Барока. Хр. Ковачевски, СК, 30. Нещо остава да дели стиха на Яворов от стиха на Кирил Христов. Това не пречи да бъдат и двамата майстори на българския стих. К. Величков, ПССъч. VIII, 187. За сливане на актьора с образа е писано много. Много истини за това сливане са ни казвали и вдъхновени майстори на рампата. Те важат и за Будевска. Ст. Грудев, АБ, 171. Майстор на стиха. Майстор на четката. Майстор на хумора.
3. Лице, което умее добре, изкусно да върши нещо. Запитах го защо той, ненадминатият майстор на репликата, не се е опитал в драмата. Елин Пелин помълча,., и с някакво видимо усилие,.., каза: — Опитах. СбАСЕП, 242-243. Ако пак се явях при тях [овчарите] с феса, то цели шест месяца трябваше да ми ся смеят и да се подиграват, на което са големи майстори. 3. Стоянов, ЗБВ I, 56. Много още други цигани от селото докараха при нас,.. Муховчени зас-видетелствуваха, че mue не само биле добри майстори, но и направили много и пушки на българите, без да издадат една дума на турците. 3. Стоянов, ЗБВ II, 43.
4. Ръководител на група работници в някое предприятие, завод, кооперация и под. В дълбокия мрак светеха два прозореца на една стая от новопостроеното училище. Там живееше майсторът на бояджиите. Г. Караславов, Избр. съч. I, 282. Той [Блаже] имаше възможност да излезе от низините на бедността и да стане майстор, но дори за миг не помисляше да изневери на другарите си. Д. Димов, Т, 229. Цехов майстор. Сменен майстор. Групов майстор. Секционен майстор.
5. Остар. У нас през Възраждането и след Освобождението — титла на занаятчия, изучил добре професията си, която се дава след успешно положен изпит и му осигурява правото да работи самостоятелно и да обучава чираци и калфи; еснаф. Измина се неусетно уреченото време, което Калчо трябваше да прекара като калфа и ето го, че излезе вече и майстор. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 173. Двадесет години се бяха изнизали неусетно като зърната на броеница. А тия двадесет години донесоха голямото име на майстор Никола, донесоха всичко голямо и красиво, което направи ръката му. П. Константинов, ПИГ, 136. Участвуващите във всеки занаят лица биват майстори, калфи и чираци. Хр. Даалиев, ТИА, 121.
6. Лице, което притежава такава титла. — Той знае ли, че ние всички тук не ищхме да станем калфи и майстори, ако не бяхме минали през чираклъка? Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 87 .В навечерието на Кримската война в Карлово има 70 майстори астарджии (платнари) с по 5-6 калфи и чираци. Ив. Унджиев, ВЛ, 22. Щом ми са изпълниха осем години, то моите родители ма дадоха на майстор, на един терзия, да ма учи да шия аби и гайтанлие чешире. Л. Каравелов, Съч. IV, 47. Гради се ограда голяма / сос седемдесет майсторе / и осемдесет чираци; / mue я градат, тя пада. Нар. пес., СбНУ II,
12. На бел кон сеиз и на нов майстор калфа да бидиш. Погов., СбНУ IV, 228.
7. Остар. Учител в някакъв занаят или занимание. Пръв кавалджия е Стоян между овчарете. Майстор му е дядо Маньо, чуто-вен свирач в минали години. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 1. Аз мога да са бия с каквото ща; аз съм майстор (учител) на оръжията. Ч, 1875, бр. 3, 140.
О Група на майсторите. Спорт. Групата на най-добрите отбори в определен спорт; елитна група. Заслужил майстор на спорта. Спорт. У нас от 1951 г. до средата на 80-те години — почетно звание, по-високо от майстор на спорта, давано за изключителни постижения на някой спортист. Майстор на спорта. Спорт. У нас от 1951 до средата на 80-те години — почетно звание, давано за големи постижения в областта на спорта.
> Диря си (търся си) майстора. Разг. 1. Постъпвам така, обикн. неразумно, че става необходимо да си получа заслуженото, да се справят с мене. — Иди де, иди виж какво ще искат [военните] — посъветва го жена му. — Какво ще искат! Жито ще искат! Търсят си майстора! — викаше той. Г. Караславов, ОХ II, 499. — Господа офицери, / тая заран/се справихме с куция. / Той си търсеше майстора / и го намери. / Екзекуция! Г. Свежин, Худ. С I, 296. 2. Само в 3 л. Обикн. за работа, дейност и под. — изисква опитна ръка, умение, за да бъде направен добре. Всяко нещо си търси майстора... За нас трябва човек — добър стопанин. Кр. Григоров, Н, 116. И свои / и другоселци идваха при него, / като при първи майстор бъче-вар — че работата майстора си дири. П. П. Славейков, ЕП 1907, 154. Майстор Гиго (Груйо, Тричко). Ирон. Човек, който се старае да направи нещо, но не му се удава. Намирам / намеря си (виждам / видя си) майстора. Разг.; Найдох си (ще си найда) майстора. Диал. Обикн. в св. вид. 1. Попадам (попаднах, ще попадна) на по-опитен човек от мене, който успява да се справи с мене и да ми даде заслуженото. Веднъж, като бъркаха [пазвантите] в пояса на един младеж, той подметна уж на шега: „Вие много не се престаравайте, защото ще си намерите майстора!“ Г. Караславов, Избр. съч. VI, 229. — Ти ако си се спрегнал като добитък, Деяна не ти е виновен. Той, като всеки чорбаджия, е гледал интереса си. — Гледал, ама ще си види майстора! — отсече твърдо Казакът и очите му притъмняха. Г. Караславов, СИ, 112. — Германия обявила война на Съветския съюз! — рече момчето,.. Дядо Тома се усмихна с презрително изражение на старческото си лице. — Е, много шетаха по света тия шваби, ама най-сетне си найдоха майстора! — рече
