МУСКУЛ 764 МУСКУС
лив, мускур. — Ти ко ила ми дадеш? — дигна м^скоривата си глава Иванчо. А. Каралийчев,
МУСКУЛ м. Лнат. Орган, съставен предимно от месеста тъкан, който извършва двигателна функция на организма у човека, гръбначните и някои безгръбначни животни. Морето едва се чуваше... беше приятно да се лежи така, под тънкото одеало, с отпуснати мускули и лениви мисли, които не отвеждаха по-далеч от следващия миг. Ем. Манов, БГ, 30. Той беше облегнат, почти паднал въз стената, лицето му беше черно, подпухнало,., ни един мускул не трепваше у него. Стоеше като вдървен. Й. Йовков, Разк. III, 49. Човек без вяра не е друго нищо, освен една проста плът. Неговото сърце — само телесен мускул. Ч, 1870, бр. 3, 78. По улицата препускаше и цвилеше ужасено кон с разкъсана задница. Парче от току-що падналия снаряд го бе засегнало и раздрало мускулите почти до самата кост. П. Вежинов, Вр, 59. Движенията на човешкото тяло се осъществяват от костите и мускулите. Костите са пасивната, а мускулите активната част на двигателния апарат. Анат. VIII кл, 41. Двуглав бедрен мускул. Дъвкателни мускули. Мимически мускули. Объл мускул. Плоски мускули. Седалищен мускул. Шийни мускули.
— От лат. тшсиюв 'мускул; мишци'.
МУСКУЛАТУРА, мн. няма, ж. Анат. Съвкупност от мускулите на тялото или на отделен орган. Така или иначе, тоя черен генерал бе същинска грамада от едър кокал и набита мускулатура без нито грам тлъс-тина. Б. Райнов, С, 1972, кн. 11, 18. Скелетната мускулатура, чиято функция е свързана с придвижването на тялото в пространството, е една от най-важните придобивки на животинския организъм. Ал. Гю-ровски, АЧ, 150. От всички съвременни гръбначни животни най-просто са устроени рибите. Те живеят през целия си живот във водна среда и дишат само с хриле. Имат добре развита трупна и опашна мускулатура. Зоол. VII кл, 151.
— От лат. шиясиюШга.
МУСКУЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Анат. Който се отнася до мускул. Мускул-ното влакно се свива, защото се свиват едновременно милиардите дълги молекули, от които то е изградено, така,.., в резултата се получава съкращаване на целия мускул. С. Славчев, ЖББ, 18. Клетъчен дележ обаче не се наблюдава в нервната тъкан, а също и в мускулните тъкани, тъй като те са много специализирани. Р. Райчев, НКД, 14. Мускулна дейност. Мускулна сила. Мускулни атрофии. Мускулно съкращение.
О Мускулна треска. Разг. Силна болка в мускулите, която възниква след прекомерното им мускулно натоварване. Когато мускулната треска премина и тя посвикна с ритъма на лагерния живот, много от неприятното се превърна в приятно. Ем. Манов, ДСР, 359.
МУСКУЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с добре развита мускулатура. Набит, много мускулест, с криви крака, мечешки ръце и къс дебел врат, Тане беше здрав физически, но слаб в ума. Г. Белев, ПЁМ, 86. Като чу тихите стъпки по линолеума, Аврамов малко учудено го погледна. Изглеждаше [Урумов] доста невзрачен. Сухото, аскетично лице не подхождаше някак на мускулестата му фигура. П. Вежинов, НБК, 174. Големият Бос се спря пред Венко и започна да му „взима мярка“, да го опипва,.. Хареса му това набито, здраво, мускулусто момче. Ал. Бабек, 106-10/. На десетина крачки от себе си той забеляза едрата фигура на Спасу на,., тя беше навела глава и здравите й мускулести ръце стискаха заплашително бастуна. Д. Димов. Т, 280. На ръст [сивият вълк] бе достигнал височината на муле, вратът му бе дебел като човешко бедро, мощните му гърди бяха широки и мускулести. Ем. Станев, Г1ЕГ, 103.
МУСКУЛНО. Нареч. от мускулен. Инжекцията се поставя мускулно.
МУСКУЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от мускул; малък мускул. Върху бледото изпито лице на Лукан не трепна нито едно мускул-че. Д. Димов, Т, 426. — Всичко ми е известно — Филип затвори очи и мускулчетата на скулите му заиграха. — Търпение, такт, дипломация. Ем. Манов, БГ, 10. Малчуганът сгъна в лакът ръка и ми поднесе да я пипна. Твърдостта на мускулчето разсея и последните ми съмнения: пред мене стоеше истински мъж. К. Георгиев, ВБ, 112. Конят беше великолепен., всяко мускулче трепереше под гледжосаната му от слънцето кожа. Н. Тихолов, ДКД, 28.
МУСКУР неизм. прил. Диал. Мръсен, мърляв; мускурлив, мускорев, мускорив.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речирк от Н. Геров, 1908. — Друга форма: м у с к о р.
МУСКУРЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Мръсен, мърляв; мускор, мускорев, муско-рив, мускур. След мене тръгна стар едноок човек с .. мускурливо лице и угаснали гуре-ливи очи. С. Северняк, ОНК, 266. Щом чуят бучката на стринини си да буха, децата на Цвяткови мускурливи,.., току дотич-ват и наклякват като котета край нея. От. Даскалов, СД, 266.
МУСКУС, мн. няма, м. 1. Силно миризливо вещество, добивано от семенните жлези на някои централноазиатски животни, от корените на някои растения или синтенич-но, което се използува за получаване на благовонно масло. По сенегалското крайбрежие срешу европейски стоки, португалците получавали златен пясък, слонова кост, мускус, подправки, палмови орехи, кожи, смоли. Л. Мелнишки, С, 20. Главни произ
