МАЙОРА неизм. прил. За някои комбинации от карти — който съдържа асо. Терца майора. Кента майора.
МАЙОРАНА, мн. няма, ж. Многогоди-шно или едногодишно растение от сем. устоцветни, с дребни бели или червени цветове, отглеждано и като зеленчукова култура, което се използва като подправка и в медицината; градински риган. Origanum maiorana.
— Ит. maiorana.
МАЙОРАТ м. Истор. 1. В епохата на феодализма — система на наследяване, при която целият имот се получава от най-стария син или от най-стария в рода.
2. Имение, което се наследява по тази система.
— От лат. maior 'старши, по-голям' през нем. Majorat.
МАЙОРДОМ м. 1. Управител на дворец, имение, къща и под. Единствената забележителност [в Патагония] беше майор-домът, грамаден човек, загърнат в своя широк кожух, той изглеждаше два пъти no-грамаден. Б. Шивачев, ПЮА, 237.
2. Истор. Във Франкската държава през V-VIII в. — първоначално старши управител на кралския двор, а по-късно — действителен управител на кралството. Такива земи, подарени на свободни люди, наричали ся лени (фейди),.. За да разпродава и поклонява такива лени имало поставен един чиновник, който управлявал дръжавний имот и ся наричал майордом (т.е. дворский управител). Й. Груев, КВИ (превод), 69.
— От лат. maior domus 'управител на дома'.
МАЙОРИТЕТ, мн. няма, м. Остар.
1. Мнозинство, обикн. в парламент или при избори. Неговите [на президента] противници и днес още му са подсмиват и дори са мисли, че противната му партия има по-голям майоритет. Лет., 1876, 32-33.
2. Пълнолетие.
— От лат. maioritatis през нем. Majorität.
МАЙОРКА ж. 1. Воен. Жена майор. Внезапно и хрумва да пита някого какъв чин трябва да имаш в армията, за да ко-мандуваш сто и трийсет души. Дали не е вече Майорка? Д. Цончев, ЧС, 47.
2. Майорша. — Коя Царивоева? — Вдовицата на покойния майор Царивовев,.. — Тя е Майорка! Ив. Вазов, Съч. X, 85. Тук пред него беше жена, макар и Майорка, но пак жена, която той не знаеше как да нарече. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 5.
МАЙОРКИН, -а, -о, мн. -и. Рядко. Остар. Който е на Майорка, който принадлежи на Майорка. У майорови имаше госте. Дошли бяха по-старата майоркина сестра с децата си и с мъжа си — един третостепенен чиновник. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1,18.
МАЙОРОВ -а, -о, мн. -и, прил. Рядко.
1. Майорски. Майоровото момче, което беше по-голямшко и по-яко без милост удряше своя противник — момчето на майорки-ната сестра. Т. Влайков, Мис., 1876, кн. 1, 14. Кънчо дълго време след това ноей следите от този майоров товар. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 23о.
2. Като същ. Само мн. Домът или семейството на майор.
МАЙОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е на майор, който принадлежи на майор; майоров. Пъхнах го [Пенлевето] след туй под престилката и тихата-тиха-та се промъкнах до майорската барака. П. Незнакомое, БЧ, 17. Като живее у майора, та сякаш, че не е слугиня, ами е майорска дъщеря. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 4. Обикнах иберка майорска / аз, беден подпоручик! Й. Йовков, ЧКГ, 154. Майорска униформа.
2. Който се отнася до майор, който е свързан с майор; майоров. Ако е въпрос за чинове, умират най-вече до подпоручик, рядко до капитан... Той като че взе думите ми сериозно, разбрах по неволния поглед, който хвърли към куртката си, сложена на облегалото на стола, и нейните майорски пагони. Л. Стоянов, X, 112. Майорски чин. Майорска заповед.
МАЙОРСТВО, мн няма, ср. 1. Майорски чин. — Щом е капитан Райчо тук, не се бойте! — Не го ли оклеветиха?.. — Отнели му и майорството — нали го бяха произвели подир Гредетинската битка! Д. Габе, МГ, 153.
2. Положение, служба на майор. По време на майорството му голямата му дъщеря се омъжи.
МАЙОРЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Ирон. Умал. от майор (във 2 знач.). На плаца някакво ма-йорче раздаваше заповеди с пресипнал глас.
МАЙОРША ж. Съпруга на майор. Майор-ишта беше отишла на баня, аз трябваше да приготвя заека. Кр. Григоров, И, 69-70. —Да,
— продължи прекъснатия разговор млада Майорша — много нахални почнаха да стават слугините. Т. Стаматов, Разк. II, 121.
— Рус. майорша.
МАЙОСАМ. Вж. майосвам.
МАЙОСАМ СЕ1. Вж. майосвам се1.
МАЙОСАМ СЕ2. Вж. майосвамсе2.
МАЙОСВАМ, -аш, несв.; майосам, -аш, св., прех. Диал. Излъгвам някого за шега на 1 май (Л. Андрейчин и др., БТР).
МАЙОСВАМ СЕ1, -аш се, несв., майо-сам се, -аш се, св., непрех. Остар. и диал. В миналото — излизам сред природата, за да отпразнувам първи май — празника на цветята. Всички,.., излизаха [на първи май]., „на зелено“ — в планината или в полето, с бутилки мляко и домашни курабии — да се майосват. К. Константинов, ППГ, 55.
МАЙОСВАМ СЕ2, — аш се, несв.; ма-йбсам се, -аш се, св., непрех. Диал. Мая се, бавя се, суетя се, помайвам се; майотя се.
— Освободи момичето! — заплаши моря
