погачи, баклави / и разни млинове да прави. П. П. Славейков, КП ч. III, 173.
2. Жена, която има майсторско свидетелство за упражняването на някаква професия или занаят. Шапкарката утихна. От времето, когато беше майсторка в ателието за поръчки, се бе научила да открива без грешки момента, в който трябва да замълчи. Л. Михайлова, Г, 168.
3. Разг. Съпруга на майстор. Па са решиле девет майсторе: /коя майсторка най-рано доде, / нея да вградат в Узун кюприя. Нар. пес., СбНУ XXXXVI, 52. Сторили [майсторите] вяра и клетва, / който във пътя да мине, / него на моста да турят/.. /И са майсторка зададе; /.. / Нея на моста туриха / наместо бяло камъче. Нар. пес., СбВОг, 18.
— Друга (диал.) форма: масторка.
МАЙСТОРЛЪК, мн. -ци, м. Разг.
1. Майсторство, умение, изкуство, майстория. Велчо се здрависа с майстора, разпита го за вървежа на работата и го похвали за усърдието и майсторлъка му. Г. Дрънда-ров, ВЗ, 35-36. Момчил с радост посрещна разкаялите се пленници. Тъкмо такива хора му трябваха — мъже, които добре познаваха военния майсторлък на византийците. О. Василев, 33, 63. Иван пък беше кал-пакчия и умееше да шие хубави калпаци. Но не се радваше той на майсторлъка си. Св. Минков, ПК, 30. Гледа народът, възхшцава се, мисли си, че летецът нарочно е дошъл да ги забавлява, да им покаже майсторлъка си. А. Станоев, П, 118. Предвидлив стопанин, ловък в майсторлъка да умножава парите си,.., Тома за няколко гооини само натрупа богатство. А. Гуляшки, ЗР, 38. Какво пък — едно време той е учил Георги на лозарлък. По-млад беше, обърка рязането и Лозара тогава от а, бе, дето се вика, целия си майсторлък му предаде. Л. Михайлова, Ж, 88. // Стесн. Занаят, професия. — Майсторът е затова майстор, за да оставя нещо от себе си във веки градеж, който подхваща.. — Това е хубаво, което казваш, но на такава работа е по-годен млад човек, който тепърва сега почва майсторлък. П. Константинов, ПИГ, 147-148. Ако аз не се бях венчал с моя майсторлък, щях да следвам стопански науки. Д. Кисьов, Щ, 268.
2. Нещо умно, хитро скроено, с помощта на което се разрешава, осъществява някаква работа; майстория. Змея: — Кой от вас знае как съм я отвлякъл, че сте се запънали насреща ми? Дамян: — Знаем — разбрахме ти ний всичките майсторлъци. Първ имомък: — С билки си я омагьосал и си я грабнал на коня си. П. Тодоров, Събр. пр И, 320. Изложителят на настоящето е преживял в училището и е в състояние да изложи всичките майсторлъци и шашарми, вършени от управлението на училището. Пряп., 1903, бр. 71, 4.
— Други (диал.) форми: майсторлук, масторлук, масторлъ к.
МАЙСТОРОВ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който принадлежи на майстор, свързан е с майстор. Чиракува що чиракува, не довтаса да стане [Иго] нито калфа, а мустаците му пораснаха по-големи от майсторовите. М. Георгиев, Избр. разк., 111. Когато майсторът му са готвел да предаде богу душа, ачигьозлията момче скъсало тефтерите и пренесло чуждата стока в своята къща. Това обаче не му побъркало да отиде на другия ден на майсторовата си смърт, гдето проливал сълзи заедно с другите. 3. Стоянов, ЗБВ I, 69.
2. Като същ. Само мн. майсторови. Домът и семейството на майстор. Каква хубава чорба с мащерка става! У майсторови му пролетес изядоха с калфата една паница. Хем и тази риба дал не бе с биле ловена? П. Тодоров, И II, 44.
— Друга (диал.) форма: мастор о в.
МАЙСТОРОСВАМ, -аш, несв.\ майсгоро-сам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Майсторя, измайсторявам. Появиха се поети и писатели, кои за пари почнаха да майсторос-ват, фабрикуват лъжовни родословия на богаташите-варвари. Г. С. Раковски, БВВ, 46. Нашият историограф прави тези раз-мшиления: „Явно е, че някой византийски летописец е майсторосал тази реч и в своята летопис накарал императорът да я повтори.“ Т. Шишков, ИБН, 164. майсто-росвам се, майсторосам се страд.
— Други (диал.) форми: майсторйспам, масго-рйсвам, масторослам.
МАЙСГОРОСВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от майсторосвам и от майсторосвам се.
— Друга (диал.) форма: масторйснане, масто-р о с п а н е.
МАЙСТОРСКАТА нареч. Разг. Майсторски. Конарци привлякоха пребитите си в землянките,.., поругаха и попсуваха обир-ниците,.. Само, когато излязоха на видело, намериха между дърветата един от нощес-ните — прободен, ама майсторската. В. Мутафчиева, ЛСВ 1,418-419.
— Друга (диал.) форма: мйс горската.
МАЙСТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се отнася до майстор, свързан е с майстор (в 1 знач.). Това [мелницата] е и единствен спомен за сухата година, оставен от сръчната и майсторска ръка на Лазар Дъбака. Елин Пелин, Съч. I, 165. Мъчни бяха първите майсторски години на бае Крачун: мъчни бяха, ама пък бяха сладки. М. Георгиев, Избр. разк., 228. Харесваха майсторската му ръка, тънките корнизи, които правеше, леките като ластовичи крила стрехи, които пускаше над къщите. П. Константинов, ПИГ, 143. Във второто действие се яви големият артист Кръстев. Майсторските му движения, тежките му стъпки, всичко привличаше публиката.
