Ст. Даскалов, ЕС, 153. • Обр. Писател, поет даровит, той [П. Р. Славейков] пръв със своя майсторски чук издяла из грубата скала на българский език статуи с изящни линии и форми. Ив. Вазов, ПЮ, 36.
2. Който е съставен от майстори (в 1 знач.). — Ще си построим [станция] и ние, Герго. Само да ни отпуснат пюва място тука, догодина ще докараме майсторската бригада и за лятото готово! Сг. Даскалов, ЕС, 245.
3. Прен. За предмет, произведение на изкуството и под. — който се отличава с високи естетически качества, изящен, изтънчен, художествен, красив. Като видя огърлицата, бегът ахна от почуда и възхищение — това беиъе наистина тънка, майсторска работа. Д. Спрост-ранов, ОГ1, 137-138. Повече струва [пръстенът] от златен, защото е кован, не е излят. А се кове на един път, дето се казва, от все сърце, щото най-важното в една майсторска работа е да бъде направена от сърце. П. Константинов, ПИГ, 156. „Мари моме църноока“ е ръченица за смесен хор. С тая малка композиция Добри Христов даде в майсторска форма израз и характеристика на най-хубавите национални черти. Сг. Грудев, ББ, 28. Майсторска изработка.
4. Прен. Който е направен, извършен много умело, сполучливо, добре. Те [програмите] са насочени не толкова точно и ясно да определят поведението на господарите по разните въпроси, интересующи обществото, колкото по един майсторски начин да прикрият тайните им намерения. Г. Кирков, Избр. пр I, 45. Едно от много важните условия за майсторско военно наблюдение е умението лесно и бързо да отделяме от фона обектите, имащи военно значение. Псих. X кл, 48. Майсторско управление на авпюмобила.
5. Като същ. а) Остар. майсторската ж. работилница, ателие. — След време, говори Ески-рос, когато децата пораснат, родителите и возпитателите са длъжни да ги водат по оние места, дето работат много работници, т.е. по фабриките и по майсторските. Знан., 1875, бр. 10, 155. б) майсторско ср. Разг. Майсторско свидетелство. Ако не е бобецът и картофите от село, а и дето жената шие контрабанда блузички на селянките, че няма майсторско, ще изпукаме като врабци на Суровак-ница. О. Василев, ЖБ, 245. Бай Алекси, дърводелецът, още не можеше да забрави една случка,.. Веднъж той седял умислен над чертежа на една лодка и си блъскал ума как да изработи много особен детайл.. Накрая бай Алекси се ядосал: — Ако по тия драсканици може да се направи нещо, аз ще си скъсам майспюрско-то. В. Райков, ПВ, 5.
О Майсторско звание. При шахмата — звание, давано за успехи в определен турнир или за достигане на определено равнище, измерване по точкова система. Майсторско свидетелство. Свидетелство за правоспособност на майстор-занаятчия, получено след полагане на изпит.
МАЙСТОРСКИ. Нареч. от прил. майсторски; с вещина, с умение, вещо, умело, сръчно. Славейков биеше на слабостите на народния характер, както и на неговите добродетели, намесваше твърде майсторски името Русия и величаеше свободата, която бе в опасност. С. Радев, ССБ I, 78. Скривалището е било маскирано така майсторски, че и да се мине на половин метър от вратата му,.., пак не може да се забележи. Г. Караславов, Избр. съч. III, 196. Макар и много малък още, аз знаех да плувам отлично, да карам лодка и в най-бурно време и майсторски да ловя риба с въдица по крайбрежието. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 93. Той пожела да го заведа в дола, взе със себе си капан, заложи го майсторски на една от пътечките и на другия ден хвана младия язовец. Ем. Станев, лГ, 84.
МАЙСТОРСТВО, мн. (рядко) -а, ср. Проява на голяма сръчност, опитност, умение, изкуство в извършването на някаква дейност. Майстореше таваните на къщите, перилата на чардаците.. И отдето минеше, оставяше красотата на майсторството си и славата на имепю си. П. Константинов, ПИГ, 190. Зографа седеше унесен не пред младостта и красотата на Анжелика, а пред непостижимото майсторство на художника да предаде живот на всеки мускул, да улови светлината, избликнала от тялото, пълно с живот. В. Геновска, СГ, 44. Не му се разделяиш с училището. Тук той научи не само подковаческото майспюрс-тво, но и за пръв път почувствува колко широк и колко интересен е светът. Н. Каралие-ва, Н, 51. Майспюрството на златаря възхищаваше всички. Актьорско майсторство. Спортно майсторство. Сценично майсторство.
МАЙСТОРЧЕ, мн. -та, ср. У мал. от майстор; млад майстор. Събрахме се старите и младите майстори да се сприкажем какво да правим.. — Не е работата, майсторчета, в папуците и в обувките, а в света! Н. Хайтов, ДР, 30-31 .Най-напред я подхвана църната Мара.. — Твоята съквартирантка и майс-пюрчето почнаха нещо на чифте да се мяркат. Б. Болгар, Б, 62. О, Мано, Мано, Мано майсторче, /бог да убиет твоята ума, /да що ми стана, да ми отиде, /..,/та си отиде в Со-луна града, / тамо да градиш висока кула. Нар. пес., СбБрМ, 428.
МАЙСГОРЩИНА, мн. няма, ж. Диал. Майсторство. Той [царят] заповеда да му доведат еден майстор устабашия. Му доведоа еден, що беше първ и прочуен со негоата майс-торщина по целата царщина. Нар. прик.,СбНУ, XIX, 83.
МАЙСТОРЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Разг. Правя, изработвам нещо обикн. със сръчност, умение, опитност, вещина. При пастирите е така — един прави кошници, друг дудук ще направи, трети майстори гайда. И Радичков, СР, 30. Близо до
