МУТРИЧКА 770 МУХА
— Виж се в огледалото какви мутри правиш. X. Русев, ПЗ, 260. Ванка — със шинел-ка сива / криви мутра насмешлива. Т. Хар-манджиев, Худ. СI (превод), 483.
О Навирам си / навра си мутрата някъде. Грубо. Меся се, намесвам се, където не ми е работата или не е желателно, проявявам прекалено голямо любопитство, ненужен интерес към нещо. Интимните ми чувства са вън от нашите сметки и там не позволявам никому да си навира мутрата. Ем. Станев, ИК III и IV, 305. Натривам / натрия (натърквам / на-търкам) мутрата на някого. Грубо. Наругавам, нахоквам, наказвам някого, скарвам се на някого за нещо. — Ти и на събранието си се карал с Камен. — Канех се на това събрание хубаво да му натрия мутрата, ама хайде, мина. И. Гешев, ВТ, 126. Седнах да напиша биографията си още отпреди моето раждане само и само да докажа ооратното на този човек и да му натъркам мутрата с неоспорими факти. И. Петров, ПР, 50.
— От ит. mutria през гр. jiovxpa.
МУТРИЧКА ж. Разг. Умал. от мутра; муцунка. — Дойде и твоят ред — процежда Гарвана,.. — Как бих ти смлял мут-ричката... Ама дип че шефът каза да няма следи... Б. Райнов, ГН, 78. После притвори вратата, видя го какъв е намръщен и за да го ядоса, изкриви си мутричката и му се оплези. И. Петров, HЛ, 126. Красиво омайно и вълшебно чувство завладяваше малките ни сърца, когато се навеждахме над бистрия поток,.. Какво виждахме там? Рошави глави, озъбени мутрички, тъпи нослета. К. Калчев, ПИЖ, 33-34.
МУТФАК, мн. -ци, м. Остар., сега диал. Мутвак. И влязох вкъщи. Този път не отидох при мама и при братята си в мутфака. Ст. Чилингиров, ХНН, 149.
МУ У междум. За наподобяване мучене-то на крава, вол или теле.
МУФА ж. Техн. Елемент, приспособление за постоянно или временно свързване на валове, тръби, стоманени въжета, кабели и под.; съединител. От рога [на елена] изработвали сохи,.., муфи за закрепване на каменни оръдия. ПЗ, 1981, кн. 10,4. Кабелна муфа.
— От нем. Muffe.
МУФЛОН м. Преживно чифтокопитно животно от рода на овцете, разпространено днес главно на островите Корсика и Сардиния; дива овца. Ovis ammon musimon. Муф-лонът е най-старият и единствен представител на дивите овце, които се срещат в Европа. Кр. Генджев и др., Ж, 59. С цел за обогатяване на фауната на народния парк „Витоша“ са били пуснати елени лопатари,.., муфлони. М. Тошков и др., HP II, 26.
— От ит. muflone през фр. mouflon.
МУФТ нареч. Остар. Муфта (в 1 знач.)
МУФТА нареч. Разг. Неодобр. 1. Даром, безплатно и незаслужено; аванта. Предлагахме му цигари и той без стеснение изпуши муфта почти една кутия. Хр. Радевски, Избр. пр Ш, 204.
2. Като същ. муфта ж. Придобивка или облага, получена даром, безплатно и незаслужено; аванта, келепир. Никой не иска да плаща, всеки търси муфтата.
— От перс. през тур. тйЛ.
МУФТАДЖИЙКА ж. Разг. Неодобр. Жена муфтаджия; авантаджийка, келепирджийка.
МУФТАДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Неодобр. Който е присъщ на муфтаджия, който се отнася до муфтаджия; аван-таджийски, келепирджийски.
МУФТАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Неодобр. Човек, който търси муфта, който се стреми към безплатно и незаслужено получаване, придобиване на облаги; аванта-джия, келепирджия. — Толкова разбираш руски, че даже една цигара не можеш да си изкараш, гледай мен. — Не съм муфтаджия като вас. В. Нешков, Н, 247-248. — Точно така — бил голям скръндза и муфтаджия, въпреки че бил гъбав с долари и вносни неща от колети. Тарас, СГ, 95.
МУФТАР, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Мухтар. И когато старците стигнаха пред тежките .. порти на Хаджидрагановата къща и дядо Нейко, муфтарят, почука на мандалото, всички други сложиха ръце на патериците си и потопиха очи в земята. Й. Йовков, СЛ, 167.
МУФТАСЯН нареч. Простонар. Муфта, аванта. Ракия аз не пия муфтасян. Ако ми се пие, ще си платя. Кр. Григоров, ТГ, 91.
МУФТЙЯ, -йята, лш.-йи, м. Остар. Мюфтия. Вдовицата на покойния владетел .. получи позволение от муфтията син й да бъде лекуван от християнин. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 62.
МУФТЧИЯ, -йята, мн. -йи, м. Диал. Неодобр. Муфтаджия, авантаджия, келепирджия.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МУХА ж. 1. Дребно двукрило насекомо с тъмно, по-рядко жълто или зелено, с метален блясък тяло. Подсъдимият Митре Мариин .. гледаше как една голяма черна муха се бие с бръмчение в стъклата на прозореца. Елин Пелин, Съч. I, 195. Пресякоха пазара — задрямал в маранята и събрал мухите на целия град. А. Наковски, МПП, 50. Беше горещо и задушно, гъмжаха рояци мухи и досадно кацаха навсякъде. В. Геновска, СГ, 18. По земята около масите бяха разхвърляни динени кори ц семки, около които бръмчаха рояци мухи. Й. Йовков, ПГ, 84. Когато се събуди, Кукушкин с досада забеляза една едра, синя муха. М. Марчевски, П, 112.
2. Обикн. мн. Спец. Подразред друкрили насекоми с тъмно, по-рядко жълто или зелено, с метален блясък тяло, повечето от които са вредители по растенията, животните и човека, преносители на заболявания. ВгасЬусега.
