МУСКАЛ 763 МУСКОРЙВ
не го урочасдт.^А. Дончев, Вр, 37.
О Изгубил си муските. Диал. Налудничав, из-
веян човек е.
— От араб, през тур. muska.— Друга (диал.) форма: м о с к à.
МУСКАЛ м. 1. Стъкълце за розово масло. В кръжока по пирография изработиха сувенири, в които се слагат мускали.
2. Такова стъкълце с розово масло. Бай Ганьо не му ги [мускалите] дава, едно защото мускалите са вътре и може „да запраши нанякъде“ и друго, гледа го облечен добре, кой знае колко ще го оскуби. Ал. Константинов, БГ, 40.
3. Дървена пирографирана цилиндрична кутийка със завинтващо се капаче, в която се поставя такова стъкълце.
4. Мярка за тегло, равна на един драм и половина. Разговори се с Павлаки Недев за гюла му, разпита го каква беше ланската цена и колко мускала мисли да изкара тая година. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 106.
— От араб, през тур. miskal.
МУ СКАЛ ЧЕ, мн. -та, ср. У мал. от мускал. Имам си едно мускалче, подарено преди петдесет години на баба ми. В него вече не е останала дори микроскопична частичка розово масло, а продължава да ухае. Н. Стефанова, РП, 79. Садяха хората рози, но всеки не можеше да вари цвета им. Купуваха го търговците за своите розоварни, вливаха скъпата течност в мускалчета и богатееха. Ст. Станчев, ПЯС, 22.
МУСКАРДЙНА, мн. няма, ж. Спец. Болест по копринената буба, причинявана от плесенните гъбички, попаднали върху черничев лист, който бубата е изяла. Първата епидемия е наречена мускардина. От тая епидемия бубата веднага, чтом ся излюпи от семето,.., пожлътее черникаво, па ся вдърви и вкорави. КН, 1873, кн. 6,6.
— От фр. muscardine.
МУСКАТ1 м. 1. Мускатово дърво.
2. Семето от плода на това дърво, силно ароматно и парливо на вкус, което се използува като подправка в ястие, в лекарствената и парфюмерийната промишленост; индийско орехче. Там растат и всичките ония растения, на които произведението ми [ние] употреблява-ме.., какпю: захар, чай,.., мускат, ванила, сини-ло^иф. К' Смирнов, (3, 96. _
— Лат. muscata. V
s МУСКАТ2, мн. няма, м. 1. Винен и десертен южен сорт силно ароматично бяло грозде. Засадиха лозето с мускат.
2. Плодът ,на този сорт грозде. Овошките често дават повторка: лозята — различно добро грозде — църно, бяло, дряновица,.., мускат и др. Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11 и 12,127.
3. Вино, приготвено от този сорт.
— Фр. muscat.
МУСКАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Остар. Прил. от мускат1; мускатов1* Главни острови., са: 1) Зондски: Борнео, Суматра и ява.. 2) молукски..: Банда, на кого ся въди мускатно дърво. Ив. Богоров, ВГД (превод), 342-343. Освен гореречените растения [плодове и зеленчуци] има и други много, които не стават в нашите места,., такви-зи ся: чаят, кафето,.., мускатния орех. Т. Шишков, ПХ (превод), 28.
МУСКАТОВ1, -а, -о, мн. -и. Прил. от мускат1. Представлява изсушени семена на тропическо растение, съдържащо 0,5% етерично масло. П. Даскалов и др., ТК, 190. О Мускатово дърво. Бот. Вечнозелено тропическо дърво от семейство Myristicaceae с малки бели цветове и месест плод, приличен на праскова, с едно семе. Myristica fragrans. Мускатов орех. Бот. Мускатово дърво.
МУСКАТОВ2, -а, -о, мн. -и. Прил. от мускат2. Мускатови лози. Мускатово вино.
МУСКЕТ м. Старовремска голяма и тежка пушка, с която се стреля обикн. от под ставка. Двамина започанаха да завързват първенците, докато другите държаха мускетите и пищовите опрени до гърдите им. А. Дончев, ВР, 191. В окрайнината на гората, почти в кръг, стояха Караибрахимови-те хора. В двата края на кръга като свещи светеха фитилите на мускетите, по средата нямаше фитили. А. Дончев, ВР, 187.
— От ит. moschetto през фр. mousquet.
МУСКЕТАР, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Средновековен пехотен войник, въоръжен с мускет.
2. Във Франция от XVII до началото на XIX
в. — благородник на служба в една от двете гвардии (на краля или на кардинала), които външно се различавали по цвета на покривалата на конете си (сиви или черни).
— От фр. mousquetaire.
МУСКЕТАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който се отнася до мускетар.
2. Който е като на мускетар. После се огледах и открих, че косата ми, черна и гъста на снимката с Катя,.., сега оредява.. и само очите и мускетарските ми му стачки балансират върху разплитащото се въже на прежде-времнното застаряване. Г. Крумов, Т, 74-75.
МУСКИЧКА ж. Умал. от муска. По него време хората твърде са ненадявали на Божията промисъл,.., а повече са уверяваха на врачки и врачове,.., които призоваваха да благославят малките деца,., и вържаха им мускички за уроки. Ил. Блъсков, РК, 3.
МУСКОР, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Мръсен, мърляв; мускорив, мускорев, мускурлив. Из катуните наскачаха цигани — дрипави, чорлави, мускори. Ил. Волен, ДЦ, 64.
— Друга форма: м у с к у р.
МУСКОРЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Мръсен, мърляв; мускор, мускорив, мускурлив, мускур. Умрелият беше вдовец и оставяше три сирачета., те се бяха изправили., сгушени едно до друго, боси, мускореви, уплашени. К. Константинов, Избр. разк., 75.
МУСКОРЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Мръсен, мърляв; мускор, мускорев, мускур-
