МУСТАКАТИЧЪК 767 МУСТАЧКИ
на града, като мравунки, да вървят с книгата под мишца чирачета, калфички и мустакати мъже, които са забавляват цели часове с урока си в училището. У, 1871, бр. 8, 114. Тъй ще обихождат до мръкнало и по-късно, дордето вече са изпоупият и едвам, накриво, наляво секи ще си отиде у дома,.. А това го правят ония, които са почитат за еснафи, и които имат на вратата си по няколко калфи, чираци и още мустакати синове. Ил. Блъсков, ПБ III, 16. Хей, юнак / ти сърцат. / Дор не станеш / мустакат, /по полето /да не ходиш /и другари /да не водиш! Елин Пелин, ПБ, 129.
4. За животно или птица — който има дълги косми или пера около горната устна или част на клюна. На пружинения креват се е изтегнал охранен мустакат котарак, преде и примижава от удоволствие. А. Кара-лийчев, С, 105. Набараш гнездото на мрен-ките.. И току измъкнеш някоя златолюс-па, мустаката мряна. П. Росен, ВПШ, 91. По езерото ще плават лодки,.. Ще плуват мрени, шарани; тежки мустакати сомове ще се завират в тинята му. 3. Среб-ров, Избр. разк., i208. Живяла елица в елова горица — /на китни елици най-лична сестрица. / Под нейните гранки на снежния скат / нощувало зайче — юнак мустакат. Цв. Ангелов, НП, 35. Мустакатият синигер има между човката и очите по едно триъгълно мустаче от удължени черни перца.
5. За растение — което има мустачки (във 2 знач.); ластуни. По дърветата пълзяха ро-тангови палми-лиани,.. наред с тях напъп-ваха мустакатите лиани — представители на дивата лоза. Гр. Угаров, ПСЗ, 484.
МУСТАКАТИЧЪК, -чка, -чко, мн. чки, прил. Умал. от мустакат. Един висок, черноок, мустакатичък младеж се открояваше в дъното на бара.
МУСТАКЛИЯ ед. неизм., мн. -лйи, прил. Проапонар. 1. Мустакат. Един мъж в дълъг кожух, мустаклия, ни прави място върху дъската, на която е седнал. И. Радичков, ЧП, 194. Под чинарите седяха възрастни мустак-лии котленци, които се любуваха на младите. И. Радичков и др., ГСП, 144.
2. Като същ. мустаклия, мн. мустаклйи, м. Човек, който има мустаци. Мустаклиите са отличават по ледените висулки, които увисват от краищата на мустаците им. Кр. Григоров, Р, 37.
МУСТАНГ м. Полудив кон, който живее в прериите на Северна Америка. Затро-поляваха едни копита на мустанги и се проточваше един вой на койоти, в промеждутъците на които много отчетливо се долавяха степания на умиращи — там, сред прериите на Дивия Запад. Сп. Йончев, С, 52. Майн Рид и Фенимор Купер пък превръщаха воденичкта на загубеното в необятните прерии тайнствено ранчо, около което всяка нощ във високата колкото човешки бой трева... цвилеха неспокойно диви мустанги. Г. Русафов, ИТБД, 272.
— От исп. mesteno ’безстопанствено животно' през англ. mustanng.
МУСГАРДА, мн. няма, ж. Остар. Горчица.
— От ит. mostarda през гр. ропстшрба. Други форми: муст&рд, мущард.
МУСТАФЪЗ м. Остар. Войник от нередовна, доброволческа турска войска; доброволец, опълченец. То [селото] беше по-настрана от пътищата за Стара планина, по които денонощно се движеха редовни турски войски — низами, запасни — реди-фи, опълченци — мустафъзи, заптиета, обози, плячкаджии. Г. Караславов, Избр. съч. X, 7. Всеки от 7-тях военни окръга,.., мобилизира .. по два корпуса редифи, по един корпус мустафъзи и по един корпус низами. Пряп., 1903, бр. 18, 2.
— От араб, през тур. mustaflz.
МУСТАЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от мустак. Подсуках си едното мустаче и за-хва-нах да си кривя окото към дядовата попова дъщеря... Младини! 3. Стоянов, ЗБВ I, 357. Той беше хубавец. Белолик, черноок, румен, с изящни мустачета. Йв. Вазов, Съч. X, 168. Горанов присви клепки, вгледа се в очите на другаря си и подръпна замислено мустачето си. О. Василев, ЖБ, 131.
2. Обикн. мн. Бот. Видоизменена клонка или лист във вид на нежен удължен израстък, с който някои растения се залавят за околните предмети; мустачки. При различни бобови растения отделни сегменти се превръщат в мустачета, а останаллите части запазват своята нормална функция. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 119.
МУСГАЧЕЦ, мн. няма, м. Умал. от мустак.
МУСТАЧЙЩЕ, мн. -а, ср. Увел, от мустак. Бай Петко врътна глава и вирна като вити рога удивителните си мустаци.. А портиерът на окръжния комитет му козирува като на генерал.. „Ама па мустачи-ще!“— придружи го захласнато по стълбището. Ст. Даскалов, ЕС, 331.
МУСТАЧКИ мн., ед. (рядко) мустачка
ж. 1. Умал. от мустаци. С него заедно влезе и един друг непознат господин,.., с малки черни мустачки. 3. Стоянов, ЗБВ I, 326. Наместо предишното голобрадо момче,.., сега се яви заякнал и възмъжрл цевент, със засукани черни мустачки. Й. Йовков, Ж 1945, 52. Той [кандидатът] бе висок младеж с бледо лице и модно подстригани мустачки. Д. Димов, Т, 551. Изведнъж в отвора .. се показа грижливо обръснато старческо лице с късо постригани, червеникаво боядисани мустачки. П. Вежинов, СбСт, 57. От двете страни на носа на горната устна [на котката] са разположени няколко дълги и остри косъма — мустачки, които са осеза
