МУЧЕНИЦА ж. Остар. Книж. Мъченица.
МУЧЕНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Мъченически. От апостолите първ Яков умря от мученическа смърт. КТЕМ, 431. Аркадий проводи тайно на Антиохия комита восточнаго Астерия, който излъга Йоана, та го изведе из града с причина, че уж ще пойдат наедно да видят мученическите гробища. Г. Кръстевич, ИБ,
159. Цяла нощ четох [книгите], погълнах ги со все факти противорелигиозние и пред очите ми съмна, яко же звезда витлеемская .. огря моя пут многострадални и мученически. Г. Караславов, Избр. съч. И, 298.
МУЧЕНИЧЕСКИ. Остар. Книж. Нареч. от прил. мученически; мъченически.
МУЧЕНИЧЕСТВО, мн. (рядко) -а, ср. Остар. Книж. Мъченичество. Той даже бил съчинил три слова: за Неделя Вая, за мучени-чеството на св. Георгия Новий и за грехопадението Адамово. Ив. Вазов, Съч. VIII, 27. Всички одобриха думите на управителя си, но не ся намери ни един да ся реши да приеме муче-ничеството си. П. Р. Славейков, ПИ, 28.
МУЧИТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Мъчител. Някоя началница имаше едно дете и му ся твърде радваше, и всякоя му даваше Щото поищаше, за да не го ускорбява и тъй за малко време то дете стана един малък мучител. П. Берон, БРП, 75-76. В Рим царуваше Максентий, който беше голям мучител и злодей, за което и не можеха да го търпят римляните. Хр. Павлович, Ц, 15. Понеже Бог е наш отец, не трябва, като му ся молим, да ся боим от него, както от един строг мучител. КТЕМ, 89.
МУЧИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Мъчителен. Наказанието на грешните в другия свят ще бъде колкото е възможно мучително и нестърпи-мо. КТЕМ, 261.
МУЧЙТЕЛНИЦА ж. Остар. Книж. Мъчителка. Един ден .. тя проважда тайно до Атила един свой верен скопец, та му казва, че го избрала за мъж и че го вика да дойде скоро на Италия, да я избави от му-чителница майка й, която я държала тъй като запряна. Г. Кръстевич, ИБ, 244.
МУЧЙТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Мъчител ски. Помисли .. колко си пострадал да ся биеш с тия римляни! Тий са народ мучителский, а ти да имаш союзничество с такъвзи народ, ще каже да му бъдеш истинен роб. Г. Кръстевич, ИБ, 357-358. Българските книжици не са чули до нине да има нигде на света, нито да е имало една толкова строга, мучителска, речи и безумна цензура, която да запрещава на гражданите да не пишат нищо никога. Г. Кръстевич, БКн, 1859, кн. 2, ч. 2, 199-200.
МУЧЙТЕЛСКи. Остар. Книж. Нареч. от прил. мучителски; мъчителски. Предаде го някоему Йордану, комуто он преди де-вят години .. убил баща му,.., и който сега за отмъщение го зе и мучителски погуби. Г. Кръстевич, ИБ, 350.
МУЧЙТЕЛСТВО, мн. (рядко) -а, ср. Остар. Книж. Мъчителство. Где сме досега видели хора да просветят един народ, без да знаят язика му? Где сме видели мучи-телството да роди любов? СбПер. п II, 61.
МУЧНЙК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Кош, сандък във воденица, в който пада смляното брашно.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. Друга
форма: м у ш н й к.
МУША, -иш, мин. св. мушйх, несв.
1. Прех. и непрех. Забивам, вкарвам, втик-вам островръх предмет в някого или в нещо, пробождам, пронизвам с островърх предмет някого или нещо; бода, мушкам. На сутринта у тях дойдоха полицаи. Ровиха в сай-вантчето, в обора,.., търсиха из мазата,.., мушиха с железни шишове земята. Кл. Ца-чев, СШ, 80. Капитанът го пратил да муши в купите слама заедно с другите войнц-ци и да търси дали няма скрито оръжие. И. Радичков, ББ, 164. Само Айфеловата кула муши върха си в надвисналата под зданията мъгла. Т. Генов, Избр. пр, 56. И мушат нашите, додето / със жертви се покри полето, / със трупове безчет. К. Христов, НН, 66.
2. Прех. Грубо, силно натискам с тънък или островръх предмет някого или нещо, обикн. за да причиня болка; бода, ръгам, мушкам. Селянинът мушеше с остена воловете. Ив. Вазов, Съч. XIII, 36. Той мушеше коня често, за да стигне по-скоро в престолния град. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 352. Подофицерите тичат по редиците и току мушат момчетата в корема. П. Незнако-мов, БЧ, 8. Ще изведе за продан кон и ще отсече: двадесет хиляди! А купувачът ще огледа зъбите на добичето, ще го муши с палеца в хълбока, ще му тегли опашката и ще възрази. А. Гуляшки, СВ, 191.
3. Прех. Слагам, поставям нещо някъде, обикн. в нещо тясно или между други неща; пъхам, въвирам, мушкам. Заловил се с прибирането на вещите, които трябвало да вземе със себе си. Кое прано, кое непрано, мушел в раницата и си мислел за богатата обстановка при партизаните. Сл. Трън-ски, Н, 493. В тая дупка бяха подозрели, че е мушил бунтовнически писма, които е приемал от комитетите и ги е разнасял по селата. К. Величков, ПССъч. I, 68. Това беше гледка, подобна на тая, каквото представя врабешко гнездо с излюпените пиленца, до които е кацнала врабката и муши смляната хапка в зиналата човчица ту на едното, ту на другото. Б. Болгар, Б, 143. Камен се зае с инсталацията на радиоприемника. Той мушеше ту един, ту друг щепсел в контактите на радиоприемника. К. Ламбрев, СП, 200. муша се I. Страд. от му
