го спомня... Др. Асенов, ТКНП, 241.
3. Като сказ. опред. Мъгливо (в 3 знач.). Разсъмва се. Навън е мъгляво, дъжд и киша. Ив. Вазов, Съч. V, 8.
МЪГЛЯВО-. Първа съставна част на сложни прилагателни, която показва, че цветът, означен с втората част на прилагателното, е мътен, замъглен, напр.: мъглявозелен, мъглявозлатист, мъглявосин.
МЪГЛЯВОСТ, -тта, мн. -и, ж. Мъглявина. Неусетно мъглявостта, що забуляше небето, постепенно се пръсна. Т. Влайков, Съч. III, 326. Обвит в пепелява мъглявост .. Дунавът ревеше — бурята сякаш бе разбудила всичките му тъмни стихии. Ст. Марков, ДБ, 204. Ако в програмите на различните групи има празноти и мъглявости, напротив, омразата между тях е много ясна. Б. Шивачев, Съч. I, 102. По купола на небето се забелязват и газови мъглявости. Г. Томалевски, АН, 345. Една начална проста форма постепенно, при изстиването на мъглявостта, която създава световете и слънчевите системи, е дала появата на познатите нам химични елементи. ПН, 1932-1933, кн. 5-6,65.
МЪГЛЯ СЕ, -иш се, мин. св. мъглйх се, несв., непрех. Рядко. 1. Ставам мъглив, изпълвам се, покривам се с мъгла; замъглявам се. Времето взе да се мъгли. Л. Андрейчин и др., БТР, 1976,451.
2. Безл. мъгли се. Става мъгливо.
МЬДЕ, мн. -та, ср. Простонар. Умал. от мъдо.
МЪДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил Простонар. Който се отнася до мъдо. Мъдна торбичка.
МЪДЕНИЦА ж. Диал. Наденица. След пладне слазам надоле покрай мегдана .. да купя от уйчови ти Хаджиови чер пипер, че щех-ме да тъпчем мъденици. Т. Влайков, Съч. II, 9.
МЪДО, мн. мъда и мъде, ср.
Простонар. 1. Валчеста, подобна на орех, яйце семенна жлеза у човека и гръбначните животни; тестикул, яйце.
2. Само мн. Кожна торбичка с разположените в нея семенни жлези у бозайниците и човека.
МЪДРЕНЕ1 ср. Рядко. Отгл. същ. от мъдря.
МЪДРЕНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от мъдря се.
МЪДРЕЦ1, мн. -й и (остар.) мъдърцй, м. Човек с голяма мъдрост, с много знания и опит. Той се покори на съдбата с примирението на мъдрец. Елин Пелин, Съч. II, 29-30. Всеки знае приказката за оня болен цар, комуто един мъдрец .. казал, че ще оздравее, ако облече ризата на някой щастлив човек. К. Величков, ПССъч. I, 152. Той привикал у двора си гърка Аристотеля, най-знаменития мъдрец на туй време, и му пре-поръчил възпитанието на сина си. Н. Ми-хаиловски и др., ОИ (превод), 238. Честността е най-харната сгода — рекоха стари мъдърцй. Й. Груев, СП (превод), 202. Мъдреци са изрекли отколе, / че когато те хвали врагът — / туй е знак, че си в грешния път. Хр. Радевски, Б, 29.
МЪДРЕЦ2, мн. -й и (остар.) мъдърцй, м. Всеки от последните, крайните кътници у човека, които поникват по-късно и не се менят. Архиварят, зинал срещу едно кръгло огледалце,.., диреше причините за непоносимите болки, които му причиняваше единственият му мъдрец. Чудомир, Избр. пр, 31.
МЪДРИНА ж. Остар. Мъдрост. Димо: — Всяка работа си търси майстора и всеки майстор трябва да заляга на работата си!.. Никола: — Заболя ме главата от твоите мъдрини. П. Тодоров, Събр. пр II, 244. Яков, старият му баща, който го много обичаше за голямата мъдрина,.., оплакваше го много время. Й. Ненов, ЧГ (превод), 50.
МЪДРИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от мъдър. — Това означава, Илиев, че в нашите донесения има мъдрички неща, които се харесват на по-горната инстанция! — радваше се полковникът. П. Илиев, ЛВ, 60.
МЪДРО. Нареч. от мъдър. — Мъдро говори войводата — намеси се и Раденко, — с вино слога не става. Ст. Загорчинов, ДП, 409. Мъдро, отмерено и бавно, дядо Нейко започна да говори най-напред за чумата,.., после за немотията. Й. Йовков, СЛ, 168. Герман всякога бе живял мъдро, както живеят трудолюбивите селяне. М. Балабанов, ДБ (превод), 37.
МЪДРОбК, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Който има, който е с мъдри очи. • Обр. Бъди благословен и ти, живот, непостижимо велик / и ти, моя съдба мъдроока, която ме кали с изпитания дългогодишни. Е. Багряна, ВС, 76.
МЪДРОСЛОВЁСИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. В съчет. с притеж. местоим. ваше, негово, техни. Титла за израз на почит към учен човек, философ, изтъкнат учител по словесност или писател. — Ваше мъдрословесие... — Той се спря, каза си, че времето на Куру чеилме и на младостта отдавна е минало и че седящият до него застарял мъж не е вече някогашният му професор по реторика. Ст. Дичев, 3СI, 279.
МЪДРОСЛОВЕСНЁЙШИ, -а, -о ( е), мн. -и, прил. Остар. Книж. Епитет за израз на уважение, почит към учен човек, философ или изтъкнат учител по словесност. Те ся зоват кръгове полуденни.. Разбираш ли ма? Райна: — Твърде добре, мъдрословес-нейший! П. Кисимов, О А I (превод), 28.
МЪДРОСЛОВЕЦ, зват. -о и мъдрос-ловче, мн. -вци, м. Остар. Книж. Мъдър човек, мъдрец, философ. Чел съм нявга, слушал съм да казват / славни и прочути мъд-рословци. Д. Дебелянов, ЗлП, 16.
