кът. — Няма ли да пийнеш една глътка? — подхвана Шишкото. — Хайде, не се майос-вай! — заповяда той. ВН, 1961, бр. 3005, 4.
МАЙОСВАНЕ1, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от майосвам се1. По традиция гимназията празнуваше първи май с екскурзия до „Образцов чифлик“. Празнуваше го не като работнически празник, а като народен обичай, наречен майосване. Д. Казасов, ВП, 66.
МАЙОСВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от майосвам се2 ; бавене, суете-не, помайване, майотене.
МАЙОТЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от майотя се; маене, бавене, суетене, помайване, майосване2.
— От Т. Панчен, Дот„лнсние на българския речник от Н. Геро“, 1908.
МАЙОТЯ СЕ, -иш се, мин. св -их се, несв.,непрех. Диал. Мая се, бавя се, суетя се, помайвам се; майосвам се2.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геро", 1908.
МАЙСЕНСКИ, -а,-о, мн, -и, прил. Обикн. за порцелан, порцеланови изделия и под. — който се произвежда в Майсен (град в Германия). Имаше чайни прибори от майсенски порцелан с изписани рококо картини върху тях и с висещи от сребърна поставка позлатени лъжички. П. Спасов, ХлХ, 156-157.
МАЙСКИ1, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с месец май или се отнася до месец май. Майското слънце свети празнично на чистото лазурно небе. Елин Пелин, Cb4.IV, 188. Такава светлина струеше през отворените прозорци от светналото майско небе, от градината насреща, потънала в зеленина и цветя, та лицето на младата жена сияеше. Д. Талев, ПК, 106. „Виж тия планини, виж небосвода, / виж колко младост, шарове, цветя! / Bim празника на майската природа — / как хубава, божествена е тя!“ Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 204. — Твоето добро ще падне в сърцата на благодарните българе като майска роса. ЦВ, 1857, бр. 333, 155. Майски цветя.
2. Който става, извършва се през месец май. Майският манифест на ВМРО е подписан през 1924 г. във Виена. Майски музикални празници. Майски литературни четения. II Който се отнася до 1 май — международния ден на работническата солидарност. Бай Лазар Бъч-варина,.., носеше знамето пред майските ман-естации. А. Каралийчев, С, 97.
Прен. Който е светъл, ведър, радостен, безгрижен. Моятц любов ти днес уби. /.. / Тя сякаш спи засмяна под воала / на лазурния си майски блян. П. К. Яворов, Съч. I,
103. — Златните майски години на детинското време пак оживяват в душата ми сиромах. Н. Бончев, Р (превод), 76.
О Майски бръмбар. 1. Твърдокрило насекомо с червено до тъмнокафяво или черно тяло, което се появява през месец май и нанася вреда на широколистните гори. МеююШа теююта. То беше отдавна, много отдавна, когато въздухът трептеше от хиляди разноцветни пеперуди и ушите ми звънтяха от жужукането на майските бръмбари. В. Цонев, ЕВ, 5. Гаргата е предимно насекомоядна птица, но не се отказва и от царевица, овес,.. Тя изхранва малките си предимно с майски бръмбари. Сг. Дончев, ПНД, 33. Ларви на майски бръмбари.
2. Зоол. Само мн. Бръмбари от сем. листороги, чиито ларви се хранят с листа на дървета, корени и подземни части на някои растения (цвекло, картофи, ягоди и др.). 8сагаЬе1бае.
МАЙСКИ2, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до майте, който е свързан с майте. Майски жрец. Майска цивилизация. Майско съкровище. Майски светилища.
МАЙСТЕРЗИНГЕРИ мн., ед. (рядко) мейстерзингер, м. Литер. В Германия през Х^-Х^/1 в. — поети, принадлежащи по професия към занаятчийското съсловие, които съчинявали и мелодии към своите творби.
— От нсм. Ме1и1етег.
МАЙСТОР м. 1. Лице, което много добре е усвоило занаята, професията си. Олтарски-те двери с позлатени резби, извършени от далматински майспюри, оставяха да се види през полуоткритата завеса част от вътрешността на олтаря. Ив. Вазов, Съч. XIV, 7. Истинският майстор така и трябва да работи — да прави с ръцете си най-хубавото, което има в душата си. П. Константинов, ПИГ, 141. — Трябва да знаеш, че дядо Недко,.., е бил майстор и тази картина ще остане за спомен. Й. Йовков, Ж 1945, 62. В дюкяна си чичо говореше с някого и го убеждаваше, че майсторът се познава не по цялата обувка, а по кръпката. Сг. Чилингиров, ХНН, 39. — Баща ти беше добър бояджия, бог да го прости!.. Тежък беше в плащането инак, ама майстор беше. Чудомир, Избр. пр, 9. Бърза работа
— срам за майстора. Погов. Всяка работа си има майстора. Погов. Майстор строител. Майстор ковач. Майстор дърводелец. Н Стесн. Зидар, строител. Селяните от овчарските села слязоха да видят новата гара, която майсторите съградиха между двете села Кремиково и Вълчи дол. А. Каралийчев, НЗ, 22. Като им даровал [царят] всичко друго, що им било потребно, пратил им и майспюри да им соградат тамо в пустинята церква и килии. Неофит Рилски, ОМР, 26-27. Заправила се Узун кюприя — / дене я правят, а ноще пада. / Подивиле се девет майсторе / какво да правят, та да не пада. Нар. пес., СбНУ XXXXVI, 52.
2. Изтъкнат специалист в някоя област на изкуството или занаятите. Как е хубав със своята мъжка музикалност и сила нашият оклеветен език, когато играе с него майстор. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 149. Както Рубенс и Караваджо, така и Рембранд и Тие-поло са все велики майстори от епохата на
