МУШАБАК 779 МУШВАМ
ша. II. Възвр. от муша (във 2 знач.). Ш. Взаим. от муша (във 2 знач.). Козлетата се мушат със своите мънички рожчета и лазят по скалите, като същи дяволчета. Л. Каравелов, Съч. II, 152.
МУША СЕ несв., непрех. 1. Вмъквам се, влизам, обикн. с усилие в нещо тясно или между други неща; вра се, въвирам се, пъхам се. Петко току се муши в преградата при теленцата, гали ги и им се радва. Кр. Григоров, Н, 146. „Йес! Йес! — започна да вика Сусо подир кравите си. — Къде там çe мушиш в сеното, момаа жено ялова! Йес!“ И. Радичков, СР, 202. Имаше много ученици, юноши, деца. Те се мушеха между слуиштелите. Г. Караславов, ОХ III, 125-126. Знаех го .. този ъгъл и бях виждал хлапетата. Те се мушеха между минувачите с по някой пакет американски цигари. Б. Райнов, ДВ, 160.
2. Ходя, отивам, влизам някъде или се намесвам в нещо, в някаква работа, без да съм повикан, поканен от някого; вра се, завирам се, пъхам се. След като изгориха бай Ангел и леля Василка в хлебарницата, аз се мъчех да поразбера кой е предателят, мушех се навсякъде,.., в самата полиция ходих няколко пъти и там също надавах ухо. И. Радичков, ББ, 88. Ние [врабчетата] сме посто-янно сред птичия свят, мушим се навсякъде, всичко виждаме и от всичко гледаме да вземем поука. Й. Радичков, НВ, 110. След няколко години, като се появи пак, все бърза, все се муши из кантори и клубове, сваля шапка, кланя се,.., а мене и не поглежда. Чудомир, Избр. пр, 51. А зрелият човек, no-мъдър, всичко души, нарежда се, гласи, при големци се муши, от лошата съдба предпазва се, страни. Л. Станчев, Худ СI (превод), 376.
О Муша си носа (гагата) някъде. Разг. Неодобр. Меся се, намесвам се, където не ми е работата или не е желано, проявявам прекалено голямо любопитство, ненужен ийтерес към нещо. Сивков: — На колко е години? Горилков: — Осемдесе, съвсем здрава, че е глуха, не й пречи да бърбори и да си муши носа навред. Ст. Л. Костов, Г, 43-44.
МУШАБАК, мн. -ци, м. Диал. Шевица, бродерия. Снощи е Рада седела, / седела, се-денкювала, / ритла е памук препрела, / ситен мушабак ушила. Нар.пес., СбВСтТ, 622.
— От араб. през тур. muçabak. Друга форма: мушамбйк.
МУШАМА ж. 1. Покрита с непромокаемо вещество материя, тъкан. При една длъ-гнеста, четвъртита, покрита с черна мушама маса седеше на стол мировият съдия. Ив. Вазов, Съч. VII, 45. Деяна седеше в кметската стая и тихо барабанеше по оръфаната мушама на масата. Г. Караславов, СИ, 109. Асфалтовата мушама се произвежда с разни дебелини и качества и от различни основни материали. Вл. Брънеков и др., СД, 111. Покривна мушама.
2. Връхна дреха от непромокаема тъкан; дъждобран. Бойците пътем навлякоха мушамите си, опасаха бойните колани, наложиха шлемовете си. А. Каралийчев, ТР, 50. В нашето купе влезе един господин с черна дълга мушама и цилиндър на глава. П. Росен, СбАСЕП, 27. Той [Борис] имаше зимно палто, но нямаше пардесю или мушама, които бяха тъкмо за това време. Д. Димов, Т, 20.
— От араб. през тур. ши^ашша. Друга (осгар.) форма: м у П1 е м а.
МУШАМЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от мушама. Имаше една вехта книга от дяда ни Обретена с мушамени кори. Н. Ферманджиев, РХ, 287. Мушамена покривка. Мушамено канапе. Мушамена кесия.
МУШАМИЧКА ж. 1. Умал. от мушама. Дедо Дичо извади из пояса си кесията си,.., разтвори я, бръкна в кесията и извади из нея една мушамичка. Разви мушамичката, бръкна и в нея, та извади един чарклия кърменец. М. Георгиев, Избр. разк., 83. Бай Вълчановият син / се завърна в Угърчин — /с мушамичка, / с ръкавички, / с новомоден/ панталон/и с бастон. СбХ, 168.
2. Остар. Пластир. Тотев подаде чантичката с медикаментите,.. Спас извади бинт, марля и мушамичка. Д. Добревски, БКН, 67.
МУШАНКА ж. Диал. Цвете теменуга. В голямата алея на парка бяха избуяли му-шанките — жълти, виолетови, сини, пъстри. К. Колев, М, 32.
— Друга форма: мушанга.
МУШАФЕРЕ, мн. -та, ср. Диал. Обсъждане, съвещание. Кога сакале да се тепаат дженк, кралеите на рамно Косоо, се собра-ле кралеи и банои да праат мушафере. Нар. прик., СбНУ XV, 117.
— Друга форма: мушавер&.
МУШВАМ, -аш, несв.', мушна, -еш, мин. св. мушнах, прич. мин. страд. мушнат, св., прех. 1. Веднъж или няколко пъти слагам, поставям нещо някъде, обикн. в нещо тясно или между други неща; пъхвам. Баба Коле-вица зави в кърпа къшей хляб и бучка сирене и ги мушна в торбата. Цв. Минков, МЗ,
24. Гърдъо като че не искаше да знае нито колко плаща, нито колко му връщат, мушна кесията в пояса си и тръгна към вратата. Й. Йовков, ЧКГ, 48. Той се намръщи и мушна писмото в джоба си. Ем. Станев, ИК I и II, 172. Пенка се върна от училище радост-на,.. Мушна чантата си в долапчето и припна на двора. П. Бобев, ГЕ, 118. Тя изтръпна, но свари незабелязано да мушне нещо под кревата. Г. Стаматов, Разк. II, 50. Той палваше ви-делцето и го мушваше под печката, за да не ни пречи светлината. Кр. Григоров, Н, 196.
2. Веднъж или няколко пъти пъхам, забождам, забучвам нещо тънко или остро в друго нещо или между други неща. Наниза на бялата си шия пендарите, които бе получила от майка си, сложи и една потъмняла сребърна гривна. Накрая мушна и едно червено мушкато над ухото си и собата грейна. К. Калчев, ПИЖ, 99. Прекара двата пръста
