ка. Дъгите са проядени от мушика и не задържат.
2. Мека сърцевина на дърво; мушек, мушок.
— От Л. Авдрейчин и др., Български тълковен речник, 1976.
МУ ШИР м. Остар. Маршал. За министър на полицията, вместо падналия и в Кипар изгнаний Хюсни паша, доде мушир Самих паша. Св. Миларов, СЦТ, 48.
— От араб. през тур. mü§ür.
МУШИТРЪН м. Мушитрънче. Облаците се разкъсаха и ослепително ярко и топло между тополите се появи слънцето. Край линията подскочи мушитрън. ВН, 1965, бр.
4309,4.
МУШИТРЪНЧЕ, мн. -та, ср. Пойна птица от разред врабчови, най-дребната птица в България; орехче. Troglodytes troglodytes. Ослушала се още по-хубаво и започнала да различава гласовете им. Познала кълвача, мушитрънчето, чучулигата. Н. Каралиева, ЗБ, 58. Ето че се обажда и орехче-то-мушитрънче, едно от най-малките и най-миловидни наши птиченца, което също не ни напуща през зимата. К, 1963, кн. 2,16.
МУШИЦА ж. Дребно хвъркато насекомо изобщо; мушичка. Една мушица се върти край паяжината на гредите и едвам докосва с крилца сребърните паяжинки. А. Каралийчев, НЗ, 115. Калинки и пчели кацаха по скромните бели цветчета на медоносната трева. Всяка мушица, всяка тре-вичка живееше свой чуден живот. Л. Галина, Л, 10. Над главата му заигра някакво облаче от ситнички, едва видими мушици. Д. Калфов, Избр. разк., 263. По реката плуват патици, край бреговете прехвръкват лястовички и ловят мушиците, които се вият над водите. П. Спасов, ХлХ, 290. Между трапезарията и верандата имаше двукрила стъклена врата. Виктор Ефимич постави в отвора ù рамка със ситна мрежа, през която не можеха да минат дори папатациеви мушици. Д. Димов, Т, 447. Кацна бръмбар на трънка/и захвана да бръмка, /заслуша го мушица / със примряла душица. Елин Пелин, ПБ, 135. Прен. За кротък, тих човек. — Воденичарят ви сигурен ли е?.. — Той е мушица човек, аис политика не се занимава. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 190.
<> Като мушица, тих. Много (тих). Тогава тоя тих като мушица човечец се изтягаше на тревата, слагаше ръце под главата си и се заглеждаше унесено в разперените опашки на кометите. Св. Минков, РТК, 181.
МУШИЧКА ж. Дребно хвъркато насекомо; мушица. Април се втурна неочаквано с всичките цветове и ухания на пролетта, с всичките бръмчения на пчелички и мушички. Д. Калфов, Избр. разк., 112. Извед-наж от прозореца се промъкна снопче от лъчи,.. Милиони мушички започват да играят в слънчевия стълб. Д. Немиров, Д №9, 162. Из въздуха хвърчаха мушички и крилцата им блещеха срещу слънцето като златни. Елин Пелин, Съч.И, 46. • Обр. Първият сняг падна твърде рано. Една вечер планината се забули от снежните мушички. Ем. Станев, ПЕГ, 21. Електрическите лампи примират от удоволствие, обкръжени от рояци снежни мушички. Хр. Смирненски, Съч. III, 129.
О Като мушичка. Разг. 1. В съчет. с тих, кротък и под. Много, съвсем (тих, кротък). 2. В съчет. със стоя, стъпвам и под. Съвсем, много тихо (стоя, стъпвам). Ходеше леко, с наведена глава.. — И как тихичко стъпя като мушичка! Г. Белев, ПЕМ, 81-82.
МУШИЯ ж. Мошия. Първото му училище — това е животът му, преминал през какви ли не изпитания. Той е бил ратай из му шии, работник във фабрика, продавач на вестници. Г. Белев, КР, 9. Възможно ли е човек богат, владетел на няколко му шии, да има человеческо сърце, да мисли за своите угнетени братя? 3. Стоянов, ЗБВ I, 82.
— Превратът прочее стана, т.е. направи ся, за да ся превърне България в му шия на Батемберг. П. Р. Славейков, ПХС, 28.
— Оставете жената бе! Добра беше, доде създаде тоя дом! Няма да ви дадем да я изгоните. Това стопанство не ви е мушия! Ст. Даскалов, СЛ, 527.
МУШКА ж. Малък издатък на горната предна част на цевта на ръчно огнестрелно оръжие, служещ за прицелване. Спомни си как бяха го учили партизаните да се прицелва — мушката на пистолета трябва да се слее с рязката на мерника. М. Марчев-ски, МП, 145. Пушката нямаше мушка, това пречеше да се премери точно. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 353.
О Вземам / взема на мушка някого или нещо', Вземам / взема на мушката <си> някого или нещо. Разг. 1. Прицелвам се, насочвам огнестрелно оръжие точно в целта. Всичко на всичко Кара Ибраим беше го [козела] виждал десетина пъти, но нито веднъж не му се удаде да го вземе на мушка. Ем. Станев, К, 6. Павел това и чакаше. Прилепи лице на приклада, взе го на мушка, стреля, но не го улучи. Гр. Угаров, ПСЗ, 179. 2. Нарочвам някого и започвам да го преследвам, тормозя, обикн. за отмъщение. Някой no-чувствителен от мене навярно би се обидил от факта, че след като е работил така самоотвержено за известни служби, същите тия служби го вземат на мушка. Б. Райнов, ГН, 198. Аз мислех, че имам правото да се изкажа по тия въпроси и се изказах на околийската конференция. Но оттогава другарят Дойчинов ме взе на мушката си и обърна ухото си за слуховете, клюките и интригите. Ст. Даскалов, СЛ, 431. Държа на мушка някого или нещо. Разг. Постоянно, непрекъснато съм с точно насочено оръжие в някого или нещо. Аз ще го следя с бинокъла, а ти ще го [бандита] държиш на мушка\ К. Момчилов, ЗК, 121-
