МУСТАЧУРИ 768 МУТАФЧИЛЪК
телни органи. Зоол. VII кл, 119. Недалече от брега плува мрянка, търси си храна по дъното, мърда с мустачки. Ем. Станев, ЯГ, 13-14.
2. Бот. Видоизменени клонки или листа, във вид на нежни удължени израстъци, с които някои растения се залавят за околните предмети; мустачета. Лозата и поветът имат катерливи стъбла, които се прикрепват върху съседните растения чрез мустачки. Бтн VI кл, 42. Растението протягаше към слънцето своите сочни ластари и вити мустачки. Ст. Загорчинов, ДП, 179.
МУСТАЧУРИ само мн. Обикн. ирон. Увел. от мустаци; големи мустаци. Нито е някой ум кой-знай какъв, нито е някой да кайш левент, с мустачури, разбираш ли,., една оскубана сврака с цилиндър и туйто! Ал. Константинов, Съч. 1,'204. Като напър-чеше ония ми ти мустачури до ушите, че като тръгнеше с бича в ръка,.., де що имаше куче подвиваше опашка и се мушкаше под хамбара. Чудомиир, Избр. пр, 213.
МУСТЕРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Геол. Обикн. в съчет.: Мустерска епоха. Среден период на палеолита, през който е живял неан-дерталският човек. Най-старите останки от човека .. са грубо очуканите каменни, кремъч-ни и костени остриета, които се отнасят към мустерската епоха. ВН, 1958, бр. 2245, 4. // Който е свързан с тази епоха. Мустерски човек. Мустерска култура.
— От фр. шоия^пеп (от собств.)., през рус. мустерский.
МУ СТО, мн. няма, ср. Диал. Мъст, шира. Въглена киселина излиза и ветрее из мустото и тя ддкарва да шумти виното докле да преври. И. Груев, Лет., 1872, 237.
МУ СУ Р А ж. Диал. Муцуна, мутра.
— Като го дочепах за мусурата, тамам на три пътя му натиснах главата в коритото. Ил. Блъсков, ПБ III, 45-46.
— От гр. роистобра.
МУСЯ СЕ, -иш се, мин. св. мусих се, несв., непрех. Имам недоволен, сърдит вид; мръщя се, въся се, чумеря се. Пред по-големите, т. е. пред по-богатите той постоян-но са усмихва, а пред по-малките, т.е. пред по-сиромасите почти сякога са муси. Л. Ка-равелов, Съч. IV, 120. Той се сърдеше на най-малката невярност в разказа на другаря си, викаше и гневно се мусеше. Ив. Вазов, Съч. VI, 8. Тя се прекръсти от Костадина на Диди. Мусеше се вече, когато дойдеха от село и се обърнеха към нея с истинското й име. Сг. Даскалов, ЕС, 323. // Разш.
Сърдя се, недоволен съм от нещо, проявявам недоволство. Старите малко се мусеха, че този омаслен хлапак отвлича дъщеря им. Г. Мишев, ЕП, 70. — На човечеството за това му е дадена речта, за да си общува най-искрено, а не да ми се муси. Ал. Томов, П, 74.
МУТ, мута, муто, мн. мутй, прил. Диал. Ням. Докле глуиа прочуе, докле мутиа проо-ратува, докле кьоравия прогледне, дотогава работата тука да а нема. СбНУ XII, 145.
— Рум. mut от лат. mutus.
МУТАВЕЦ, мн. -вци, след числ. -веца, м. Диал. Голяма торба, чувал; вретище, врещ, вреща, вреча.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МУТАГЕНИ мн., ед. (рядко) мутаген м. Биол. Физически и химически фактори, които предизвикват трайни наследствени изменения в организмите.
— Нем. Mutagen, от лат. mutatio + -genes 'роден, произведен; който произвежда', от гр. -yEvriç.
МУТАНТИ мн., ед. (рядко) мутйнт м. Биол. Наследствено изменени форми на организма, възникнали в резултат на мутация.
— От лат. mutans, -antis 'променян; се'.
МУТАФ м. Диал. Черга, завивка, постелка от козя козина; козяк, чул. Върху неговия мутаф, там, дето почваше дебелата ямболия, тя бе оставила чехличките си от тъмночервено кадифе. Д. Талев, ПК, 554. Арниот кон и под лош мутаф се познаат. Послов., СбНУ IV, 195.
— От перс. през тур. mutaf.
МУТАФИН, мн. мутйфи, м Остар. Му-тафчия. Зрителите премираха от смях. А Вичката, мутафинът,.., изгълта две шепи обли камъчета,.., и почна да ги тръска в корема си. А. Каралийчев, В, 98.
МУТАФКАж. Диал. Торба, чувал от козя козина. Връщали се с пълни мутафки с едра царевица, буци сол, басми, шарени забрадки, небет-шекер, ориз, бохчи бяла пресукана прежда, видело и восък. 3. Сребров, МСИ, 36.
МУТАФЧЙ, мн. няма, м. Остар. Рядко. Мутафчия. А пъргав мутафчи / с торба през кръста, пълна с дреб от лен /излиза от дюкяна си. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 63-64.
МУТАФЧИ`ЙКА ж. Остар. 1. Жена мутафчия.
2. Жена, съпруга на мутафчия.
МУТАФЧИ`ЙНИЦА ж. Остар. Работилница, в която се изработват постелки, торби, чулове и др. от козя вълна. Самоков има 3 църкви,.., 40 хана,.., и 10 му-тафчийници. БО, 1846, бр. 2, 7.
МУТАФЧИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до мутафчия и до мутафчийство. Мутафчийската работилница се състоеше от две отделения — предачно и тъкачно. Д. Казасов, ВП, 44. Мутафчийски дюкян. Мутафчийски стан. Мутафчийски изделия.
МУТАФЧИ`ЙСГВО, мн. няма, ср. Занаят, поминък на мутафчия; козинарство. Ние виждаме да се развива тук и да процъфтява в късо време кожарство, ножарство, мутафчийство и гайтанджийство. Б. Пенев, НБВ, 8.
МУТАФЧИЛЪК, мн. няма, м. Простонар. Мутафчийство, козинарство. Обработването на козята вълна (козината) —
