де прощавай: / В чужда ще къща да ида, / чужда ще майка да майча, / чуждий ще баща да бащя. Н. Геров, РБЯ III, 44.
МАЙЧА ж. Диал. Майка; макя, мала1, мамка1, майна, мая2. Майча у вас ли е? Ела, майчо, да ядем! Т. Панчев, РБЯд, 201.
МАЙЧЕ, мн. (рядко), -та, ср. 1. Разг. Обикн. като обръщение. Умал. гальов. от майка; мамче, маминка, мамичка. Изведнъж към три часа Офелия се събуди и прекъсна хаоса на моите размишления. — Майче, какво правиш тука? Кога дойде? Не си спомням кога си дошла... Н. Стефанова, ОС, 12. — Майче, аз съм вече съвсем чиста — казва то [детето] и вдига двете си ръчички, които действително вече са съвсем чисти. Ст, 1963, бр. 903, 2.
2. Разг. Членувано или в съчет. с притеж. местоим. Майка; мамче. Той безропотно се качи в колата и изчезна от погледа й, равнодушен и ленив, сякаш никога нямаше да си спомни за майчето. Т. Монов, СН, 23.
МАИЧИН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на майка, който принадлежи на майка. И до днес, когато посещавам селото си, не забравям да се поклоня на два мили гроба — майчиния и Белчовия. Елин Пелин, Сьч. II, 33. — Мамо, мамо... — простена Божана, отпусна глава на майчините си гърди. — Аз не съм здрава, ти знаеш, майчице. Д. Талев, ЖС, 34 L След обед дойдоха у Милкини нейни и майчини й приятелки за честито. Ив. Вазов, Сьч. XXVII, 19. Клета майчина ръка, / ти ли го в неволя черна / с думи на любов безмерна / утеши и приласка? Д. Дебелянов, С 194о, 70. Злодейската ръка на динисляма изтреблява с огън и меч невинните и беззащитните старци, жени и деца, като не щади даже ония, които са в майчината си утроба. НБ, 1876, бр. 17, 66. Канисах, лудо, да дойдам, / на път ме мене отреа /майчини те девет бракя, / девет бракя, осум снаи. Нар. пес., СбБрМ, 382. Дай му лула тютюн, да ти изкаже и майчшюто мляко. Погов.
2. Който е присъщ, свойствен на майка; майчински. Майката се хвърли на щерка си със сърцераздирателен писък,.. Па захвана да нарича ония глухи, недоизречени безумно-ст-растни слова на майчина любов и отчаяние. Ив. Вазов, Сьч. XXIII, 100. И пак дълбока нежност ме обзе — / събудена от майчината обич — / знай, твоят кът е, майко, незает / в сърцето ми. В. Андреев, ПП, 71. Майчини грижи. Майчин инстинкт.
3. Който е направен, извършен, идва от страна на майката по отношение на децата й. Тя се наведе и целуна спящопю дете по розовите странички и заговори, капю че ли му завещаваше своя майчин съвет. Ив. Вазов, Н, 24. Виновникът претърпява едно ужасно наказание: ако не е била отчаяната майчина защита, той едва ли не и{ял да бъде обесен с главата надо-ле. П.К. Яворов, Сьч. II, 171. Първа ляспювица щом зачурулика под стряхата,., и овчарчето наметна ямурлук и подкара овцете. Скри се като пущинак в Балкана, стои и досега там. Ни в празник слазя, ни на майчини заръки отвръща. П. Тодоров, И I, 20. Бяла, спретната кьщурка. / Две липи отпред. / Тука майчина милувка / сетих най-напред. Ран Босилек, Р, 29. — Ох, дядо попе, какви майчини клетви ма стигнаха, какви ли бащини грехове съм имал да изплащам? Ил. Блъсков, ПБIII, 67.
4. За род, семейство, роднини и под. — който е свързан с майката, който се отнася до майката. Повечето от близките на Левски както откъм бащина.., така и откъм майчина.. страна, се отличават с буден дух и прпедприемчивост. Ив. Унджиев, ВЛ 33. Не съм имал никога случай да мина през Ви-шовград и да разпитам и да узная нещо за майчиния си род. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 25. Прадядото на Христо Смирненски по майчина линия бил заможен селянин с оригинални хрумвания и с голям авторитет в селото. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 18. Либе Марийке, Марийке, / довечера ще да дойдем, / да дойдем, да та искаме — са-кън да не си отрекла, / родата да ни посра-миш, нашата рода, голяма, / майчина рода, бащина! Нар. пес., СбНУ XLVI, 182.
5. Биол. За органична тъкан, растение и под. — от който произхожда, ражда се нов организъм, клетка и др. Те [пъпките] са по-тежки, откъсват се от майчиното растение и потъват на дъното. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 37. При последните [доброкачествените тумори] понякога туморно разрасналите се клетки така сполучливо наподобяват или имитират строежа на майчината тъкан, че са необходими голяма опитност и усилия за установяването на туморното естество на клетъчното разрастване. Р. Райчев, НКД, 60. Получават се две нови клетки с еднакво разпределение на майчиния материал. По-точно, във всяка дъщерна клетка има толкова материал, колкопю е имала тяхната майка. Хр. Оди-сеев, ТН, 35.
6. Като същ. а) майчино ср. Разг. Имот, наследство от майката. Отворих раклите. Какво ли нямаше в тях! Сякаш слънце засия в стаята, тъй пъкаха те от сребро и злато!.. Баща ми пак се усмихна. „Това не е всичко, рече той, то е само моето, а виж сега майчиното си. Отключи сега хе-оня дългия, зеления ковчег!“ Ст. Загорчинов, ДП, 225. б) майчини, мн. Домът и семейството на майката. Един ден на женицата и причерняло, събрала си бохчичката, грабнала детенцето и право у майчини си. М. Кюркчиев, ВВ, 112. Милена си отиде успокоена. Денят и се стори весел, като да е първа ластовица. Тръгна да иде у майчини си, та да се оплаче и на майка си. К. Петка-нов, X, 50. Аз минах да живея в патриаршията и на неделята веднъж-дваж ходех у майчини. Св. Миларов, СТЦ, 27-28. Милан Милици думаше: / "Либе Милице, Милице, /../ на госте не сме ходили, / у майчини ти
