МУТАФЧЙЯ 769 МУТРА
мутафчилъкът, преди е бил доста развит, сега е Малко назад, но не и съвсем пропаднал. А „България“, 58.
МУТАФЧЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Занаятчия, който произвежда, изработва постелки, торби, чулове и др. от козя вълна; кози-нар. Мутафчиите изработваха от козя вълна дисаги, чулове и колани за коне. Д. Казасов, ВП, 44. Дядо Доньо мутафчията, пристегнал на гърдите си голямо вълмо козина, заднишком излезе дори досред улицата, усуквайки здрава козинява жица. Д. марчевски, ДВ, 25.
МУТАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. нни, прил. Спец. Който е свързан с мутация, който се отнася до мутация. Според тази така наречена мутационна теория,.., дадена клетка на тялото претърпява мутация под влияние на някакво въздействие и в резултат на това придобива други качества. Р. Райчев, НКД, 126. Мутационен процес.
мутАция ж. 1. Книж. Промяна, изменение.
2. Биол. Внезапно възникваща или изкуствено предизвикана трайна биохимична, физиологична или морфологична промяна в организмите, която се предава по наследство на следващите поколения. Бързодвиже-щите се атомни частици създават наследствени изменения — мутации — в живите клетки. И. Спасова, ЧК (превод), 136. Между ефекта на ултравиолетовото облъчване и действието на редица други вредни фактори,.., предизвикващи мутации и ракообразуване, има много допирни точки. НТМ, 1968, кн. 5, 41. Един от факторите за възникване на нови видове живи същества се явяват мутациите на хромозо-мите. НТМ, 1962, кн. 4, 28.
3. Физиол. Промяна на гласа у юноши по време на пубертета; мутиране.
— От лат. mutatio 'промяна'.
МУТВАК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар., сега диал. Готварница, кухня; хаше-во. Приятните миризми от ястията и печените взеха да излязват из мутвака. Ц. Гинчев, ГК, 168. Старите бяха в мутвака. на ниската софра димеше тенджерата с чорбата. Ем. Станев, ИК I и II, 183. После лелята се разшава,.., трябвало да погледне в мутвака гостбата за обед. Д. Талев, ЖС, 332. Всеки дом с налепените до него мутваци, хамбари, саи, обори и други постройчици приличаше на малък чифлик. Ем. Робов, СбСт, 166.
— От араб, през тур. mutfac. Друга форма: м у т ф à к.
МУТВАШКИ, -а, -о, мн. -и. Остар., сега диал. Прил. от мутвак.
МУТЕСАРЙФ м. Остар. Мютесариф. Валиите издадоха съответни и още по-строги заповеди до своите мутесарифи, каймаками и мюдюри. Д. Талев, ПК, 287.
МУТЕСАРЙФИН, мн. мутесарйфи, м. Остар. Мютесариф, мютесарифин. От султана имаме позволение да градим, но кай-макаминът тук не дава, не дава мутесари-финът, валията, що молби, що клетви, що рушвети! Д. Талев, ЖС, 194.
МУТИРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Книж. За човешки глас — променям се (по време на пубертета). Филчо бе станал грозно момче.. Гласът му мутираше и като говореше, сякаш кукуригаше нашето гащато петле. К. Калчев, ПИЖ, 114.
— От нем, тибегеп.
МУТИРАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от мутирам; мутация.
МУТЛА ж. Диал. Празното място между покрива и зида. Големият хамбар е пълен до мутлите. К. Петканов, СВ, 204. Дамян потърси тояжката на баща си, намери я забучена под стряхата, в мутлите. К. Петканов, ДЧ, 460.
— Неизв.
МУТЛАК нареч. Диал. Непременно, наистина, навярно. — Не знам по що ще се полъже и по какво се е полъгал,.., ама гледайте на хорото.. — Истина, мари., мутлак де... — чуха се няколко гласове. Т. Влайков, Сьч. П, 12. Захранена жена с такъв хляб, мутлак, казва [баба Сьба], може да се сдобие с рожба от сърце. М. Георгиев, Избр. разк. 89. — Бре, Василе, ти ли си бил?.. Мутлак си ти? Не мога те позная, бре, Василе, много си остарял и посърнал. А. Каралийчев, НЗ, 162.
— От араб, през тур, тибака.
МУТОЛЁВЕНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от мутолевя; мотолевене.
МУТОЛЕВЯ, -иш, мин. св. мутолёвйх, несв., прех. и непрех. Разг. Мотолевя. Рожен Каменов се стъписа засрамен, почна да му-толеви нещо и тръгна към село, без да каже дума. А. Карал ийчев, СР, 57. След това бардучето започна да минава от ръка на ръка. Планинците смучеха сливовата [ракия], мръщеха се и мутолевеха нещо неразбрано. П. Здравков, НД, 153.
МУТРА ж. Разг. 1. Грубо. Лице, физиономия; муцуна. — Ти мислиш, че това ми усилва апетита, да гледам навъсената ти мутра? Марш оттук, махай се. Б. Райнов, ДВ, 251. — Казах ти, че мутрата му е шпионска. Имам нюх за тия работи. К. Кюлю-мов, ПШ, 63. По двесте души на ден ходят при министра, та туй му е работата — твоята мутра да помни. Чудомир, Избр. пр,
59. — А как ще позная аз твоята леля, като не съм й виждал мутрата никога през живота си? Чудомир, Избр. пр, 187. — И ако още веднъж се опиташ да ме обиждаш, ще ти строиш мутрата. Сг. Марков, ДБ, 276. • Обр. На слънцето запалената мутра / гори над необгледните жита. Н. Фурнаджиев, ПВ, 15.
2. Гримаса, муцуна. Той нежно пое детето, ухили се, заклати глава, седна на одъра и му загука и забърбори куп глупости.
— Вдетиняваш се и ти! — засмя се жена му.
