на госте." Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 23.
О Майчин дом. Разг. Акушеро-гинекологи-чна болница; родилен дом. — Стой бе! Ти пък пощуря.. — Ами в къщи... ами жената...
— Какво къщи и жената — там си са, няма да избягат, а пък онази с детето е вече в майчин дом. Г. Райчев, ЗК, 89. — Децата, като твоето момче, родените в майчините домове, в клиниките и чуждите квартири, са вече стотици хиляди и ще станат милиони. О. Василев, ЖБ, 28. Майчин език. Разг. Роден, матерен език. Раненият зажумя, сякаш се завардваше, и на майчиния си език изрече някакво проклятие. В. Нешков,
H, 13-14. Аз обичам песните, в които / е духът народен съхранен: / на езика майчин и свещен / в тях очарованието е скрито. Н. Ракитин, С И, 77. Майчина душица. Диал. Мащерка. Майчин лист. Шушулки от южно дърво, подобно на акация, употребявани в народната медицина под формата на запарка като слабително средство.
> Бащин и майчин <с*ш>; майчин син. Разг.
I. Силен физически и безстрашен, смел, решителен човек; юнак, юначага. — Зарад кого ще се давиш? Зарад този келчо ли?.. Той ако е прост, има умни хора, до тях ще притичаш, все ще се намери един майчин син да му дойде дохак. В. Нешков, Н, 307. Той [Белопитов] продаваше мило и драго, задължаваше се да робува, само да са намери някой майчин и бащин, който да го въоръжи. 3. Стоянов, ЗБВ I, 450. 2. Пренебр. Обикн. в обръщение. Нехранимайко, непрокопсаник, синковец. — Възгор-дя се майчиният син. Първенството на селото погази, око не му мигна. Жена си в гроба ще прати. Н. Каралиева, СМ, 49. Спюичко замълча и помисли злобно: „Пинтия си, сине майчин!... Като лихварина от града, който продаде нивата на байца ми.“ Д. Димов, Т, 162.
— Напред, или ще стрелям! — предупреди Юрука.. — Стреляй! — изрева той [Иван] като ранен. — Стреляй, майчин сине! Г. Карас-лавов, СИ, 224. Всмуквам / всмуча с майчиното си мляко. Книж. Усвоявам, получавам нещо от рождение. — Срамът се всмуква още с майчиното мляко! Изглежда, че не си ме закърмила с него! О. Василев, Л, 43. Дете в майчин корем писна; Дете в майчин корем ще писне. Диал. Положението стана (ще стане) много тежко, лошо поради жестокостите, зверствата на някого. И майчиното си мляко издавам (изказвам, казвам и под.). Всичко, което знам, което ми е известно (издавам). — Като грабна ей това, неокастрено — заканил се началникът и посочил едно дълго дърво, — всичко ще кажете. И майчиното си мляко ще издадете. Сл. Трънски, Н, 202. Лазар отиде в Яневата механа и разправи патилата си.. Нищо не скри. Изказа си и майчиното мляко. А. Кара-лийчев, ПГ, 54. Оплаквам майчиното си мляко. Много се мъча, много е тежък животът ми, та съжалявам, че съм се родил. „Ваишта длъжност е да правите това, щото ви са заповяда.“.. "Ах! Ще дойде онзи час, в който тия народоубийци ще да оплачат майчиното си мляко! С, 1872, бр. 39,309. Продавам и майчиното си мляко. Разг. Няма нищо свято за мене, в състояние съм да извърша всякаква подлост, низост. Проклинам / прокълна майчиното си мляко. Разг. Горчиво съжалявам за нещо, за постигналата ме беда. Северният вятър ги солеше със сух сняг, фуфляеше през пролуките и разпраните кръпки на абите им и ги караше да проклинат майчиното си мляко. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 175. Не са ли туй думи на някой, /що в кърви е дните си чел, /и бога, и майчино мляко / от свойта Голгота проклел? Т. Траянов, Съч. III, 52. Пропшцява/ пропищи и дете в майчината си утроба. Разг. Положението става много тежко, лошо поради жестокостите, зверствата на някого. — Сигу рно си чувал за бистричанския кмет?.. — Не съм —.. — Жалко! Инак щеше да знаеш, че от него беше пропищяло и дете в майчината си утроба. Л. Станев, ПХ, 35. Разплаквам / разплача <и> дете в майчина<та> утроба. Разг. Върша големи жестокости, не щадя никого; издевателствувам. Кочо Христович,.. през народняшкото време, в качеството си на Самоковски околийски началник, бе разплакал и децата в майчината им утроба. Пряп., 1903, бр. 17. 4. Сине майчин. Разг. Нео-добр. Обръщение към човек, който се е провинил. С чужда пита майчин помен правя. Разг. Ирон. Проявявам щедрост към другите, като използувам чужди средства; разпореждам се с чужди блага, средства като със свои. — Странно — каза Санчо Панса. — Не мога да разбера как става така, че вие правите подаяния с моите цървули, и не на мен, а на вас се оказват почести,.. Значи с чужда пита — майчин помен — въздъхна Санчо. В. Цонев, Сг, 1965, бр. 1006, 3. Рибите се сготвиха и Тошо приготвяше софричката, за да направи с чужда пита майчин помен. Ил. Блъсков, TCP,
7. С майчиното мляко. От рождение. Може да се видят дълблоките извори на страшната омраза към чужденеца-нашественик, предавана от поколение на поколение с майчиното мляко. Ал. Гетман, ВС, 40. Халал ти майчиното мляко. Диал. Възклицание при одобрение на постъпките или качествата на някого. От-далек ги Мара сагледала, /отдалек на Гино си продума: / „Алал тебе, Гино арнаутче, / алал тебе майчиното млеко, / дек улови пюа луд бекриа!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 4.
— Друга (диал) форма: м а й к и н.
МАЙЧИНИЯ, мн. няма, ж. Диал. Имот, имане, което е на майката или е останало от майката. Тогай веле мома Катерина: / „Море лудо, лудо да и младо. / Не продавай, лудо, не издавай, / майчиния, лудо, таткови-на.“ Нар. пес., СбБрМ, 380.
МАИЧИНКА ж. Диал. Умал. гальов. от майка; майчичка, мамица, мамка1. Хат-те рекла на майка си; — Ти майчинко, капна от умора. Я ми дай чувала да занеса на телетата сено. Н. Хайтов, ДР, 159. — Ти вярваш ли на хорските приказки? — Защо
