МУЦУНЕСТ, -a, -o, мн. -и, прил. Разг. Неодобр. Който има голяма муцуна.
МУЦУНКА ж. 1. Умал. от муцуна (в 1 знач.). От съседния храст се чу шумолене и оттам се подаде острата муцунка на мишка. Ем. Станев, ПГВ, 92. Овците смирено идеха при нея, ближеха ръцете й с влажните си муцунки и я гледаха. Елин Пелин, Съч. II, 43. В лисичата хралупа заскимтяха малки лисичета с дълги муцунки и лукави очички. А. Каралийчев, ТР, 96. Еленът вдигна гордата си глава,.., и душейки с влажна-та си муцунка, дълго се взира в необичайните посетители. П. Здравков, НД, 41. Първата рибка се спусна към дъното с източена муцунка. П. Бобев, ГЕ, 47. • Обр. Край рогозката .. бяха оставени два чифта налъми и чифт сини платнени чехли с остри муцунки. Д. Талев, ЖС, 207.
2. Умал. от муцуна (във 2 знач.); личице, мутричка. [Сестричето] седна на столчето. „Божичко! По-скоро, по-скоро да пораст-на!“ И се радваше в огледалото на муцунката си. Г. Стаматов, Разк. II, 17. Детето бе беличко, пухкаво, със сини ангелски очички и с доста приятна за пеленаче муцунка. П. Незнакомов, БЧ, 33. Дребната женица сменяваше по няколко пъти на ден тоалета си и усилено гримираше острата си френска муцунка. Ив. Мирски, ПДЗ, 180. Като пастир чета пиехме от кладенците. Натопим муцунките си в студената вода и през кръгчетата, които се образуваха, се оглеждахме. М. Яворски, ЕСВ, 91-92.
3. Умал. от муцуна (в 3 знач.); мутричка. Щом тоя голям човек прави такива муцунки и така смешно се търкаля,.., защо да не му позволи да го люшка високо, високо и после ниско, ниско. В. Андреев, ПР, 63. И тя [мама] е нещо сърдита — познавам по устните й, събрани в упорита муцунка. Д. Бозаков, ДС, 5.
МУЦУНООБРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който има вид, форма на муцуна. Покритите водоводи също се наричат канали и имат профили: а) кръгли;., г) муцунооб-разни; д) правоъгълни. В. Фильов и др., ХК,
14.
МУЧА, -йш, мин. св. -ах, несв., непрех. За крава, вол, теле — издавам характерен проточен глас, звук. На улицата играеха деца, мучаха говеда, тропаха коли. Г. Караславов, СИ, 180. Встрани от къщата е оборът за добитъка — доскоро в него цвилеха коне, мучеха волове и крави. Б. Несторов, СР, 6. // За човек — наподобявам, имитирам такъв глас. Той беше незаменим подражател на разни животински гласове: лаеше като куче, мучеше като крава. Г. Белев, ПЕМ, 86. Вземе., та събере и навие рогозката, изправи я до вратата, па се скрие в нея и, като доде жена му, дращи отвътре и мучи да я плаши И. Йовков, ПГ, 244. // За човек — издавам подобен, характерен проточен глас, звук. Кресне ли майорът и на него изведнъж му се схване езикът. Само мучи, а какво казва, и родната му майка не може разбра. П. Незнакомов, БЧ, 14. Генади и Борис отидоха при него и направо го повалиха на земята, като започнаха да тъпчат с краката си, докато Гатю взе да мучи. К. Калчев, СГ, 224.
МУЧА, -иш, мин. св. мучйх, несв., прел. Остар. Книж. Мъча. А хората го уловиха тутакси и го предадоха Ликургу да го мучи както щИ П. Берон, БРП, 13. Не повреждай ду-щата си, нито я мучи сос попечение (кахър). Й. Сгоянович, ДСС (превод), 48. муча се страд.
МУЧА СЕ несв., непрех. Мъча се. Като сичките ся мучиха и никой не можа да го прекърши, зе той снопа и го развърза, а че начена, та изкърши едно по едно сичките копця. П. Берон, БРП, 81. Грешниците ще стоят от лява страна и ще се мучат во вечна мука. Хр. Павлович., Ц, 29.
МУЧЕНЕ, мн. (рядко) -ия, ср. Отгл. същ. от муча. От селището долиташе сподавена глъчка от човешки гласове, скърцане на коли, мучене на крави и цвилене на коне. Д. Димов, Т, 693. Селските комини пушеха, долавяше се мучене на добитък, песен на петли, лай на кучета. Ст. Мокрев, ЗИ, 351. Откъм полето с проточено мучене се връща градската чарда. К. Константинов, ПЗ, 91. Исото състоеше в приглашане на псалта с едно проточено, безконечно мучене: а-а-а-а! Ив. Базов, Съч. X, 165. Той беше ням,..: никога не отваряше празната си уста, никога не се опитваше уж да говори с някакви грозни викове, стенания и нечовешки мучения. Д. Талев, С И, 193.
МУЧЕНИЕ1 ср. Книж. Мучене. Добитъкът слизаше от баира на чарда. Облак прах се носеше из пътя, чуваше се мучение, чатка&г на рога. Ст. Даскалов, БМ, 265. Изкараните говеда по отсрешната рътлина весело блеяха и си пасяха, а хлопките им постоянно дрънкаха и гласът се разнасяше по долините и съединен с блеянието и му-чението на добитъка правеше една весела хармония. Ив. Докторов, ЗД, 56.
МУЧЁНИЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Мъчение. Като претърпя гонение и мучение и като го изпъдиха братията му, по-търсц и намери прибежище при българите. Хр. Йоанович, Ц (превод), 30. Тоя род [женският] е разорението на бащите, муче-нието на майките,.., срам на сродниците. ВУХБ (превод), 20.
МУЧЕНЙК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Мъченик. Изкушението е силно, а той не е роден да бъде мученик на вярата си. Н. Бончев, Р (превод), 82. Те признавали за свети само онези, за които се споменува в родословията на Лука и Матея, апостолите и още мучениците, които са били предадени на смърт за непочитанието кръста и иконите. ПСп, 1873, кн. 7-8, 86.
