МЪГЛЕН 786 МЪГЛИВО
за някъде, обикн. далече, без определена посока или без намерение да се връщам повече. Братан изчезна от селото .. — Пуснаха му мухата и заби мъглата! — Курс следва. Ст. Даскалов, ЗС, 51. Скоро и колата и човекът се загубиха в мрачината.. — Хвана мъглите, а? — рече старчето. — Неспогодлив човек! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 323. Като гъска (патка, пате) в мъгла, обърквамсе(сбърквамсе, губясе и под.). Разг. Много, напълно, съвсем (се обърквам, губя). — Сега се губим като патки из мъгла. Ив. Вазов, Съч. IX, 11. Ако ние бяхме работили къртовски, нямаше много войници на фронта и много сиромаси в тила да се въртят като патки в мъгла и да не знаят какво да правят. Г. Карасла-вов, ОХ II, 188-189. Лапам мъглата. Разг. Нищо не върша, бездействувам. Баща ми ми подаде една турска телеграма от пет думи, за да му я преведа,.. Но какво беше смайването му, че аз не бях в състояние нито да я прочета? Той ми каза тъжно: — Ти си лапал мъглата в Пловдив, синко! Ив. Вазов, Съч. X, 176-177.
МЪГЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Мъглест. Нищожен мъглен прах, / макар на миг, зачерни цялата природа. Ив. Вазов, БМ I, 125. Кога месечината има наоколо себе мъглен облак како гумно, утрината ще-ло да се развали времето. СбНУКШ, 206.
МЪГЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който се отнася до мъгла, който е свързан с мъгла; мъглен. Забрули ни студен и силен вятър, който развличаше по небето черни мъглести облаци. Н. Хайтов, ПП, 87.
МЪГЛЕЯ СЕ, -ееш се, мин. св. мъглях се, прич. мин. св. деят. мъглял се, -а се, -о се, мн. мъглели се, несв., непрех. Имам неясни очертания като мъгла, виждам се лошо, като в мъгла, през мъгла. Нас ни безпокоеше мъглявото нещо, което никак нямаше прилика на параход.. Очевидно онова, що се мъглееше, не сгряваше и стареца. Ив. Вазов, Съч. XVI, 181. Какво слънце грееше над онова Беломорско поле,.., как се мъглееше отдалеч Родопа, когато по Гергьовден стадата се вдигнаха като сиви и черни облаци, та тръгнаха към планините. А. Дончев, ВР, 20. Също „Развигор“ още не може да си набави такава луксозна хартия, щото изображенията в него да греят, а не да се мъглеят както в обикновените вестници. Р, 1925, бр. 200, 1. Като в друма връве-ше, нещо му [на Марко] се насреща мъглее и тъмнее. Това била Гина Звезделина. Нар. прик., СбНУ XLIV, 506.
МЪГЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Обикн. за място или време — в който или през който има мъгла, който е изпълнен, наситен, покрит с мъгла; мъгловит, мъгляв. Днес се чувствувам почти болен — вероятно от мъгливото и ветровито време. Ив. Вазов, ПЕМ, 9. Мъглив и влажен есенен ден е сподавил малкото селце. Елин Пелин, Съч. II, 14. Безмълвна тишина царува в мъгливото поле и в безлюдното, изоставено село. И. Йовков, Разк. I, 152. — Дъждът ни пра до Яслите и застана, ама небо се не отваря. Нависнало такова — тежко, мъгливо. Н. Попфилипов, РЛ, 36. Мъгливото време на вълка ярадисва. Послов., П. Р. Славейков, БП1,275.
2. Който е от мъгла, образуван е от мъгла или е подобен на мъгла; мъгляв. Леките мъгливи изпарения пред начинаещия ден са тъй чисти, щото ми се струва, че тая предпролетна картина виждам за пръв път. Елин Пелин, Съч. V, 10-11. Зад рида се обадиха хлопатари на стада татък откъм село, а след малко отвиха и брегове мъглива покривка и тя се смъкна и повлече надолу по дола. П. Тодоров, И I, 6. Мъгливата „глава“ на кометата понякога е превъзхождала по яркост луната. ВН, 1958, бр. 2210, 4. С навъсено чело, загърнат в плащ мъглив, / възправя се далеч Балкана горделив. П. П. Славейков, Сьбр. съч. III, 45.
3. Който е с неопределени, размити очертания, който не се вижда ясно, отчетливо; мъгляв. Малко преди да заспи, в главата му се мярна неясен, мъглив силует. Д. Немиров, Др, 103. Завесата мръсна, продрана, / и едър мъглив силует /размахва ръцете в закана, /от помисли странни обзет. Хр. Смирненски, Съч. I, 56. Денем призраци мъгливи, /нощем тъмни тъмноти, /пъплят облаци дъждливи/в поднебес-ни висоти. П. К. Яворов, Съч. 1,27.
4. За стъкло — който трудно пропуска светлината, през който не се вижда добре; мътен. Около Градската градина накачиха мъгливи фенери, с мизерни свещици, и ги запалиха. Ето, туй е то столичната илюминация. Ал. Константинов, Съч. I, 130. И през прозореца мъглив / из вечерния здрач далеко / блуждае поглед. П. К. Яворов, Съч. 1,49.
5. За светлина или за нещо, което изпуска светлина — слаб, блед, мътен; мъгляв. Мъгливото пламъче на лампата изцеждаше жълтеникава светлина. М. Марчевски, ГБ, 99. Радва се агнецът жертвен и грее / нимба мъглива над кротка глава. Ем. Попдимитров, К, 28.
6. Прен. За мисъл, чувство или словесен израз — който се характеризира с неопределеност, с неясна форма или неясно съдържание; смътен, мъгляв. Всички те [легендите], мъгливи и неясни в имена и дати, са категорични в главното си знание — че солунските братя са български първоучители.
Н. Драгова, KO, 37, За първото плаване се говори с твърде неясни и мъгливи фрази. П. Незнакомов, СбХС, 257. Още древният индийски философ Канада .. споменава в една съвършено мъглива форма за атомния строеж на веществото. Хим. VII кл, 1950,
18. Бе охлювът безброй книжа подписал, / когато в охлювската му глава се завъртя мъглива мисъл, /../ че много меко се държи /със свойте подчинени. Хр. Радевски, Б, 50.
МЪГЛИВО нареч. 1. Неясно, неопреде
