мъглйвост 787 МЪГЛООБРАЗУВАТЕЛ
лено, с размити очертания; мъгляво. По цели дни мъгла лежи, не се раздига, / кога не е мъгла, то мудно дъжд се лей,.. Цветята, слънцето — те мяркат се мъгливо, / като видения от някогашен сън. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 52.
2. Прен. С неясна форма или съдържание; неясно, мъгляво. В запаленото въображение на болната му глава мъгливо хвърчи неговата пропаднала младост. Елин Пелин, Съч. I, 142. Произходът, социалната принадлежност, връзките и влиянието на семейство Пазвантоглу .. са мъгливо обрисувани в литературата. Й. Мутафчиева, КВ, /4. На прекия въпрос къде работи, Серафим отговаряше мъгливо, с дълги паузи и сериозно респектиращи погледи. Н. Каралиева, Н, 69.
3. Като сказ. опред. Означава, че някъде има мъгла; мъгляво. Беше влажно, беше мъгливо, беше студено, беше ветровито. Христом. ВВ I, 53. Ноемврийските мъгли слизаха от Витоша рано след обед и се вдигаха късно сутринта. Когато не бе мъгливо, от Владайското дефиле духаше пронизващ вятър. М. Гръбчева, ВИН, 60-61.
МЪГЛЙВОСТ, -тта, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на мъглив. Обилното слънчево греене, чистият и свеж въздух, както и слабата облачност и неголяма мъглйвост на среднопланинския пояс на Рила са й спечелили славата на прочута климатична курортна област. М. Гловня и др., Р, 27. Целият въздух/е бистър и ясен. / Разсея се /примамливата / нежна мъглйвост на хоризонтите. Ал. Шурбанов, ТР, 24.
2. Прен. Неяснота, неопределеност; мъглявина, мъглявост. Докторът се разпаляше от собствените си думи. Макар общи и пълни с риторическа мъглйвост, нему поо-лекна. Ив. Вазов, ЗП, 31.
3. Спец. Остар. Мъглявина (в 3 знач.). Кометата очевидно била двойна, тя се състояла от две отделни мъгливости, едната по-голяма, а другата по-малка. Д. Витанов, НС (превод), 145. Може да се приеме, че безформените мъгливости представят зародишната форма на звездите. ПН, 1935, кн. 5-6, 89.
МЪГЛЙЦА ж. Умал. от мъгла (в 1 знач.); лека, прозрачна мъгла, мъгличка. Топлият дъжд .. вече бе преминал.. От дълбокия дол нагоре запълзя лека мъглица. Ст. Сивриев, ЗСБ, 128. От върха се откри цялата долина, в която лежеше заспалият град, обвит в тънка мъглица. Ем. Станев, ИК III и IV, 416. Куршумите свиреха над селото,..; тънка мъглица от барутния дим се образуваше над селото. 3. Стоянов, ЗБВ II, 25. Нямаше никаква мъгла, но над земята се носеше тънка парица.. Науката предполага, че тази мъглица са метанови изпарения, излизащи от големи дълбочини. А. Каралийчев, С, 261. • Обр. Над него, в дълбокото звездно небе, се топеше и чезнеше бялата мъглица на Млечния път. Ем. Ма-нов, БГ, 61. Тя дигна глава и си представи, че той излиза и я вижда.. В очите й се залюля тънка мъглица и клепките някак слабо натегнаха. Д. Немиров, Б, 89. Какво по-голямо и тихо блаженство от това — да се преструваш, че спиш, или да се носиш в рядката мъглица на утрешния полу сън. А. Гуляшки, ДМС, 333.
МЪГЛИЧКА ж. Умал. от мъгла (в 1 знач.); мъглица. • Обр. Засетите угари изведнъж се покриха със зелена мъгличка, която от ден на ден потъмняваше. К. Калчев, ПИЖ, 92.
МЪГЛИШ м. Диал. Подсирено мляко, което още не е станало на сирене.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МЪГЛИЩЕ, мн. -а, ср. 1. Увел, от мъгла; гъста, непрогледна мъгла. Като че ли целият свят се затвори, спотаи се под гъстите снежни мрежи,.. Четникът изчезна в снежното мъглище, бързо и безшумно. Д. Талев, ГЧ, 206-216.
2. Остар. Мъглявина (в 3 знач.). Тя [мъглявината] са види на окото и на най-мощния телескоп една белизнева и побъркана светлина, наречена изобщо с име „Млечен път“.. По научно такъв куп звезди са нарича мъглище. Ив. Богоров, КП, 1876, кн. 3, 26-27.
МЪГЛОВЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Мъглообразен. Из въздуха се носят мъгловидни изпарения.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973.
МЪГЛОВЙДНОСГ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от мъгловиден; мъглообразност.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973.
МЪГЛОВЙТ, -а, -о, мн. -и, прил. Мъглив (в 1 знач.); мъгляв. [Андрешко] оставя посред зима, посред тъмна, мъгловита и студена нощ пристава посред блатото. Б. Ангелов, ЛС, 265. Завръщат се и те, и с песни .. вестят / очаквания край на дните мъгловити. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 143. Я всеки дигне взор уплашен, /../И дълго гледа към небото. / А то е сиво, мъгло-вито. П. К. Яворов, Съч. I, 46.
МЪГЛООБРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който е във вид на мъгла, който е подобен на мъгла; мъгловиден. Бойното състояние на тези отровни вещества е парообразно, мъглообразно и капковидно. Н. Иванов и др., ГО, 29. При течните горива, за да се получи горивна смес, трябва горивото първо да се превърне в мъглообразно състояние. Р. Ранков и др., М, 101.
МЪГЛООБРАЗНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ от мъглообразен; мъгловидносг.
МЪГЛООБРАЗУВАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и,
м. Техн. Устройство за разпръскване на вода във вид на мъгла. В зависимост от действието си оросителните устройства се разделят на механични водоразпръскватели, мъглооб-разуватели и водни завеси. Хр. Марков и др.,
