МУШКА 782 МУШКАМ
122. На мушка съм; На мушката съм на някого. Разг. Обект съм на гонене, преследване от някого. Завалял дъжд и спряла работата на полето — аз съм бил виновен; кобила си хвърлила кончето или овца се загубила от стадото — пак аз съм на мушката му. Б. Обретенов, С, 22. Падам / падна (кацам, кацвам / кацна) на мушка<та>; падам / падна (кацам, кацвам / кацна) на мушката на някого. Разг. 1. Ставам прицелна точка, оказвам се, заставам точно там, където е насочено оръжието на някого. Почнал [Личо] да се прицелва и когато единият джанда-рин хубаво му кацнал на мушката, рекъл: „Начи, на тебе, гадино, ти се падна да заплатиш за главата на бати Насо“. К. Георгиев, ВБ, 67. Вдигна пушката. На няколко пъти зайците кацваха на мушката, но той не стреля. Кл. Цачев, ГЗ, 109. 2. Случвам се, ставам обект на гонене, преследване от страна на някого. Ганчо търпи, търпи, ама... Един ще има да си оплаква животеца, но да видим кой ще е „късметлията“, дето ще кацне на мушката... К. Георгиев, ВБ, 86. Ще ставам човек на правото. Ти гледай в бъдеще да се движиш строго по законите, защото ще ми паднеш на мушка и като нищо ще те опан-дизя. Сл. Македонски, ЕСЗ, 115.
— От фр. mouche 'муха' през рус. мушка.
МУШКА ж. Простонар. Мушкато.
МУШКАЛЕН м. Диал. Цветето, семето на кромида; кукуда.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МУШКАМ, -аш, мин. ce. MÿuiKàx, несв., npex. 1. Бода, пробождам, пронизвам някого или нещо с островръх предмет, забивам, вкарвам островръх предмет в някого или нещо; бода, муша. Навярно си виждал поне веднаж в живота си някои от ония сламени хора, които новобранците мушкат с ножовете на пушките, за да изучат военното изкуство. Св. Минков, Избр. пр, 19. — Мушкайте първен конете! Татаринът без кон не е страшен. Пък после изтеглете меча. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 280. В нашия дом нахълтаха народните врагове като зверове. Цялата къща обърнаха надолу с керемидите. Претършуваха тавана, зимника, мушкаха купите със сабите си. А. Ка-ралийчев, НЗ, 191. Битката продължаваше, само че норманите бяха изтласкани по стълбите и защитниците се навеждаха над тях, за да секат и мушкат. А. Дончев, СВС, 651. Отстъпи настрана, стисна здраво пушката с две ръце, развъртя се и мушкаше с щика въздуха. Ив. Вазов, Съч. VI, 119.
2. Грубо, сил но натискам някого или нещо с тънък, островръх предмет, обикн. за да причиня болка; ръгам, бода, муша. — Казах ли ти? — възкликва той и почва да ме мушка с показалец в хълбока. Тонич, ББК, 87. Водя катъра за повода, духовният ми татко размахва патерицата и мушка народа да му стори път. Ем. Станев, А, 79. Той [Гето] мълчишком изгледваше или мушкаше конете си, ако не се наместваха сами сгодно за впрягане. М. Георгиев, Избр. разк., 148. На-празно той махаше отчаяно на Иванча, щипеше го по лакътя, мушкаше го в гърба да млъкне. Ив. Вазов, Съч. VIII, 57. — Не бях го бил досега, но почна да си играе с мен, да ме мушка в корема. Видях, че няма да мине без това. 3. Сребров, Избр. разк., 236.
3. Слагам, поставям нещо някъде, обикн. в нещо тясно или между други неща; пъхам, муша. Взима „Зора“ от дългата маса, иде насам озъртайки се и предпазливо отдира един лист,.., смачква го и го мушка в джеба си. Ив. Вазов, Съч. XIX, 69. Прислужниците мушкали в кошници гъски и кокошки и ги изнасяли през задната врата. П. Мирчев, К, 180. — По-скоро, по-скоро! — подвикваше му едно момче и той, изпотен, разкършен,.., тътреше куфарите и ги мушкаше в тЬрбуха на колата. Сг. Даскалов, ЕС, 149.
4. Прен. Разг. Подтиквам, подбуждам. —- Той, Лазар Глаушев! Няма ли го него, ще мирясат всички. Те са като говеда и той ги мушка, той ги насърчава. Д. Талев, ЖС, 427. Жена м\ все го мушка, за да свърши нещо. мушкам се 1. Страд. от мушкам. П. Възвр. от мушкам (в 1 и 2 знач.). Ш. Взаим. от мушкам (в 1 и 2 знач.). При Кайпа като касапи се мушкахме. И. Йовков, Разк. I, 59. Дългите им клюнове бяха насочени един срещу друг и с тях те [птиците] се мушкаха като с копия. Ем. Станев, ПГВ, 52. И двете [животни] имаха на главите си грамадни разклонени рога. С тях се мушкаха тъй силно и тъй свирепо, че рогата трещяха. Ем. Станев, ПГВ, 113.
МУШКАМ СЕ несв., непрех. 1. Влизам, вмъквам се, въвирам се, обикн. в нещо тясно, или ходя, движа се, промъквам се през нещо или между други неща. Като ги [стражарите] зърна отдалече, мушкам се в храстите и се изгубвам от погледите им. П. Михайлов, МП, 89. Като нахлуеше посред лято оня ми ти син мундир с два реда копчета,.., че като тръгнеше с бича в ръка,.., де що имаше куче, подвиваше опашка и се мушкаше под хамбара. Чудомир, Избр. пр,
213. Както скитах из пъстрата навалица, внезапно съзрях малкия. Той мълчаливо се мушкаше между хората, между сергиите. Ил. Волен, РК, 30. То [кучето] се мушкаше из краката ни и скимтеше. М. Марчевски, ТС, 103. • Обр. През гората пътеката се мушка в сплетени клони, провира се през тях. Ст. Станчев, ПЯС, 28.
2. Ходя, отивам, влизам някъде или участву-вам в нещо, в някаква работа без да съм повикан, поканен от някого. — А какво мислехте да ги [хапчетата] правите, когато ги купувахте? .. — Щях да ги дам на един подофицер от моето село и да разделим печалбата. Той е хитър човек, мушка се навсякъде. Д. Димов, Т, 544.
О Мушкам си носа (гагата) някъде. Разг. Неодобр. Меся се, намесвам се където не ми е работата
