МУСТАК 766 МУСТАКАТ
харесам на момите, почвам да ергенувам. Изкълчил си мустаките. Диал. Шег. Употребява се когато някой не е весел. Изпратил си мустаките на перачка; Молците му опасли мустаките; Оскубали му са мустаките на Стамбул капия. Диал. Подигр. За мъж — кьосе е. И котката има мустаки. Диал. Ирон. 1. За неспособен човек, който се гордее с мустаците си. 2. Употребява се като отговор към някого, който казва, че е мустакат, т.е. голям и не се нуждае вече от чужди съвети. Имам жълто под мустак. Диал. Обикн. с отриц. Млад и неопитен съм, не знам как да постъпвам. — Правете ме, каквото искате, братя, но сал не ме вкарвайте в механата — молеше се Герчо.. — Ами ние що се трудим толкоз, нали там да те отведем. Хитър си ти, ама и ние нямаме жълто под мустак. Ела, ела, ще омекнеш ти — викнаха отново мъчителите му и го помъкнаха към механата. Ц. Церковски, Съч. II, 206. Кога <то> на кьосето пораснат (поникнат) мустаци. Разг. Ирон. Никога (за подчертаване, че нещо няма да се осъществи). Момче (момък) под мустак. Диал. Млад мъж, на когото вече растат мустаци, който е възмъжал. Вървели три синджира клети роби. Първи синджир — под пръстен девойки, втори синджир — под мустак момчета, трети синджир — под венец невести. А. Дончев, ВР, 18. Първа [бъклица] калесница беше да венчавам, / да венчавам млади момци, / млади момци под мустаци, / с млади булки под магдани. Нар. пес., СбВСт, 291. На мустаците си (под мустак), говоря, приказвам, мърморя и под.). Разг. Тихо, едва чуто и неразбрано (говоря). Втори член (тихо, язвително): — Нали си му вуйчо! Божил: Не е така, другари, приказвате си на мустаците... Друг? Н. Хайтов, Т, 1962, кн. 1, 70. Избъбри нещо под мустак, което не може да се разбере псувня ли е или молба. К. Величков, ПССъч. I, 71. — Не вижда ли Стотелов, джанъм? — Стоте-лов... Мани го, той се мисли, че ще помър-морят под мустак и толкоз. „Клетва, казва, са дали“. Д. Добревски, БКН, 178. Под мустак, усмихвам се (смея се, подсмивам се и под.). Разг. Дяволито, скрито, без да се забелязва (се усмихвам, се смея). — Я прочети, Пелинко, това, което си написал. Той взе да рови из писалищното бюро, намери ръкописа и зачете. Четеше и се усмихваше под мустак. СбАСЕП, 272. Когато усети, че излиза тати, той [чичо] грабна бърже пакета и го скри зад гърба си. Тати даде вид, че не забеляза нищо, но, все пак, се позасмя под мустак. Ст.Чилингиров, ХНН, 113. Когато ставаше дума за разни невинни прояви на немирство от страна на нас, учениците, той често се позасмиваше под мустак. СбЦГМГ, 138. Аз се смея под мустак и в блажено упоение въртя безгриг жно бастона си. Ал. Константинов, Съч. I,
122. Реша мустаките някому. Диал. Лаская някого, угоднича някому. Божил (тихо, застрашително): — Значи съм ... фарисей? Фрони: — Не си още, но ще те направят тия, дето ти решат мустаките. Н. Хайтов, Т, 1962, кн.1, 71. Суча (въртя, гладя за-суквам / засуча, поглаждам / погладя и под.) мустак (мустака си, мустаците си). Разг. 1. Изразявам задоволството си от нещо (обикн. придружено с характерно движение на ръката при мустаците). Сега те [четниците] се разхождаха важно с карабините си по двора [на склада], сучеха мустаци и правеха намеци пред Баташки да им опече за довечера агне. Д. Димов, Т, 276. Мъжете избухнаха в смях, поръчаха още вино и засукаха мустаци. К. Петканов, МЗК, 66. Той дигна очи, ухили се и поглади мустак. М. Марчевски, П, 45. 2. Самост. или с предл. на (към). За мъж — заглеждам някоя жена и се стремя да й покажа, че я харесвам (обикн. придружено с характерно движение на ръката при мустаците). Яхнал хубав ат, абаджията суче мустаци, а момите го заглеждат ... заглеждат... Л. Стоянов, Б, 23. Тя прихва от смях, : бай Га-нъо възхитен, за-суква левия си мустак и си заклатва главата. Ал. Константинов, БГ, 12-13. Волно или неволно, селякът, като всички божи хора, извърташе очи и сучеше мустак на хубавите булки. Ив. Хаджийски, БДНН I, 125. 3. Изразявам недоволството, яда или смущението си от нещо или някого (обикн. придружено с характерно движение на ръката при мустаците). Няма сега за един Данко да напуснем възвишената идея. Оставиха Данка да си сучи мустака и се заеха с конституиране на Дружеството. Ал. Константинов, Оьч. I, 303. Попът върти мустак, па ме гледа кръвнишки и ми казва, че му [магарето] направило зян на нивата, та го продал да си изкара зарара. М. Георгиев, Избр. разк., 202.
— От гр. роисттахюу.
МУСТАКАТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1.3а човек — който има мустаци. Вън бе вече нощ. Пламъкът ще лумне ненадейно и ще огрее някое мустакато и брадато лице на селянин с надвиснал над веждите калпак. Ст. Загорчинов, Избр. пр, 376. Откакто Костадина забеляза черните косъмчета по горната си устна, изпадна в ужас.. — Как ще се показва мустаката! Сг. Даскалов, ЕС, 323. Повечето са млади момчета, мустакати, об-лечении в унифома. Т. Кюранов, АП, 18.
2. За човек — който има големи мустаци.
— Господинът се престори на министър..
— вероятно, един мистификатор? — Тъй, мустакат един. с такива мустаци, ей. Ив. Вазов, Съч. XIX, 47.
3. Прен. Който е вече възмъжал, пораснал; възрастен. Щом станеше дума, че има да са кълнат нови работници, той изтегляше патрахила из паласката,.., обесваше го на врата си,., и заставаше пред мустакатия кръщелник. 3. Стоянов, ЗБВ I, 399. Всякой неделен ден ще видите от всичките страни
