мъгляв 788 мъгляво
ТБ, 193.
МЪГЛЯВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Мъглив (в 1 знач.); мъгловит. Вълците обичат мъглявото време. Ив. Вазов, Съч. XXV, 219. Между тях [пътниците] е и дебелата бел-гийка, която пътува от мъглявия Анверс към слънчевите хълмове на Рио де Жаней-ро. Св. Минков, ДА, 43. Напуснахме мъглявата Англия. Г. Белев, КВА, 343. Декем-врий се отличава от зимните си братя с малкото мъгляви дни. П. Делирадев, В, 93.
2. Мъглив (във 2 знач.). Мъглявите вълни внезапно се разкъсваха някъде и ми се откриваше, като през един прозорец, ту дивата коритовидна долина на Урдина река, ту по-далеко. Ив. Вазов, Съч. XV, 84. Понесъл поздрав благ, долнякът свеж повея, / от влажната земя мъглявий плащ отвея. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 142.
3. За светлина и под. — слаб, неясен, блед, мътен; мъглив. Необятната равнина чезнеше далеко напред в някаква мъглява светлина и като че ли нямаше граница и край. Д. Талев, С II, 225. // За очи, поглед — който е без блясък; замъглен. И когато е инак весела, кога се смее, кога и сичкото й лице е засмяно, тая тъга и тая мисъл се не махва от мъглявите й очи. Т. Влайков, Съч. II, 36. Той е възстари човек с подпухнало лице и мъгляви очи. Й. Йовков, Разк. I, 164. Жак мълчеше, като се мъчеше да избегне тежкия мъгляв поглед на лейтенанта. Б. Райнов, ДВ, 199.
4. Който не се вижда, не се възприема ясно и отчетливо, който е с размити очертания, като забулен в мъгла; мъглив. Върху светлата повърхност на водата той [параходът] изглеждаше цял черен, с мъгляви очертания и неясни контури в далечината. Й. Йовков, Разк. II, 22. Край блатото вървяхме и тълпа / вред виждах аз от духове мъгляви. К. Величков, Ад (превод), /3. • Обр. Виждах в бляновете си Самуила, тая величава и мрачна фигура в нашата мъглява древност. Ив. Вазов, Съч. XVII, 144.
5. Прен. За мисъл, чувство, словесен израз и под. — неясен, неопределен, смътен; мъглив. Той имаше доста мъгляво понятие за практическата облага, която можеше знанието да донесе на тоя народ. Ив. Вазов, Съч. XXII, 11. Той говореше умно, разбрано и делово. Мъглявите и отвлечени понятия бяха чужди на неговата ясна и практична мисъл. К. Калчев, СТ, 37. Нейната омраза към вълка растеше и мъглявият спомен за откраднатата сърна започваше да изплува от мозъка й. Ем. Станев, ПЕГ, 82. Младото даскалче четеше бързо и сякаш се караше някому, мъгляви бяха често и разясненията на Кибаров. Д. Талев, ГЧ, 30. Той на мъгляв език се изразява, / защото мисълта му е мъглява. Хр. Радевски, Избр. пр II, 263.
МЪГЛЯВИНА ж. 1. Област на замъгле-ност, недостатъчна прозрачност на въздуха; мъглявост. Полето нататък, в далечината, беше забулено в утринни мъглявини, едвам се тъмнееха долу .. двете турски села. Д. Талев, И, 560. На едно място .. видя, че нещо черно, топчесто се, мярна в мъглявината. Й. Йовков, ЖС, 58. Зад тополата се синееше равнината, далечините й бяха увити в млечнорозова, бледнееща мъглявина. А. Гуляшки, СВ, 170. Обвита в пепелява мъглявина, на изток се показваше месечината. Ст. Марков, ДБ, 455. От мъглявините на изток, които все повече се продираха и избледняваха, прозираше лека розова светлина. Съмваше се. Ст. Станчев, ПЯС, 49. • Обр. Образът, който е отхранял в душата си от дете и който е отраствал там мълком зад мъглевините на миналото, сега се изправя пред него величествен и строг. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 11 .И Осено-во, и родният й град, и чифликът — целия-т онзи свят на нейното детство — й бяха no-чужди, отколкото на Надя: те потъваха вече в синкавата мъглявина на отминалите години. Ем. Манов, ДСР, 403.
2. Нещо, което се характеризира с неопределеност, неяснота, обърканост, което е с неясно съдържание; мъглявост. Следствието също тъй мина мъгляво.. Та в тая мъглявина, наречена следствие, козарят^ подразбра, че Анани е убиец на майка си. Й. Радичков, СР, 63. Жените изобщо имат афинитет към външния блясък, чудноватото, особеното, изобщо — към всякакъв вид чу-датости, мъглявини и имагинерни величини. А. Гуляшки, Л, 250. По-късно и в пиесата „Свекърва“ .. Страшимиров използува големите си дарби на художник реалист. Но после се зарея в мъглявините ни една символистика. СбАСЕП, 70.
3. Астрон. Космически обект — огромни облаци от разредени газове и праховидна материя или извънгалактични звездни системи, който се вижда на небето като светло или тъмно петно с размити очертания или като правилен диск; мъглявост, небулоза. Между мъглявината Андромеда и Земята светлината странствува повече от милион години. И. Спасова, ЧК (превод), 96. Според Лаплас слънчевата система се е образувала от една огромна, въртяща се мъглявина от нагорещени газове. ВН, 1958, бр. 2257,4.
МЪГЛЯВИНКА ж. Умал. от мъглявина (в 1 и 3 знач.). Следобедното слънце беше още високо на побелялото от жега небе, когато откъм хоризонта се появи тънка, едва забележима мъглявинка с цвят на извехтяла керемида. Ст. Марков, ДБ, 201.
МЪГЛЯВО нареч. 1. Мъгливо (в 1 знач.). В дъното се откроява мъгляво разлатата Витоша, но от тука имаше очертания по-меки и цвят тъмногранив. Ив. Вазов, Съч. XV, 80.
2. Прен. Неясно, неопределено; мъгливо. — Господин Берое, и вие приказвате мъгляво и със заобикалки! — забеляза му Сме-лов. К. Петканов, В, 105. —Да, обсъждахме
