МУШВАМ 780 МУШЙКА
по голото си теме. А молива мушна зад ухото, където обикновено слагаше цигарата си. П. Михайлов, МП, 38. Тя се приближи до него, облегна се на рамото му и мушна пръсти в къдравата му коса. Д. Калфов, Избр. разк., 384. На едно място погледът му се спря на нещо голямо: пушка. Един миг то стоя като вцепенено, после грабна пушката, мущнц я под мишницата си и избяга в гората. И. Йовков, СЛ, 133. Писмата обикновено бяха къси.. Старецът знаеше това и нарочно се бавеше, преди да мушне влажния си пръст в ъгълчето на плика. Л. Михайлова, Ж, 126. Полека мушнах ръка в джоба на престилката си и напипах писмото. Л. Александрова, ИЕЩ, 284.
3. Веднъж или няколко пъти провирам, промушвам нещо, правя нещо да мине през някаква дупка или между други неща; пъхвам. Детето избра две круши и ги мушна през една дупка. А. Каралийчев, ЛС, 39. Иван бръкна в джоба на широкия си панталон и извади две сгънати листчета. — Тази заран пак намерих две — .. — мушнали ги под вратата. Д. Димов, ЖС, 10. Мушнах си главата през прозореца.
4. Веднъж или няколко пъти бода, пробождам, пронизвам някого или нещо с островръх предмет, забивам, забождам островръх предмет в някого или нещо; промушвам. Полковникът измъкнал сабята оа го мушне в корема, но не сполучил и му мушнал отзад панталоните. Ив. Вазов, Д, 13. Кра-личът в борбата беше случайно докопал ножа муи го мушнал в гърлото му. Ив. Вазов, Оьч. XXII, 23. — Кама ще ми вади, мръсник с мръсникът му! .. — Божичко, Коста, да те муише, проклетникът му! Г. Караславов, СИ, 8/-89. — Той коли всички прасета в село .. Кривоглед е, а знае къде да мушне с ножа. К. Калчев, ПИЖ, 12. — Ще^те мушна с шиша и ще ти изкарам душата. Й. Йовков, ЖС, 98.
5. Веднъж или няколко пъти грубо, силно натискам с островръх предмет някого или нещо, обикн. за да причиня болка; ръчвам, бодвам. Иван пиеше наздравица за свекъра и свекървата,.., пи и за новия началник на гарата, като мушна с лакът Лозана в хълбока и лукаво намигна. М. Марчевски, П, 194. — Татко бе —.., — мога ли да си поиграя с него [телето]? — Може, разбира се. Само внимавай да не те мушне. П. Незнакомов, МА, 8. — Като че дявол влезе под кожата му, взе да се лъчи, да се губи, а когато "е цежду козите, таз мушне, оназ удари. Й. Йовков, СЛ, 101. Стефан мушна с остена двата вола и тръгнаха към селото. К. Калчев, ЖП, 71. — Назад! — извика Радоил, мушна жестоко коня си и препусна към тях. Ив. Вазов, Съч. XIV, 76.
6. Безцеремонно доближавам, приближавам нещо непосредствено до лицето на някого; въвирам. Аз, знаеш, не съм прост, ставам веднага, вземам мускала и го мушвам под носа й. Ал. Константинов, БГ, 22. — Ти, момче, войник бил ли си? Не? .. И, за да даде по-ос.езателен израз на своите чувства, стисна зъби и мушна пестник почти под носа му. Ст. Чилйнгиров, ХНН, 64. Нада и Камен се втурват да им целуват ръце. Луша гордо мушва ръка под носовете им. Д. Немиров, В, 94. мушвам се, мушна се
I. Страд, от мушвам. II. Възвр. от мушвам (в 4 и 5 знач.). — Нож търся! — избухна той изведнаж. — Защо ти е? — Искам да се мушна в сърцето! А. Каралийчев, ЛС, 60. Ш. Взаим. от мушвам (в 4 и 5 знач.). МУШВА МБ несв. ; мушне ме св., непрех. Веднъж или няколко пъти, изведнъж изпитвам остра, пронизваща болка. Ту кръстът го заболяваше, ту го мушнеше в лявата плешка, ту раменете му като да изтръпваха. Кр. Григоров, Н, 120.
МУШВАМ СЕ несв/, мушна се св., непрех. Изведнъж, набързо или потайно, скришом влизам, вмъквам се някъде или минавам, промъквам се през нещо; пъхвам се. Еньо тичешком напусна страшното място и се мушна в гората. Елин Пелин, Съч. III, 158. Той следеше лалугерите, които бързо-бър-зо бягаха,.., след груй отведнаж се мушваха в дупките си. Й. Йовков, АМГ, 207. Хрумна ми да се мушна из навалицата, за да се скрия. Ив. Вазов, Съч. VII, 152. Други пък се връщаха, кацаха върху покрива, пълзяха надолу и се мушваха през вратичката в жилището си. Кр. Григоров, Р, 44. Момчето смутено свежда поглед и се мушва между децата. Т. Влайков, Пр I, 275.
МУШВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от мушвам и от мушвам се.
МУШЕ, мн. -та, ср. Остар. У мал. от муха.
— От Ал. Дювернуа, Словарь болгарскаго языка..., 1885—1889.
МУШЕК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Мека сърцевина на дърво; мушика, мушок. То [електрическото махало] е нагласено така: на свилена нишка .. виси смю едно просто снопче от бъздов мушек. Й. Груев, Ф (превод), 160. На един къс мушек от бъз залепя-ват половина топче от восък и тогава, както да го положат, той все ся изправя да стой прав на восъка. Н. Геров, ИФ, 91.
МУШЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ от муша и от муша се. Пенко видя, че стражарите размахаха приклади връз жените и се изплаши за майка си. Впи се в навалицата и с лакти, с мушене между краката се добра до делегацията. П. Здравков, НД, 97.
МУШИЁР м. Остар. Мошиер. Те, тези хора, напомняха някакви старовремски му-шиери или поне притежатели на големи стада в планините. А. Страшимиров, Съч. V, 189-190. Избирателите за законодателното тяло са разделени в Австрия на три категории: мушиери, граждани и селаци. Г. Драганов, Лет., 18/3, 152.
МУШЙКА ж. 1. Червей дървояд; мушли-
