МЪГЛА 785 МЪГЛА
чици солна киселина. Последните се разпръсват във въздуха и образуват мъгла. Хим. VII кл, 1965, 87. • Обр. Тия пожари хвърляха лучезарна мъгла на целия небосклон. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 171. Реката след дългите дни мразовити / извива измръзнала змийска снага / в зелената гъста мъгла на върбите, / където е някакъв празник сега. Хр. Радевски, НВ, 63. Братя мои, бедни мои братя —/пленници на орис вечна, зла —/ледно тегне и души мъглата — /на живота сивата мъгла. Хр. Смирненски, Съч. I, 58. Кинг ся сърцето на човека,.., кога човек си помисли, каква гъста и мрачна мъгла покривала и още покрива небото на сирота ни мила България. БТ, СбПер. п 1,75.
2. Прен. Нещо, което пречи да виждаме или разбираме ясно, което намалява яснотата на образите, представите, понятията. Ще дойде ден и ще угасне пламъкът в моите жили, зима ще се настани в гърдите ми, снегът ще покрие главата ми и мъгла ще помрачи моя поглед. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 149. Туй село е Матлъмово. — Матлъмово! — извика Иван. Като че от очите му падна мъгла и той едвам сега позна кръчматр, портата на поп Василя, училището. И. Йовков, ПГ, 23. Имам чувството, че пиша на една сянка от миналото, на един въображаем приятел, когото някога съм обичал и който е бил частица от мен самия, частица, останала нейде назад в мъглата на времето. Ем. Манов, ПС, 5. У Гочев той виждаше нещо неясно, лицето му .. понякога едва-едва се очертаваше в мъглата на спомените и пак изчезваше — не можеше да си припомни откъде и как го познава. X. Русев, ПЗ, 98. Съдбата те изпраща бледен / и вдъхновен като поет, / да разтопиш мъглата ледна / и да разтвориш моя глед. Н. Лилиев, С 1938, 78.
3. Прен. Състояние на неяснота, обърканост, липса на отчетливост в мисълта, понятията, представите. Брошурата на Благоев разсейваше мъглата в главите на младите мечтатели и им даваше определена цел в живота и в борбата. Г. Бакалов, Избр. пр, 15. Всичко в ума й се сливаше в една хаотични мъгла, случките и събитията се смесваха. Г. Райчев, Избр. съч. II, 72. Да минеш от умствената гъста мъгла на чисто и светло научно поле — може ли да бъде по-радостно явление от туй! Д. Благоев, JTKC, 70. В мъглата на опиянението, което все пак го държеще още, той се виждаше да се връща вкъщи. Й. Йовков, ВАХ, 62. И всеки се потирил да превари, / когото може. С кон там някой, друг с магаре; .. Във сън е то, в мъгла. К. Христов, ЧБ, 20. // Нещо неопределено, неясно, неразбираемо. Тази любов стопля охладнялото и измъчено сърце на Яворов, събужда най-хубавите му творчески сили и на бял свят се явяват цикъл любовни стихотворения, .. нямащи нищо общо със символистическата мъгла. ЛФ, 1958, бр. 2, 2. Нас ни възмущаваше това ан-тихудожествено течение и безсмислието, което го характеризува, и мъглата, която затъмнява в него мисълта на поета. К. Величков, ПССьч. I, XVII. Статията на г. д-р Кръстев щеше да направи по-хубаво впечатление, ако тя не беше покрита с голяма философска мъгла, с която той обича да покрива своите мисли. Д. Благоев, ЛКС, 140. — Аз ви уверявам, че дъщеря ви ще бъде щастлива с мене .. — Това е мъгла, друго? Ив. Вазов, МЧ, 31.
4. Прен. Нещо, което мъчи, потиска душата; мъка, тъга, мрачно настроение. Намразих учителя си и той ме намрази и сега се борех с омразата, тая черна мъгла за душата. Ем. Станев, А, 26. А в празник на хоро, / кой не луди до нея да се хване? — /Че модрият й поглед бе западнал, / като мъгла, на всички на душата. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 90. Мъгли, които плъзнете / в душа ми кат в провала, / вий няма да се пръснете / от мълний, ни от хала. Ив. Вазов, Съч. III, 25. Главата тегне изнурена, .. Мъгла в душата уморена, / като в настъпилата нощ. П. К. Яворов, Съч. I, 21.// Израз на тъга, мъка, мрачно настроение и др. По лицето Денково мина мъгла, то потъмня. Йв. Вазов, Съч. XXVII, 88. Очите на Кирилов отново потънаха в мъгла от неудобство и Мария разбираше какво става в душата му. А. Наковски, МПП, 88. — Забележиш ли мъгла в погледа му, знай, че той не разбира сърцето ти. К. Петканов, В, 117.
О Вземам си / взема си мъглите. Диал. Обикн. пренебр. Махам се от някъде, напущам някое място, отивам си с намерение никога да не се връщам повече. Ламбо скръцна зъби, изгледа зверски противника си и си взе мъглите нагоре из планината. Ив. Вазов, Съч. VIII, 146. Вятър и мъгла. Разг. Пренебр. Обикн. като възклицание — за оз-т начаване, че нещо е несериозна, празна работа или че нещо е невъзможно, не може да бъде. — На техните обещания аз не вярвам. Вярвам само на вас. Каквото направите вие за нас, туй ще бъде. Всичко друго е вятър и мъгла. К. Калчев, ЖП, 495. — Дарба ли? Вятър и мъгла е тя тази, драги\ Тарас, СГ, 125. —Душо мила! Докато ние идем, хората ще оплевят... — Вятър и мъгли! В Доброславци и Житен няма да оплевят и другата седмица. ВН, 1961, бр. 3039, 4. Гоня мъглите. Разг. Полагам напразни, безрезултатни усилия да постигна нещо, върша нещо безсмислено, безполезно. Ех, майка му стара, / както парите лежат на камара, /хоп — и джебовете пълни. Па плюй / ти на петите си — туй ти за туй! / Нека ме гонят — да гонят мъглите! П. П. Славейков, Събр. съч. V, 107. — Оня ви е изиграл, а вие гоните мъглите. Тръгнали сте да плашите децата с хората. Д. Фу-чеджиев, Р, 80. Забивам / забия (хващам / хвана) мъглите. Разг. Тръгвам, заминавам
