МУШНА 784 МЪГЛА
нали от плод дюли. Сг. Станчев, Р, 82. МУШНА. Вж. мушвам имушнувам. МУШНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); мушна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, мушнат, св., прех. Мушвам. мушну-вам се, мушна се страд, и възвр. МУШНУВАМ СЕ несв.; мушна се св., непрех. Мушвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МУШОК, мн. -ци, м. Диал. Мушика (във 2 знач.); мушек. — Оставете го тоя пропаднал старец! Той е като дърво без муиюк! Сг. Даскалов, СЛ, 377.
МУЩА ж. Спец. Остар. 1" Обущарски разлат чук за очукване, изтъняване на гьон и под. Особено много ми се удаваше коване-то на токовете. Аз и не слагах обувката на калъп:.. Не, турях петата й на му щата, наместях тока и удрях полегато гвоздеите върху него. Ст. Чилингиров, ХНН, 154. То-гаваитите майстори бяха и груби, и немилостиви, дене и ноще трябваше да блъскам мущата, без да ти се позволи друго занимание. СбНУ XVIII, 547.
2. Дървено трупче, дъска за гладене шевовете на дреха (Н. Геров, РБЯIII).
— От перс. през тур. mugta.
МУЩАБЕЛ м. Спец. Къса пръчка, която служи за подпорка на дясната ръка на художник при рисуване.
— От пол. musztabel през рус. муштабель.
МУЩЕРЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Диал. Мющерия. Той [кръчмарят] чакаше да се развали пазарът и да му дойдат мущерии.. Надоддхаи селяни от пазара, заеха всички маси. И. Йовков, ЖС, 46-49. Царският син станал мущерия на сандъка и го купил. СГГ, 1894, кн. 1,522.
МУЩРА ж. Спец. Разлат чук за очукване, изтъняване на гьон, бакърени листове и др.; муща. Аз го търтих на земята, ударих му три-четири казанджийски мущри. П. Р. Славейков, БП I, XX.
— Неизв.
МУЩРОВКА ж. Остар. Военно обуче-ниие, основано на строга дисциплина, груби, жестоки методи и безсъзнателно заучаване. Строевата мущровка е невероятно изнури-телна, дисциплинарните наказания — жестоки. Н. Хайтов, А, 55.
— Рус. муштровка, от нем.
МУЩРУВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Обучавам, възпитавам някого върху основата на строга дисциплина, с помощта на груби, жестоки методи и безсъзнателно заучаване. мущрувам се страд.
— От нем. mustern през пол. musztrowac, рус. муштровать.
МУЩРУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от мущрувам и от мущрувам се.
МУЩУЛУДЖЙЯ, -йята, мн. -йи, м.
Диал. Човек, който носи, съобщава радостна вест; мюджеджия, мюждеджия.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МУЩУЛУК, мн. няма, м. Диал. Награда, възнаграждение за съобщаване на радостна вест; мюжде, мюдже. Намерила са и такава една вонещица, която надникнала из вратника на Станината къща и извикала: „Стано, а Стано, Герасим си е дошел. Дай ми мущулука.“ Л. Каравелов, Оьч. V, 189-190. — Ей полето —Личко вика —/ вече се подава, / где е сега драгомана, /мущулук да дава? Ц. Церковски, Сьч. II, 146. — Все са обични хората тука, / хоратата им също добра, / кой ще вземе сега мущулука / да обади във Радевци пръв? Н. Марангозов, НПС, 21. —Я давай, мамо, мущулука, / йотваряй, мамо, портите: / вода ти девет синове, / йедна галена Тодорка. Нар. пес., СбНУ XIV, 71.
— От перс. през тур. ти§ш1ик.
МЩЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отмъщение. Ту кипех от негодувание и бълнувах мщение, ту падах в униние. К. Величков, Н, 1884, кн. 8, 662. Петровото братче беше неоспоримо храбро и само мщението можеше да го тласка на тая дивашка вакханалия. Ив. Вазов, Сьч. XXII, 198. С невъобразимо зверство и незаслужено мщение, злодейската ръка на дин-ислямът изтре-блява с огън и меч невинните и беззащитните старци, жени и деца. НБ, 1876, бр. 17,66.
МЪГЛА ж. 1. Струпване на дребни водни капчици или водни кристалчета в приземния слой на атмосферата, което прави въздуха мътен, непрозрачен. Студената декемврийска мъгла, която обикновено пада покрай бреговете на Дунава, се беше напластила по една от главните улици на града. Ив. Вазов, Сьч. VI, 3. От баирите се спущаха нови мъгли, гъсти, сиви, и се трупаха над селото. Елин Пелин, Съч. II, 25. Студен есенен вятър гонеше по склоновете на планината късове от млечнобяла мъгла. Д. Димов, Т, 655. Мъглите се бяха дигнали и денят съвсем се беше прояснил. К. Калчев, ЖП, 187. Над тебе Пирин/издига гранити / обвити в сиви мъгли. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 76. // Разг. Обикн. с опред. Всяко струпване на дребни частици (прах, дим, сняг и др.) във въздуха, което го прави мътен, непрозрачен; облак. Жертвеникът стоеше сега на средата на горницата и гъстият пушек се издигаше нагоре,.. Димната мъгла изпълни стаята, закри лицата на хората. Ст. Загорчинов, ДП, 271. Сред мъглата от тютюнев дим стърчаха островърхи калпаци, извехтели каскети или фуражки. Ст. Марков, ДБ, 7. Под копитата на конете се издигна тънка мъгла прах и запълзя по дирите им. Ст. Загорчинов, ДП, 316. Над хоризонта, сред раздиплените рьгли от прах, беше се показал месецът. Й. Йовков, ПК, 8. Водните пари от въздуха поглъщат хлороводорода, като образуват ситни кап
