той. Г. Караславов, Избр. съч. V, 154-155. 2. За нещо, което трябва да бъде извършено (обикн. работа, дейност и под.) — попадам (попаднах, ще попадна) в много опитни ръце. Забавих се да ви поздравя, тебе и Маджаров, с новото начинание. Аз съм впълне уверен, че и „Бълг. сбирка“ ще прокарате със същий и успех, както и „Юрид. преглед“. Работата е намерила майстора си. Ив. Вазов, НПис., 112. Няма го майстора. Няма да стане така, няма да се случи така, не съм съгласен така да стане, не може. Ти мислеше, че като се ожениш, всичко ще върви по твоята вода. Какво кажеш, туй ще стане. Няма го майстора! И. Петров, HЛ, 185. — Ние с теб ще се трепем да отглеждаме зайци, а те — с джобовете, натъпкани с нечестно спечелени пари, да ни ядат зайците. Не, няма го майстора! В. Цонев, ЕВ, 36. Ще бодна (боднах) майстора си за пояса. Диал. Ще надмина (надминах) по умение този, който ме е учил.
— От лат. magister 'учител' през гр. paiqxopaq. — Друга (диал.) форма: мастор.
МАЙСТОРЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от майсторя и от майсторя се.
МАЙСГОРЙСВАМ, -аш, несв. \ майсторй-сам, -аш, св., прех. Простонар. Майсторя.
— Друга (диал.) форма: майсторйспам.
МАЙСГОРЙЦА ж. Разг. 1. Майсторка (в 1 и 2 знач.). — И майка ти, бог да я прости, беше такава работна. Тя пък на кенета каква беше майсторица. Като ги занижеше, като че не са бутани с ръка. А. Каменова, ХГ, 228. Тези любовни песни са се пели из цяла България, увличали са, радвали са хиляди и хиляди чираци, калфи, майстори и майсторици. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 70. На седмата година детето, ако е мъжко, завеждат го на училище,.. Ако ли е момиче, на съирта година завеждат го и го предават на майспюрица, да се учи да преде лен и памук. СбНУКШ ч. III, 35.
2. Съпруга на майстор. На другия ден стрина Кочовица отиде да навести родилката с цяло пиято питулици,.., и Султана беше много доволна, че я почете майсторицата на Стояна. Д. Талев, ЖС, 100. Tue [работниците] трябва да бъдат покорни на майсторите си, никога да не им възразяват, както на тие последните, така и на майсторицата. 3. Стоянов, ЗБВ I, 66.
— Друга (диал.) форма: масторйц а.
МАЙСТОРИЯ ж. Разг. 1. Майсторство (в 1 знач.); умение, майсторлък, изкуство. Идеалната красота на Милоската Венера с непогрешимата хармоничност на линиите, с вър-ховната и светла завършеност на непостижимо прекрасните форми те прави да се възхищаваш, като пред едно чудо на майсторията на природата. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 15. По склада на ума си, както и в майсторията на занаята си баща ми надминуваше свойте вечни другари. П. Р. Славейков, Избр. пр И, 36.
— Казват, че си бил добър готвач — каза тактично командирът.. — Слабички са продуктите, господин поручик. — Ето там е майсторията — с такива продукти да се направи вкусно ядене. П. Вежинов, ВР, 202. Ако някоя хороигрица девойка ти омае очи, кога заподскача, ако някой свирец ти увлече душа, кога засвири, то знай, че тии са ся опекли на майсторията си с безпрестайно и трънливо наваляние и учение. И. Груев, СП (превод), 277.
2. Изработка, направа на нещо. Наред с торбата над главата му стои още и нещо средно между сандъче и куфарче — пак селска кройка и майстория. П. Велков, СДН, 267. Влезе краварят Давидко, около чети-рийсетгодишен мъж, с широко червендалесто лице и дълги провесени мустаци. Той сне сламената си шапка — негова майстория — и седна на леглото. Кр. Григоров, Н, 89. — Станке, — викаха жените, — отде толкова кошници сте намерили? Мама подръпваше забрадката си надире и отвръщаше: — Харесват ли ви? Това е майстория на Кунето. Кр. Григоров, ОНУ, 88. Слушали сме,.., как по железниците летят,.., цели върволици кола,.. Каква е тая сила и колко чудна майстория е тая измислил, что измъдрил чловеческия ум! И. Груев, КН 3 (превод), 5.
3. Остар. и диал. Майсторлък (в 3 знач.). Тя [Турция] са е наканила да свика от поданиците си по един мохамеданец и по един християнин, за да състави народен парламент в Цариград и с тази си майстория да покаже на Европа, че зела вече да изпълнява своите обещания в трактата от 1856 год. НБ, 1876, бр. 49, 194. Намерили ся и хора, които ся заловили само за тая работа, та ся изпекли и станали вещи да веселят другите и с всякакви майстории да им правят с ръце и да им угаждат. Лет., 1873, 188. Царот многу време мислил каква майстория да кровит, за да познет кой йе най-юнак во царството негово. Нар. прик., СбНУ XI, 147.
О Вземам / взема майсторията на някого. Разг. Изучавам занаята, умението на някого и ставам изкусен майстор като него; изучавам се в нещо като него. Момчето взе майсторията на стария и сам отвори дюкянче.
МАЙСТОРКА ж. 1. Жена, която умее добре, изкусно да върши нещо. Постаджий-ката беше майсторка на витите ръкойки
— чудеха й се как можеше да жъне с такъв товар от жито на ръката си. Ил. Волен, МДС, 46. Старата кадъна беше призната от целия град майсторка на баклави, када-ифи и маслени курабии. К. Константинов, ППГ, 23. Голяма майсторка е стрина Вен-ковица на ткането: никой не може да тъче такива хубави кенарени платна, везани възглавници и ишрени черги, каквито тъче тя. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 167. А на стопанката е цялото лице /усмивка; / .. — от младост още ранна / прочута майсторка
