МУХЪЛ 776 МУЦУНА
даха от града, та ме изпитваха,..; писаха нещо, ударваха мухура на селото, па като свършиха с тая работа,.., ядоха и пиха цела нощ. М. Георгиев, Избр. разк., 216.
МУХЪЛ, мн. няма, м. Плесен. Малкото четвъртито прозорче на килията .. гледало в стена, на която личели оголени сиво-зелени камъни, покрити с мухъл. Сл. Трънски, Н, 251. От таваните се ронеха студени капки като от свода на пещера. Мухъл покриваше хляба. Е. Йончева, 5г,
93. В помещението беше тъмно и влажно, миришеше на мухъл и пръст. Д. Ангелов, ЖС, 59. Макар прозорците през цялата сутрин да бяха стояли отворени, в стаята все още се чувствуваше дъх на мухъл и нео-битавано жилище. Д. Димов, Т, 46-47. Хващам мухъл. • Обр. Общият ефект на манастира е поразителен..; това смело зодчество, родено и възпитано от вярата и минали векове, неволно те тегли и възвръща към тях и ти чув-ствуваш тоз час дъха на историческия мухъл. Ив. Вазов, Съч. XV, 23.
◇ Мирише на мухъл. Разг. Употребява се, за да се посочи, че нещо (възгледи, разбирания и под.) се схваща като остаряло, несъв-ременно. Ти откъде изкопа тая теория? — грубовато попита той. — Мирише ми малко на мухъл. М. Грубешлиева, ГР, 159.
— Ог гр. цоихХа. Друга (осгар. и диал.) форма: м у х о л.
МУХЪЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Рядко. Прил. от мухъл. И от широкия и висок купол на тоя велик храм, през парата на кърви и сълзи, и вопли, и стон, през мухълния въздух на деспотизма, гледа като паяк кошмар, бог и цар Николай II. Ив. Унджиев, БР, 1930-1931, кн. 3, 114.
МУЦЕ, лш.-та, ср. Жарг. 1. Хубаво момиче; муцка.
2. Като междум. За израз на възхищение от нещо хубаво; муцка.
МУЦКА ж. 1,Диал. и жарг. Физиономия, лице, гримаса. Глей муцката му сал каква е. СбНУ XIII, 268.
2. Диал. Муцуна, зурла. Проклетио волк.. ни-како не му се дааше да го удри .., дори беше скочил и го [коня] ватил за муцка. Нар. прик., СбНУ X, 160. Нашал на пъто едно мързеливо .. момче под една круша.. и со отворена муцка чекало да му падне некоя круша направо во устата. Нар. прик., СбНУ III, 184.
3. Жарг. Хубаво момиче, жена; муце.
4. Като междум. Жарг. За израз на възхищение от нещо хубаво; муце.
МУЦУНА ж. 1. Предната издадена част от главата на животно; морда. Животното протегна глава и сложи влажна муцуна на коляното на своя стар приятел. Елин Пелин, Съч. II, 157. Овцете се натрупаха над-лъж, натопиха муцуни във водата,.., а овчарката сведе очи и се замисли. П. Тодоров, И I, 9. Нападнати от вълци, тия стадни животни [глиганите] заставаха наредени на колело с обърнати към хищниците муцуни, като оставяха в кръга младите прасета. Ем. Станев, ПЕГ, 64. Едва сега видях, че муцуната й [на мечката] беше пробита и оттам беше прокарана халка, свързана със синджира. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 132. Показа се голяма рибя глава с тъпа муцуна. А. Мандаджиев, ОШ, 51. Той [мравоядът] има извънредно много удължена муцуна, която му придава причудлив вид. К, 1963, кн. 3, 7. • Обр. Военната камионетка се показа от завоя.. Черната муцуна на мотора се люшкаше и кланяше по тесния път. Ем. Станев, ИК Ш, 222.
2. Неодобр. Лице, физиономия; мутра.
— Лъжеш — вика, — дяволски сине! Еретик си ти и куче. И муцуната ти е ерети-ческа. Макар, че е богообразна. Ем. Станев, А, 153. —Да ми ядат кучета главата, ако разбирам какво намери в моята муцуна, та ме остави да пазя жените и кокошките. Ив. Вазов, Съч. XXI, 32. Идеше ни да му разбием муцуната, но се наложи да му благодарим. М. Иванов, ТЛР, 31. Где образа, що ни от Бога не дели? / Вред само муцуни лукави, диви, зли! К. Христов, ПП II, 123. // Прен. Руг. За изразяване на неприязнено, оскърбително отношение към някого. „Нямаше да се занимаваме с оная мръсна муцуна, която носи позорното име Лазаров“. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 121.
3. Гримаса, Физиономия, мутра.
◇ Надигам / надигна си муцуната. Неодобр. Възгордявам се. По-рано .. в канчето ми туряше по две и по три мръвки... Но откакто поручикът го похвали еднаж, надигнал си е муцуната, като пуяк. Д. Калфов, ПЮН, 143. Натривам / натрия (натърквам / натъркам) муцуната на някого. Грубо. На-ругавам, нахоквам, наказвам някого, скарвам се с някого за нещо. То е тъй, синко — глупавият, като се докопа малко до лесни-на, забравя теглото, ама добре че има умни хора, да натрият муцуната на такива шашкъни. В. Нешков, Н, 308. От деня, в който надникна в стаята на младоженците и видя тесняшките вестници под дюшека на леглото, старият търсеше сгода да поприказва със сина си, за да му натърка муцуната. Г. Караславов, Избр. съч. VI,
154. Пъхам си / пъхна си (въвирам си / във-ра си) муцуната някъде. Грубо. Меся се, намесвам се където не ми е работа или не е желателно, проявявам прекалено голямо любопитство, ненужен интерес към нещо.
— Защо ти е Яна? — запита Гатю. Вместо отговор Борис изкрещя в лицето му „чиба“ и започна да се брани от него, уж да не го ухапел. — Не си пъхай муцуната, където не ти е работата! К. Калчев, СТ, 160-161. За Мими твоето предложение да скъсате е дошло като гръм от ясно небе! .. — Длъжен съм да ви напомня, че нервите ми не са от пластмаса: защо си пъхате муцуните в чуждото блюдо? Др. Асенов, И, 45.
— От гр. ро\)тстог>уа.
