МУСКУСЕН 765 МУСТАК
ведения на Китайската империя са: чайно дърво,..; камфорно дърво,.. Оттука излиза коприна, фарфор, мускус, козина от тибетски кози. Ив. Богоров, ВГД (превод), 244.
2. Благовонно масло от това вещество.
— Радомире, яздиш ли всеки ден? — Той и нищо друго не прави. Цял мирише на кон и на кучета — побърза да отговори Мирослава.. — Така и трябва — рече пак Самуил.
— Той е мъж. А ти, хубавице, миришеш на мускус. Д. Талев, С II, 25. В тези тесни, непроветрени, напоени с мирис на мускус и ливанто стаи, бяха натъпкани стотици жени — любовните съкровища на султана.
В. Мутафчиева, ЛCB I, 64.
— От лат. muscus.
МУСКУСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил.
1. Който се отнася до мускус; мускусов. Вуйна му [на Сашо] наистина имаше лошия навик да употребява силни и тежки парфюми, предимно мускусни, така че едва се стоеше около нея. П. Вежинов, НБК, 154.
2. За животно — от семенните жлези на което се произвежда мускус; мускусов. В тундрата се срещат северният елен,.., белият заек, а по крайбрежието и по островите — бялата мечка и мускусният бик. Л. Мелнишки, К, 30-31.
МУСКУСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Мускусен. Като се взря с далекогледите си очи на ловец, той различи далеч между дърветата салчето си с кафявочервеното гнездо от дъбови листа на мускусовия плъх. ВН, 1958, бр. 2053 4.
МУСОЛЮБЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който обича да пее или да слуша църковни песни. Най-после предложиха да попее Мирончо. Това внимание подкачи мусолюбивия хаджи Атанасия, също славен по своето сладкогла-сие в черквата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 44.
МУСОН м. Геогр. Вятър, характерен за тропическия пояс, който духа от области с повишено към области с понижено атмосферно налягане и периодично сменя посоката си — през лятото от морето към сушата, а през зимата обратно. Както е известно, климатът край Зелени нос се определя от сменящото се преобладаване на североизточния пасат (през зимата) и екваториалния мусон (през лятото). Д. Богданов, ТА, 30. Стотици метеорологични станции следят движението на атмосферните пластове и съставят прогнози за мусоните. Т. Кюранов, АП, 99. Утринта е обикновено ясна, но по пладне североизточният мусон докарва облаци от Тихия океан. ВН, 1960, бр. 2681,1.
— От араб. през фр. mousson.
МУСОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Геогр. Който се отнася до мусон. У някои автори се разглеждат и специални въпроси. Така например установено било съществуването на пасатните ветрове в Атлантически и Тихи океан, на мусонните ветрове в Индийския океан. А. Бешков и др., ИГ, 93.
Мусонните летни дъждове намаляват солеността на горните слоеве на водата.. По такъв начин океанографските условия на този район са подложени на много сипна сезонна променливост. Д. Богданов, ТА, 65. Мусонен климат. Мусонен режим. Мусонна област.
МУСОРА ж. Диал. Муцуна на животно. Заведнъж видяхме, че срещу нас иде Глок [глиган] с окървавена мусора. В. Друмев, НФ, 42.
— От гр. poDOOUpi. — Друга форма: м у с у р а.
МУСТАК, мн. -ци и (остар. и диал.) -ки, след числ. -ка, м. 1. Обикн. мн. Небръснати косми над горната устна на мъж, които обикновено се поддържат чрез подстригване в определена форма. Струваше му се, че това са празни приказки, та само поглеждаше изкриво с дясното си око, подсукваше единия си мустак, а другия дъвчеше със зъби. Кр. Григоров, Н, 119. Той беше вече стар човек,.., с подстригани бели мустаци и остра бяла брадичка. И. Йовков, Ж 1945, 57. На вратата на кръчмата се подаде ниси-чък, набит шоп, облечен като за Великден, избръснат и със засукани мустаки. Елин Пелин, Съч. I, 183. — Чуй сега нещо ново. В неделя един от нашите бригадири — мъж без мустаци, прочете свое стихотворение. А. Каралийчев, НЗ, 12. — Забравил си ме — с топъл, подкупващ глас поде пак гостът.
— Нищо, година мина оттогаз, пък и аз пуснах мустаци. П. Стъпов, ЖСН, 87. // Мястото под горната устна на човек, където растат такива косми. Бръснати мустаци.
2. Обикн. мн. Твърди дълги косми по горната устна на някои животни. Със мустак котакът трепна / и вратата се открехна. М. Лъкат-ник, ВП, 78. Осезанието става чрез мустаците. Рисът е нощно животно. П. Петков, СП, 38.
3. Тънки пипала около устата на риба, рак и др. В меките подмоли, където глухо ще шепнат езерни води, ще дреме с щипци към езерото тъмнотинестият речен рак, заплел мустаци в сивите бради на върбовите корени. 3. Сребров, Избр. разк., 208-209. Току помръдваше [сомът] двата си месести мустака, за да подмамва малките рибки. Д. Калфов, КР, 7.
4. Тънки дълги израстъци на някои растения; мустачки, ластуни. А ечемикът мустакат / обвесил е мустаци / като навъсен пийнал сват / сред сватове — юнаци. Т. Харманджиев, П, 66.
5. Разг. Много тънки влакна на корена на растение; брада.
6. Диал. Растението нокът; богородичина ръка, богородичини пръсте, богородичино цвете (Н. Геров, РБЯ III).
7. Кора около воденичен камък с удължение като улейче за оттичане на падащото от воденичния камък брашно (Н. Геров, РБЯ III).
О За мустака съм (ставам). Разг. Много зле, в много тежко положение (съм, ставам). Нямам откъде да изплатя заема си, за мустака съм. Засуквам / засуча мустак. Разг. За мъж — почвам да се стремя да се
