общината пък се бяха подредили абаджиите, които вече майсторяха своите шаячни дрехи и джубета. П. Здравков, НД, 14. Ля-тно време [бащата] ловеше риба, плетеше рогозки, майстореше малки кошници, които петъчен ден продаваше на пазара. А. Гу-ляшки, Л, 345. Започна [Ристьо] да майстори по-тънки работи: гривни за девойките, пръстени за невестите, от часовници отбираше. А. Каралийчев, СР, 39. Дотекал е Вардар, Ве-ло, мори Вело! / Кален, каловитен, / матен, матовитен. /.. / Накрай стои лудо, / накрай стои овчар, / та урки (хурки) майстори. Нар. пес., СбНУ XXIX, 31. майсторя се страд. Колички внасяха вар и тухли. Попитах управителя какво ще се майстори, а той ми обясни:
— Една врата се отваря, а друга се затваря. Ог, 1965,^. 999,3.
МАЙТАП м. 1. Разг. Шега, закачка, подигравка. По едно време кой беше, не помня, току се провикна: — Абе, не може ли да си направим един майтап? Тогата се връща, кай, следобед от хранилките, да залос-тим мечката на завойчето край моста да видим какво ще прави. Н. Хайтов, ДР, 206.
— Започнах да си правя майтап с него. Карах го да ми лъска обувките, пращах го на лавката за лимонада, вечер го разигравах с „мирно, свободни“ и го обучавах да скача в леглото си като истински заек. Д. Цончев, М, 150. Председателят ме гледаше учудено: — Да не се майтапиш — казва. — Никакъв майтап — отговарям му, — а сериозно,
— думам — ставам овчар. РД, 1950, бр. 109, 2. Тя ме изгледа изпитателно. После се намуси: — Вие май ме вземате на майтап. Б. Райнов, НН, 249. — Мющерии е мислил да му докараш от село, затова те е черпил тогава.. — И мене тогава ми мина такова нещо през ума, ама си рекох, че и той съвест има, не може да си бие майтапа с тази работа. Кл. Цачев, 51.
2. В съчет. с падна (падам), стана (ставам). Смях, веселие. След вечерята разказваха вицове, падна голям майтап. А Оти-ииш на плажа без бански — станал голям майтап .
3. Като нареч. С предл. на, за, от. За извършването на някакво действие или работа
— на шега, за подигравка, за развлечение. Хората го [Иванчо] обичаха. Даже някак неусетно и от само себе си захванаха да кръщават кое-що — Иванчовата чешма, Иванчовото мостче, Иванчовите присади.. Понякога думахме на майтап — а бе вие и селото ще прекръстите Иванчово! С. Се-верняк, ИРЕ, 244. — Ти какво? — рекох. — Решил си да ме окачиш на въжето ли? — Не бе! — уплаши се той от зловещото ми предложение. — Аз само на майтап. К. Георгиев, ВНП, 26. — Защо закачаш хорските момичета? Всичките хора веки се оплакват от тебе. Илийко се сепна ..
— А че и мене като симитчията Деля колко пъти са ме били! Ама на шега, за майтап. Ст. Чилингиров, ПЖ, 66.
— Тур. muytap.
МАЙТАПЕНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от майтапя и от майтапя се.
МАИТАПОСВАМ, -аш, несв.\ май-тапосам, -аш, св., прех. Простонар. Майтапя.
— Хайде мари, хайде да си вървим. Не виждате ли, че захванаха да ни майтапосват! Някои жени се подръпнаха колебливо настрана, след тях други. Сг. Чилингиров, ПЖ, 1.
МАЙТАПОСВАМ СЕ, -аш се, "есе.; май-тапосам се, -аш се, св., непрех. Майтапя се.
— Вие се майтапосвате, господин градоначалник! Аз ви обаждам за един опасен разбойник, вие си пиете бирата спокойно. Ив. Вазов, Съч. IX, 161. Изведнъж той виждаше да се клатят две дълги уши и зад тях — засмените очи на Босната. — Е, ама бай Андоне, ти почна да се майтапосваш с мене. Санким магаре... Ст. Чилингиров, ПЖ, 4
МАЙТАПЧИ`ЙКА ж. Разг. Шегаджийка. В нашата компания има една голяма май-тапчийка. А Съседката е голяма май-тапчийка.
МАЙТАПЧИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който е присъщ на майтапчия, който е свързан с майтапчия; шегаджийски. — Тая ваша книга, като я прочетох, ми хареса много,..
— Тя не е книга, а майтапчийска работа и мен ме е срам за нея. СбАСЕП, 213.
МАЙТАПЧИЯ, -йята, мн. -йи, м. Разг. Шегаджия. Той подпря главата си и се загледа в стената. — Какво има там? — Съчинения,.. — Какъв си майтапчия!.. И с Ружа ли тъй се майтапиш? К. Калчев, СТ, 92.
— Венче, другарят търси сегменти за мотопед, ама че майтапчия! Трай си, бе, то когато ги пуснат, ще се разчуе като клюка. Ст, 1968, бр. 1180, 3.
— Тур. maytapgi.
МАЙТАПЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Разг. Подигравам, закачам. Купила ми мама / шарени чорапи, / всеки ме поднася, / всеки ме майтапи. ВН, 1962, бр. 3258,4.
МАЙТАПЯ СБ, -иш се, несв., непрех. Шегувам се, подигравам се, закачам се. Същия ден рано следобед слязох на пристанището в Неапол, без дори да успея да обясня на Лида, че нямам почти никакво намерение да се майтапя с нея. Б. Райнов, НН, 249. Минал час, минали два, но не се виждало никой да поднася нещо.. Някои започват да се майтапят на общинска и царска сметка. П. Мирчев, К, 184. Понаучили раз-долчани за станалото, почнали да си приказват по кръчмите и кафенето, да се майтапят: — Брей, ние не можем по една жена да храним, а нашият Анко две си има човекът. Кр. Григоров, Р, 112. Легна човекът на нара, каза ни, деца, аз май ще мра, ние му викахме, недей се майтапи Сл. Македонски, ЕЗМ, 184.
МАИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Казвам „майко, мамо“. Прощавай, ро-
