само на хорските?.. — И майнинка дума... Б. Несторов, АР, 185. Проводи ма, майчин-ко, на водица, / на водица, майчинко, на студена. Нар. пес., СбНУ V, 32. Как си ма, майчинко, породи / такава тъонка, висока. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 22.
МАЙЧИНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е присъщ, свойствен на майка; майчин. Някои от по-старите жени познаха по очите и по петната на лицето и, че е бременна и с топло, майчинско съчувствие, с една чудна за тия селски жени деликатност и загатваха какво са познали. Д. Талев, И, 405. В първите дни, обзета от пробудилото се у нея майчинско чувство, Гунка не мислеше за нищо друго, освен за детето cil Г. Райчев, ЗК, 190. Баба Пе-тра и сестра й се нахвърлиха с майчински упреци и утешения както към младата снаха, така и към свекърва й. П. Здравков, НД, 234. Тя не бе чула от нея [майката] добра и насърчителна дума — майчинска ласка и сърдечна милувка. Не, само побоища и хули. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 404. Гората и тя бе будна, люлееше детска люлка, пееше приспивна песен. Тоя тих, майчински глас отключи затворени врата и пред него [Богдан] се ширна пътеката на бъдещия му живот. К. Петканов, X, 208.
МАЙЧИНСКИ. Нареч. от прил. майчински; като майка, грижовно, нежно. Някъде ще заприпка тънкокрако конче и тънко ще изцвили — и тозчас топло и мац-ццнски нежно ще изхъхри някоя кобила. И. Йовков, АМГ, 138. Когато Петърчо завърши медицинските науки и занесе на леля си дипломата, престарялата вече мома го целуна майчински по челото. М. Марчев-ски, П, 107. Бабата млъкна, на сърцето и ставаше все по-мъчно за изгонения младеж.. Колко много й се искаше да го зърне в този момент и майчински да го повика в топлата одая, да го нахрани. К. Калчев, ЖП, 350. Планината ги посрещна и майчински приюти в пазвите си. Д. Спространов, ОП, 233.
— Друга (диал.) форма: майчйнски.
МАЙЧИНСТВО, мн. няма, cp. 1. Биологични и социални функция на жената за възпроизводство на човешкия род, осъществявана с раждането и отглеждането на децата от майката. Грижата за отглеждане и възпитание на децата на нашия народ и грижата за майчинството трябва да стане една повсеместна всенародна задача. Г. Димитров, ВКОФ, 49. По цялото й стройно тяло личеше настъпила зрелост на близко майчинство. П. Константинов, ПИГ, 212. Отпуск по майчинство. // Състояние на женско животно през периода на бременността, раждането и отглеждането на малките. През месец март вълчите глутници се разтурват и старите вълчици се отдават на майчинство.. Вълчицата си избира дупка в някои скали,.., постила бърлогата с мъх, сухи листа и съчки и там ражда своите вълчета. Ем. Станев, ЯГ, 74.
2. Достойнство и самочувствие на майка. Красавицата Дана,.., бавно извърна глава и тия влажни очи, в които лъщи цялата дълбочина на майчинството, изведнъж те потопяват в някакво пълно и радостно успокоение. К. Константинов, ПНП, 24. Не скърби за тъмнотата / на смолистите коси: / тя премина във децата / и венецът на главата —/майчинството — те краси. Ив. Бурин, ПТ, 131.
МАЙЧИЦА ж. Гальов. 1. У мал. от майка. Той мразеше с цялото си детско сърце тия чужой къщи, дето се губеше милата му майчица по цели дни, и се радваше, като се връщаше тя вечер при него. Д. Талев, ПК, 162-163. — Слушай Елке, не говори така. Я си помисли за детето. Кому ще го оставиш? Какво ще прави то без майчица? Елин Пелин, Съч, III, 81. — Благодаря ти, майчице! — извика зарадвано гарджето и в същия миг клюмналата му главица се изправи и очичките му засвяткаха от щастие. Св. Минков, ПК, 27-28. България няма ли синове, които да са смилят и дай помогнат? О, има много и добри български синове, кадърни да развържат майчицата си от тежките робски вериги. НБ, 1876, бр. 48, 187. „Ех, горо моя, горо кичеста, / Старо планино, моя майчице! / Я скрий ма, горо, под зелени бук.“ Л. Каравелов, Съч. I, 37. Имала мама, имала/ енного сина, Стоян-ча,.. па си го мама загуби. / Тръсила го йе майчица / цели ми девет години: /.. / нийде го мама не найде. Нар. пес., СбНУ XLVI, 86.
2. Като междум. Разг. В зват. падеж, често удължено и в съчет. с друго междум. или самостоятелно. За изразяване на болка, страх, отчаяние, мъка и под. — Майчице! — изохка някой съвсем близо до него и Ванко поиска да попита кой охка, но не можа. М. Грубешлие-ва, ПИУ, 273. Докато горският стане, Медко търти да бяга, но преди да стигне гъстака пропукаха изстрели.. — Майчице, уби ме! — изхлипа Медко и се шмугна е гъстака. X. Русев, ПЗ, 90. — Отворете път хора! Умирам, умирам, издъхвам, майчице!. Ив. Вазов, Съч. XXII, 150. И щом са затули надалеч у лъга, хвана да плаче с глас и да вика: "Олеле, майчице! Олеле!"У, 1870, бр. 4,63.
О Майчицата ще разплача (разгоня, разкатая) някому; майчицата разплаках (разгоних, разкатах) някому. Разг. Грубо. Ще отмъстя (отмъстих) жестоко на някого (в бъд. вр. обикн. при закана за жестока разправа). Озъби се гневно беят, тръсна глава и насочи пушката си към тях: — Ама още ли сте тука, мори! Ей сега майчицата ви ще разплача! Д. Талев, И, 428. — Хайде — вика — дате женим, че ръката ме сърби да разплача майчицата на Руфа-тя! — Може да ме жениш — казах на дяда,.., но Руфатя няма да закачаш! Аз ш/е се разправям с Руфатя! Н. Хайтов, ДР, 220.
МАЙЧИЧКА ж. 1. Диал. У мал. гальов. от майка; майчинка, мамица, мамка1. Мита
