МУШКАНЕ 783 МУШМУЛОВ
или не е желателно, проявявам прекалено голямо любопитство, ненужен интерес към нещо. —А ти — обърна се накрая рязко към мене — навсякъде си мушкаш носа. Но ще паднеш в клопката, тогава зле ще си изпатиш. П. Михайлов, МП, 52.
МУШКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ от мушкам и от мушкам се. След строя идеше мушкане с байонет на сламено чучуло. Сг. Дичев, ЗСII, 481-482. Цонка държеше с дясна ръка здраво дръжката на револвера, за да се не изтърси при мушкането. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 140. Всяко веселие се свършваше най-често с разиграни ножове — с мушкания и убийства. А. Сграшимиров, А, 301. Остана безчувствен и на двете остри мушкания с лакът в хълбока. П. Льочев, ПБП, 17.
МУШКАНИЦА ж. Рядко. Мушкане, ръга-не. Няколко юмрука и мушканици се изсипаха по снагата на консула. Ив. Вазов, Съч. ХП, 21.
МУШКАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни и мушкатен, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от мушкато; мушкатов.
МУШКАТО, мн. мушката и (рядко, неправ.) -и, ср. Многогодишно стайно или градинско декоративно тревисто растение с подобна на здравец миризма, широки листа и кичести цветове. Pelargonium. Мушкатото понася много добре слънцето и расте при всякакви почви. Ив. Димитров, ОП, 19. На мястото на тъмночервените и бели мушката, които красяха целия балкон, се появи някакъв бодлив, недоразвит кйктус. К. Калчев, ЖП, 228-229. Като нареди жената ония алени и пембени мушката по первазите и сърцето ми се разтуптя. С. Северняк, ИРЕ, 242. Стаите на момичетата бяха към реката,.., всяка с прозорец към Трапезица и всеки прозорец бе украсен с шибой и мушкати. Ем. Станев, ТЦ, 13.
— От ит. muschiato (muscato).
МУШКАТОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от мушкато; мушкатен. Прашният камион на Графа .. изглеждаше много уморен върху мушкатовия пламък на залеза. Бл. Димитрова, ПКС, 288.
МУШЛЙКА ж. Диал. Мушика (в 1 знач.). Дървенията бе стара, проядена отдавна от му игликата и той се боеше, че няма да може да издържи тежкия товар от сняг. Й. Радичков, В, 34.
МУШМОРОК, мн. -ци, м. Разг. 1. За изразяване на гальовно или шеговито отношение към малко дете, обикн. в обръщение. — Татко — извика му Бочко. — Охо! — изправи се бащата. — Събудих ли те, мушмо-рок? Г. Мишев, ЕП, 58. — Ти откъде си бе, муигморок? — кимна то с глава. — А ти откъде си бе, патарок? — отвърна му ядосан Сашко. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 262.
— Това момче развали играта — погледна го уж сърдито бай Койо. — Развали я, но от него сигурно ще стане добър следовател. Разузнавач! Че мечка такава опашка има ли бе, му-шмороци такива? П. Проданов, С, 122.
2. Пренебр. Външно скромен, свит, стеснителен човек, който проявява хитрост и се вре навсякъде. Вярно е, че с тези си качества, особено с прекаленото си лично достойнство, Дончев шит бъдеще. Но важното е, че не е муигморок. Г. Краев, СК, 9. Гледаш го, свил се, прави се на муигморок, а ще те прехвърли през девет реки и няма капка да ти пръсне по лицето. Кр. Григоров, ТГ, 43. — Покрит въглен — ще махне Салчо. — Ив училище си беше такъв. Уж едър, бабаджанка, а муигморок. Ето ти го, побърза да се боядиса! Б. Болгар, Б, 60.
— Браво, браво — извика директорката. — Това се вика кавалер. Гледаш го нашия колега такъв муигморок, но разбира как е. Кр. Григоров, Р, 96.
3. Неодобр. Потаен, скрит човек. Хората с поглед напред напрягат мишци и ум да създават блага на обществото, а той [кредиторът], муигморок, действува скрито, подмолно само за себе си. Г. Краев, СГ, 43. — Я го виж ти него, муигморокът му!—учуди се той. — Защо се е заключил, да не се страхува за имането си Г. Караславов, СИ, 25.
МУШМОРОЧЕ, мн. -та, ср. Разг. У мал. от мушморок (обикн. в 1 знач.). Преди малко Цеца мислеше да пита Христофор къде са яслите, та да отиде да види близнещата.. Какви ли са двете муииморочета? Б. Болгар, Б, 122.
МУШМУЛ м. Остар. и диал. Мушмула.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МУШМУЛА ж. 1. Неголямо дърво с твърди тръпчиви плодове, които се ядат, след като угният. МезрПш. Къщицата стоеше всред весело дворче, зашумолено от овошки, през клонете на които гледаше Стара планина: круши, сливи, ябълки, мушмули, млади орехи и една смокина. Ив. Вазов, Съч. XXV, 10. Дъбовият лес започва да се изпъстря с буки, а тук-там с диви му-игмули и зеленика. П. Росен, ВПШ, 134.
2. Плодът на това дърво. Само той не туряше в уста убита плът, а се хранеше с гъби и мед, с малини и стипчави мушмули, които растяха в изобилие из гората. Сг. Загор-чинов, ДП, 74. Все го [Тошо] гледаш нещо начумерен, нещо кисел, като... като зелена мушмула. М. Георгиев, Избр. разк., 126.
— От гр. роиороиХо през тур. ти$пш1а.
МУШМУЛКА ж. У мал. от мушмула. — Нашите! — възкликна той.. Юроекът благоразумно замълча. „Хубаво наши! — .. — Ако им паднем, ще ни сдъвчат като муш-мулки!“ П. Вежинов, НС, 243-244.
МУШМУЛОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от мушмула. Отвън не можех и да допусна, че този двор е толкова голям. — Тесни, засенени пътечки го пресичаха като мрежа,.. Над тях се разпростираха лози, клонати смоковници, муигмолови храсталаци и увие-
